Данъчни въпроси

1) Следва ли изискванията за сигурност на доставката, като условие за приспадане на платения данък във връзка с „авансово плащане“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз по дело C‑107/13, Фирин, да се преценяват изцяло обективно, или това трябва да бъде направено от гледната точка на лицето, платилото авансово данъка, в зависимост от обстоятелствата, които са могли да му бъдат известни?
2) Имат ли право държавите членки да предвидят, че връщането на авансовото плащане от страна на доставчика е в еднаква степен условие и за корекцията на дължимия данък, и за корекцията на подлежащия на приспадане данък, като се има предвид, от една страна, обстоятелството, че съгласно член 167 от [Директивата за ДДС] правото на приспадане на ДДС се поражда едновременно с настъпване на изискуемостта на данъчното задължение, а от друга страна, като се отчитат предоставените с член 185, параграф 2, [втора алинея] и член 186 от [тази директива] регулаторни правомощия на държавите членки?
3) Трябва ли данъчната служба, компетентна по отношение на платеца на авансовата сума, да му възстанови данъка върху добавената стойност, при положение че той не може да си върне авансовото плащане от получилото го лице
При утвърдителен отговор, трябва ли това да бъде извършено в производството по установяване на данъчното задължение, или е достатъчно възстановяването на данъка да бъде разпоредено в рамките на отделно производство по съображения за справедливост?
1) Съгласно решение на Съда на Европейския съюз [по дело Фирин, т. 39], не може да се приспада данъкът по авансово плащане, когато се окаже, че към момента на това плащане е несигурно настъпването на данъчното събитие. Следва ли посоченото изискване да се преценява обективно, или това трябва да бъде направено от гледната точка на лицето, платилото авансово данъка, в зависимост от обстоятелствата, които са могли обективно да му бъдат известни?
2) Следва ли решение на Съда на Европейския съюз [по дело Фирин, т. 58], да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на Европейския съюз, за да се направи корекция на подлежащия на приспадане данък от лице, платило авансово данък, начислен в издадена с оглед на доставката на стоки фактура за предстоящо авансово плащане, не е необходимо да бъде върната авансово платената сума, когато в крайна сметка тази доставка не е извършена?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправомощава ли член 186 от Директивата за ДДС, който позволява на държавите членки да определят подробните правила за извършването на корекцията по член 185 от тази директива, държавата членка Федерална република Германия да предвиди в националното си право, че облагаемата основа може да бъде намалявана единствено след връщане на авансово платения данък, като вследствие на това дължимият данък върху оборота и подлежащият на приспадане данък следва да бъдат коригирани едновременно и при едни и същи условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wahl

Немски

Дело C-463/16: Stadion Amsterdam, Съдебно решение от 18 януари 2018 г.

Трябва ли член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че ако доставка на услуги, която за целите на начисляването на ДДС съставлява една единна доставка, се състои от два или няколко конкретни и специфични елемента, за които биха се прилагали различни ставки на ДДС, ако се извършваха като отделни доставки на услуги, посочената съвкупност от услуги подлежи на облагане с различните приложими за тези елементи ставки на ДДС, когато може да бъде направена разбивка на възнаграждението за доставката на услуги при точно отразяване на съотношението на посочените елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Нидерландски

Дело C-650/16: Bevola и Jens W. Trock, Заключение от 17 януари 2018 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС национален данъчен режим като разглеждания в главното производство, който дава възможност да се приспадат загуби на местни клонове, при положение че такава възможност за приспадане не се предоставя за загубите на клонове, установени в други държави членки, включително при обстоятелства, аналогични с разгледаните от Съда в решение Marks & Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 55—56), освен ако групата е избрала общо международно данъчно облагане при описаните в главното производство обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Campos Sanchez-Bordona

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на капитали | Свободно движение на хора

Датски

Дело C-480/16: Fidelity Funds и др., Заключение от 20 декември 2017 г.

Противоречи ли на член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или на член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги данъчен режим като този, предмет на главното производство, съгласно който чуждестранни предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Директива [85/611] на Съвета (Директивата за ПКИПЦК) се облагат с данък при източника за дивидентите, получени от датски дружества, при положение че аналогичните датски предприятия за колективно инвестиране могат да бъдат освободени от облагане с данък при източника било защото фактически извършват минимално разпределение в полза на своите притежатели на дялове, върху което се удържа данък при източника, било защото формално се определя минимално разпределение, върху което на притежатели на дялове се удържа данък при източника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Датски

Дело C-504/16: Deister Holding, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Campos Sanchez-Bordona

Немски

Дело C-462/16: Boehringer Ingelheim Pharma, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Има ли право фармацевтично предприятие, което доставя лекарствени продукти, да намалява данъчната основа съгласно член 90 от Директива[та за ДДС] въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, С‑317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31) и като се има предвид установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране, при положение че:
– то доставя тези лекарствени продукти на аптеки чрез търговците на едро,
– аптеките извършват облагаема доставка на осигурени в схема за частно здравно осигуряване лица,
– дружеството, предоставящо осигуряване за медицински разходи (частното здравноосигурително дружество), възстановява на осигурените в него лица разходите за закупуване на лекарствените продукти, и
– фармацевтичното предприятие е длъжно да плаща „ценова отстъпка“ на частното здравноосигурително дружество по силата на законова разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне

Немски

Дело C-532/16: SEB bankas, Заключение от 20 декември 2017 г.

1. Трябва ли членове 184—186 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в Директива 2006/112, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС съгласно член 12, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, и/или 2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
4. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директива 2006/112, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Bobek

Литовски

Дело C-305/16: Avon Cosmetics, Съдебно решение от 14 декември 2017 г.

Следва ли членове 17 и 27 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като разглежданата в главното производство — разрешена на основание член 27 от тази директива с Решение 89/534 — за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от същата директива, според която данъчната основа на ДДС на дружество за директна продажба е пазарната стойност на стоките, продавани на етапа на крайното потребление, когато тези стоки се предлагат на пазара чрез дистрибутори, които не са дънъчнозадължени за целите на ДДС, без по един или друг начин да се отчита платеният за получени доставки ДДС, свързан с материалите за демонстрация, закупени от тези дистрибутори от същото дружество, и дали Решение 89/534 е невалидно, тъй като не позволява на Обединеното кралство да отчита ДДС, платен за получени доставки от такива дистрибутори и свързан със същите материали за демонстрация, така че тази мярка за дерогация нарушава принципите на пропорционалност и на данъчен неутралитет?
Следва ли член 27 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че налага на държавата членка, която иска разрешение за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от тази директива, да информира Комисията, че дистрибутори, които не са данъчнозадължени за ДДС, плащат ДДС върху покупката на материали за демонстрация, придобити от дружество за директна продажба, за да ги използват за целите на икономическата си дейност, така че по един или друг начин този платен за получени доставки данък да може да се отчете при условията на мярката за дерогация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bobek

Английски

Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Определение от 24 ноември 2017 г.

Следва ли техническа грешка в съдебно решение, която засяга редакцията на езика на производството, да бъде поправена по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Определения

Kokott

Български

Дело C-566/16: Vámos, Заключение от 23 ноември 2017 г.

Противоречи ли на правото на Съюза национална правна уредба, в съответствие с която при последваща данъчна проверка данъчните органи могат да изключат възможността за избор на субективно освобождаване, като твърдят, че данъчнозадълженото лице разполага с тази възможност само в момента на подаване на декларацията за започване на своята облагаема дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wahl