Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-49/17: Koppers Denmark, Заключение от 22 февруари 2018 г.
1) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че потреблението на произведени на място енергийни продукти при производството на други енергийни продукти е освободено от данъчно облагане при положения като това в главното производство, при което произведените енергийни продукти не се използват като моторни горива или горива за отопление?
2) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат обхвата на освобождаването само до потреблението на енергиен продукт, използван при производството на еквивалентен енергиен продукт (т.е. енергиен продукт, който подобно на използвания енергиен продукт също е облагаем)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/16: T – 2, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС по получени доставки съгласно член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС, или да се счита за различна ситуация, при която определената сума за приспадане е по-малка или по-голяма от тази, на която данъчнозадълженото лице има право съгласно член 184 от Директивата за ДДС?
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за (частично) неизвършване на плащане съгласно член 185, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС?
Трябва ли държавата членка, като взема предвид изискванията за яснота и правна сигурност, наложени от законодателя на Съюза, и разпоредбата на член 186 от Директивата за ДДС, с цел да изиска корекция на приспадането, когато не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане съгласно член 185, параграф 2, [втора] алинея от тази директива, да предвиди конкретно в националната си правна уредба хипотезите за неизвършено плащане, дори да включи в правната си уредба одобрен и влязъл в сила предпазен конкордат (в случай че той влиза в понятието за неизвършено плащане)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/17: Ntp. Nagyszénás, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?
При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/16: Kreuzmayr, Съдебно решение от 21 февруари 2018 г.
1) В случаи като разглежданите в главното производство,
– в които данъчнозадълженото лице Х1 разполага със стоки, съхранявани в склад в държавата членка А, и продава тези стоки на данъчнозадълженото лице Х2, а Х2 изразява пред Х1 намерението да превози стоките до държавата членка Б, като се представя пред Х1 с идентификационния си номер по ДДС, предоставен от държавата членка Б,
– и Х2 препродава тези стоки на Х3, като договаря с Х3, че Х3 ще инициира или ще извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б, при което Х3 инициира или извършва превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б и може да се разпорежда със стоките като собственик още в държавата членка А,
– но Х2 не уведомява Х1, че вече е препродало стоките, преди те да напуснат държавата членка А,
– а освен това Х1 е нямало как да установи, че не Х2 ще инициира или извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б,
следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че мястото на доставката, извършена от Х1 за Х2, се определя съгласно член 32, първа алинея от Директива ЕО, и че следователно доставката, извършена от Х1 за Х2, представлява вътреобщностната доставка (т.нар. „доставка, свързана с превоза или изпращането“)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че въпреки това Х3 има право да приспадне платения по получени доставки ДДС на държавата членка Б, посочен във фактурите, издадени от Х2, при условие че Х3 използва получените стоки за целите на облагаемите му в държавата членка Б сделки и не се предполага злоупотреба от страна на Х3 с правото на приспадане на данъка?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако Х1 впоследствие научи, че Х3 е инициирал превоза и още в държавата членка А е могъл да се разпорежда със стоките като собственик, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че доставката, извършена от Х1 за Х2, губи с обратно действие качеството си на вътреобщностна доставка (тоест че тази доставка трябва да се квалифицира с обратно действие като т.нар. „доставка, несвързана с превоза или изпращането“’)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/17: NN, Заключение от 21 февруари 2018 г.
1) Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на точка 20 от решение Philips [Electronics] — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества
2) Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение Philips [Electronics], представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на ПО на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/16: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която допуска продажбата на петролни продукти без акциз в гранични бензиностанции, с изискванията на член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз?
Може ли поставянето на акцизни стоки под митнически режим „износ“ непосредствено след извеждането им от режим отложено плащане на акциз да изключи възникването на задължение за плащане на акциз по смисъла на Директива 2008/118/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Съвместимо ли е с член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО изключването от специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции на туристическите услуги, предоставяни на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност?
Позволява ли член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО определянето на данъчната основа за ДДС от туристическите агенции по глобален начин за групи услуги или за всички услуги, предоставени през даден данъчен период, вместо за всяка отделна услуга поотделно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО изключването на туристически услуги, предоставяни на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност, от специалния режим за туристически агенции?
Допустимо ли е по силата на член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се допуска определяне на данъчната основа за ДДС по специалния режим за туристически агенции на базата на групи от услуги или за всички услуги, предоставени през определен данъчен период, вместо за всяка отделна услуга поотделно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/17: Kompania Piwowarska, Заключение от 1 февруари 2018 г.
При определянето на данъчната основа за облагане на ароматизирани бири по скалата на Плато трябва ли с оглед на член 3, параграф 1 и целите на Директива 92/83 да се взема предвид съдържанието на действителен екстракт в завършения продукт с отчитане на екстракта, получен от добавените след приключване на ферментацията овкусители, или не?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/17: Lubrizol France, Заключение от 31 януари 2018 г.
Допускат ли членове 28 и 30 от Договора за функционирането на Европейския съюз стойността на стоки, прехвърлени от Франция в друга държава — членка на Европейския съюз, от данъчно задължено за данъка за социална солидарност на дружествата и за допълнителния данък към него лице или от негово име за целите на неговата стопанска дейност, да се взема предвид при определяне на общия оборот, който представлява данъчната основа за тези данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.