Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Заключение от 1 юли 2021 г.
1) В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директивата за ДДС?
2) При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на просрочено плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.
Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на недекларирани сделки, които са облагаеми с ДДС и за които не са издадени фактури, ДДС следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.
Какъв е моментът на изискуемост на ДДС при извършване на облагаема доставка и от какво зависи определянето на данъчното събитие?
Дава ли платената сума за погасяване на данъчно задължение, възникнало от облагаеми операции, право на лихва за данъчно задълженото лице, когато плащането е направено временно или преди формалното установяване на задължението?
Прилага ли се принципът ne bis in idem по отношение на обезщетения с гражданскоправен характер, които не представляват наказателни санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.
Какъв е моментът на възникване на изискуемостта на ДДС при извършване на облагаеми сделки съгласно Директива 2006/112/ЕО?
Може ли плащане на ДДС, извършено авансово или временно преди формалното установяване на задължението, да се счита за недължимо и да поражда право на лихви в полза на данъкоплатеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/20: K, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките на услуги от трети лица на дружества за управление на специални инвестиционни фондове, каквито са задачите по данъчно обслужване, които се състоят в осигуряване на данъчно облагане на доходите от фонда на притежателите на дялове съгласно национален закон и в предоставянето на право на използване на софтуер, който служи за извършването на основни изчисления във връзка с управлението на риска и отчитане на изпълнението, попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/19: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Agent innocent), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Следва ли член 33, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че лице, което превозва от името на друго лице акцизни стоки към друга държава членка и което осъществява фактическо държане на тези стоки към момента, в който е възникнало задължение за плащане на акциз за тези стоки, е отговорно за плащането на този акциз съгласно тази разпоредба, дори да няма никакво право върху тези стоки или свързан с тях интерес и да не знае, че те подлежат на облагане с акциз, или ако знае, да не знае, че е възникнало задължение за плащане на акциз за тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/20: Apcoa Parking Danmark, Заключение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че таксата за контрол за нарушение на условията за паркиране в частен имот представлява насрещна престация за предоставена услуга и че следователно е налице сделка, която подлежи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
3) Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
1. субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
2. се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16 едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-931/19: Titanium, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (Duldungsleistung), този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/20: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Suceava и др., Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустима ли е съгласно Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на правото на приспадане на ДДС и на данъчна сигурност национална правна уредба, която с откриването за икономическия оператор на производство по несъстоятелност автоматично и без допълнителни проверки изисква корекция на ДДС, като не допуска приспадане на ДДС за извършени преди обявяването на несъстоятелността облагаеми сделки и задължава икономическия оператор да заплати подлежащия на приспадане ДДС
При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустими ли са съгласно принципа на пропорционалност подобни норми на националното право, като се имат предвид икономическите последици за икономическия оператор и окончателният характер на подобна корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.