всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-415/12: Brandes, Определение от 13 юни 2013 г.

Разрешава ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби, които позволяват намаляване на броя дни платен годишен отпуск, придобити през период на пълно работно време, когато работникът премине на непълно работно време преди ползването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/12: Faet Oltra/Омбудсман, Определение от 6 юни 2013 г.

Противоречи ли изискването за представителство от адвокат пред юрисдикциите на Съюза на правото на самопредставяне, произтичащо от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права?
Съгласува ли се това изискване с принципа на недискриминация между физически и юридически лица, от една страна, и институции и държави членки, от друга?
Явява ли се задължението за адвокатско представителство непропорционално спрямо разходите, свързани с водене на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/12: Faet Oltra/Омбудсман, Определение от 6 юни 2013 г.

Съвместима ли е задължителната адвокатска представителство по член 19 от Статута на Съда на ЕС с правото на авторепрезентация по член 6, параграф 3, буква c) от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права?
Съответства ли разликата в процесуалните изисквания относно представителството между институциите/държавите членки и физическите лица на принципа на равно третиране?
Нарушава ли изискването за задължително адвокатско представителство принципа на пропорционалност предвид свързаните с него разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/12: Mustafa, Съдебно решение от 18 април 2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987], разглеждана в съответствие със съображение 5 от Директива [2002/74], да се тълкува в смисъл, че налага задължение на държавите членки да предвидят гаранции за вземанията на работниците и служителите в производството по несъстоятелност във всеки етап от това производство до обявяването на несъстоятелността, а не само при откриването на производството?
Противопоставя ли се на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] национална правна норма, която предвижда възможност за погасяване от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, представляващи плащания по дължими вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са възникнали само до датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато с това решение не се прекратява дейността на дружеството работодател и не се обявява неговата несъстоятелност?
При положителни отговори на предходните въпроси, в случаи като процесния разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] има ли директен ефект и може ли да бъде пряко приложена от националния съд?
При положителни отговори на предходните въпроси, допустимо ли е при липса на конкретна национална правна уредба относно срока, в който може да бъде поискано заплащане от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, възникнали до датата на вписване на решението за обявяване на работодателя в несъстоятелност (и прекратяване на дейността му), в съответствие с принципа на ефективност да се приложи определеният в националното право 30-дневен срок за упражняване на това право при други хипотези, като за начална дата се приеме датата на вписване на решението за обявяване на несъстоятелност в търговския регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/12: Della Rocca, Съдебно решение от 11 април 2013 г.

Следва ли Директива 1999/70 и рамковото споразумение да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за срочното трудово правоотношение между нает чрез агенция за временна заетост работник и агенция за временна заетост или за срочното трудово правоотношение между такъв работник и предприятие ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/12: Betriu Montull, Заключение от 11 април 2013 г.

1. В съответствие ли е с Директива [76/207] и с Директива [96/34] разпоредба на национален закон, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която след изтичането на шестседмичния период след раждането и с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, правото на отпуск по майчинство при раждане е първично и самостоятелно право на заетите по трудово правоотношение майки и производно право на заетите по трудово правоотношение бащи, които могат да ползват този отпуск само ако майката също е заета по трудово правоотношение и реши да прехвърли на бащата определена част от този отпуск?
2. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване при раждане, е първично право на майката, а не на бащата, дори след изтичането на шестседмичния период след раждането, с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, така че отпускът може да бъде предоставен на заетия по трудово правоотношение баща само ако майката също е заета по трудово правоотношение?
3. В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване, е първично право на заетия по трудово правоотношение осиновител, докато заетият по трудово правоотношение биологичен баща няма лично, самостоятелно и независимо право на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор, а само право, производно на правото на майката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/11: HK Danmark, Съдебно решение от 11 април 2013 г.

Следва ли понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 да се прилага спрямо всяко лице, което поради физическо, умствено или психично увреждане не може да изпълнява работата си или може да я изпълнява само в ограничена степен, през период, който отговаря на изискването за продължителност, посочено в точка 45 от Решение на Съда по дело Chacón Navas?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на тази директива състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е неизлечимо?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на посочената директива състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 трайното намаляване на работоспособността, което не налага използването на специални помощни средства, приспособления или съоръжения, а се изразява основно в невъзможността на съответното лице да работи на пълно работно време?
Представлява ли намаляването на работното време една от мерките по член 5 от Директива 2000/78?
Пречка ли е Директива 2000/78 да се приложи национален закон, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако работникът, който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива, е отсъствал поради заболяване, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато:
а) отсъствието се дължи на увреждането
или
б) отсъствието се дължи на обстоятелството, че работодателят не е предприел подходящите в конкретния случай мерки, за да даде възможност на лицето с увреждане да изпълнява работата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/11: Bertazzi и др., Определение от 7 март 2013 г.

Допуска ли клауза 4 от рамковото споразумение национална правна уредба, която напълно изключва зачитането на трудовия стаж по срочен трудов договор при последващо назначаване като държавен служител с безсрочен договор в процедура за стабилизиране?
Могат ли да се приемат за „обективни причини“ по смисъла на рамковото споразумение различията, произтичащи единствено от естеството на срочната заетост или от новия характер на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/11: Bertazzi и др., Определение от 7 март 2013 г.

Тълкуване на понятието „еднакъв труд“ и критериите за определяне на сходно положение между работници по срочни и безсрочни трудови договори в публичния сектор.
Съвместимост на национална правна уредба, която изключва вземането предвид на трудовия стаж по срочен договор при последващо назначаване за неопределено време, с клауза 4 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО.
Наличие и съдържание на „обективни причини“, които биха оправдали различното третиране на срочно наети работници при определяне на прослуженото време.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/12: Rivas Montes, Определение от 7 март 2013 г.

Противоречи ли на принципа на равно третиране по правото на Европейския съюз национална уредба, която предвижда различни правила за изчисляване на добавка за прослужено време между статутарен персонал и договорни служители въз основа на правната природа на трудовото правоотношение?
Следва ли при констатирано нарушение на този принцип договорните служители да бъдат третирани по аналогия със статутарните съгласно националната уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16667686970183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form