Дело C-539/12: Lock, Заключение от 5 декември 2013 г.

1) Когато: — годишното възнаграждение на работника се състои от основно възнаграждение и комисиони, изплащани съгласно уредено по договор право на комисиона, — комисионата се изплаща в зависимост от оборота и договорите, сключени от работодателя в резултат от труда на работника, — комисионата се изплаща за изминал период, като получаваният през определен референтен период размер варира в зависимост от стойността на реализирания оборот и сключените договори, и от момента на реализиране на оборота, — през времето на годишния отпуск работникът не полага труд, който да му дава право на изплащане на комисиона и съответно през това време такава не се генерира, — през срока, за който се дължи възнаграждение и който включва годишен отпуск с определена продължителност, работникът има право на основно възнаграждение и продължава да получава комисиона, заработена по-рано, и — средната стойност на комисионното възнаграждение за цялата година ще бъде по-ниска, отколкото ако работникът не бе ползвал отпуск, тъй като по време на отпуска той не полага труд, който да му дава право на изплащане на комисиона, изисква ли член 7 от Директива 93/104/ЕО [на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, стр. 18)], заменена с Директива 2003/88[…], от държавите членки да вземат мерки, за да осигурят, че през време на годишния отпуск работникът ще получава, ведно с неговото основно възнаграждение, и възнаграждение, определено в зависимост от комисионата, която би заработил през това време, ако не бе ползвал отпуск?
2) На кои принципи се основава отговорът на първия въпрос?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, кои принципи следва да се приемат (ако има такива) от държавите членки при изчисляването на сумата, дължима на работника във връзка с комисионата, която той би заработил или би могъл да заработи, ако не бе ползвал годишен отпуск?