всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност?
Може ли член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

1) Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45) и от25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54) гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от [Рамковото споразумение] и във връзка с член 31, параграф 2 от [Хартата], така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110) и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от [Рамковото споразумение]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на законодателството [на Съюза] от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391) и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС член 2, алинеи 3 и 3 bis от [legge n.117 — Risarcimento dei danni cagionati nell’esercizio delle funzioni giudiziarie e responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 за обезщетението за вреди, причинени при изпълнението на правораздавателни функции, и за гражданската отговорност на магистратите) от 13 април 1988 г. (GURI бр. 88 от 15 април 1988 г.)], който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на [Съюза]“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на [Съюза], така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на [Съюза], като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от [Рамковото споразумение] и член 31, параграф 2 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Трябва ли Директива 2006/54/ЕО във връзка с членове 8 и 157 ДФЕС, общите принципи на правото на Съюза за равно третиране и забрана на всяка форма на дискриминация и член 20, член 21, параграф 1 и член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че изключва от материалния си обхват разпоредбите на член 46 от [CCN], който предоставя правото на ползване на отпуск в размер на три месеца на половин заплата или на отпуск в размер на месец и половина на пълна заплата и на едногодишен неплатен отпуск след отпуск по майчинство единствено за служителките от женски пол на посочените фондове, които отглеждат сами децата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Възможно ли е заличаването на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Нарушено ли е правото на стажанта с увреждания да получи допълнително плащане съгласно член 24, параграф 9 от вътрешните правила, чрез неправилно тълкуване на решението от 4 февруари 2014 г. относно валидирането на национален сертификат за инвалидност от страна на медицинския консултант на Европейския парламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е отказването на допълнителната сума за стажанти с увреждания въз основа на това, че представеното национално удостоверение за инвалидност не е достатъчно доказателство за наличието на увреждане по смисъла на вътрешните правила на Парламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?
2. Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на „директно определено обезщетение“, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?
3. Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?
4. Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?
5. Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?
6. Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?
7. Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?
8. Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившия работодател и длъжник по пенсионния договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допуска ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в членове 1 и 2 от Директива 2000/78, разпоредба като тази по член 5, параграф 9 от Декрет-закон № 95/2012, която забранява на публичните административни органи да възлагат дейности по проучване и консултиране на вече пенсионирани частни или държавни служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкуват в смисъл, че в случай на едновременно прехвърляне на различни части от предприятието по смисъла на член 1 параграф 1 от Директивата на различни приобретатели правата и задълженията, които произтичат от съществуващия към момента на прехвърлянето трудов договор на даден работник или служител, зает във всяка от прехвърлените части, преминават към всеки един от приобретателите, но в съотношение, отговарящо на обхвата на заетостта на работника или служителя в придобитата от съответния приобретател част от предприятието,
или в смисъл, че посочените права и задължения се прехвърлят общо към приобретателя на онази част от предприятието, в която посоченият работник или служител е бил зает основно,
или в смисъл, че ако разпоредбите на Директивата не могат да се тълкуват по начините, изложени по-горе, правата и задълженията, произтичащи от трудовия договор на въпросния работник, не се прехвърлят на нито един от приобретателите, като това важи и в случай че не е възможно да се определи отделно обхватът на заетостта на работника във всяка от прехвърлените части от предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12829303132187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form