Социална политика
Социална политика
Дело C-670/18: Comune di Gesturi, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Допуска ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в членове 1 и 2 от Директива 2000/78, разпоредба като тази по член 5, параграф 9 от Декрет-закон № 95/2012, която забранява на публичните административни органи да възлагат дейности по проучване и консултиране на вече пенсионирани частни или държавни служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/18: ISS Facility Services, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкуват в смисъл, че в случай на едновременно прехвърляне на различни части от предприятието по смисъла на член 1 параграф 1 от Директивата на различни приобретатели правата и задълженията, които произтичат от съществуващия към момента на прехвърлянето трудов договор на даден работник или служител, зает във всяка от прехвърлените части, преминават към всеки един от приобретателите, но в съотношение, отговарящо на обхвата на заетостта на работника или служителя в придобитата от съответния приобретател част от предприятието,
или в смисъл, че посочените права и задължения се прехвърлят общо към приобретателя на онази част от предприятието, в която посоченият работник или служител е бил зает основно,
или в смисъл, че ако разпоредбите на Директивата не могат да се тълкуват по начините, изложени по-горе, правата и задълженията, произтичащи от трудовия договор на въпросния работник, не се прехвърлят на нито един от приобретателите, като това важи и в случай че не е възможно да се определи отделно обхватът на заетостта на работника във всяка от прехвърлените части от предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/18: Sánchez Ruiz, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Може ли ситуация като описаната в настоящото дело (в която работодател от публичния сектор не спазва нормативно установените времеви ограничения и по този начин позволява последователно сключване на срочни трудови правоотношения или запазва срочния характер на трудовото правоотношение, като преобразува назначението като член на помощния персонал с нормативно установен статут в назначение като член на временно назначения на щатна длъжност персонал с нормативно установен статут или като заместващ персонал) да се счита за злоупотреба с използването на последователни назначения и следователно да се разглежда като ситуация, описана в клауза 5 от Рамковото споразумение?
Трябва ли Рамковото споразумение, разглеждано във връзка с принципа на ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национални процесуални норми, които изискват от временно назначен работник активно да оспорва по административен или да обжалва по съдебен ред (всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност), като условие, за да може неговото положение да попадне в обхвата на Директива 1999/70 и той да може да претендира правата, предоставени му от правото на Съюза?
Може ли да се счита, че положение, при което работник на срочен трудов договор последователно и без прекъсване е бил страна по срочни трудови правоотношения, работейки трайно през всички или почти всички дни от годината при последователни назначения в продължение на много години, e в противоречие с клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение и следователно не е налице обективна причина, макар да е спазено основанието за неговото назначаване; следва ли посочената необходимост да се счита за постоянна, а не за временна, и следователно да не попада в обхвата на съдържащото се в клауза 5, точка 1, буква а) понятие за обективна причина, с оглед както на описаните параметри, т.е. наличие на множество назначения, продължаващи години наред, така и на наличието на структурен недостатък, който се изразява в процента на срочните назначения в съответния сектор или на обстоятелството, че тази необходимост по правило винаги се удовлетворява от временно назначени работници, които се превръщат в съществена част от функционирането на публичния сектор; или за определяне на допустимата максимална продължителност на срочните трудови правоотношения по същество може да се приеме, че следва да се приложи текстът на разпоредбата, допускаща използването на такива временно назначени работници, съгласно която те могат да бъдат назначавани в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, така че, за да може да се приеме, че е налице обективна причина, използването на временно назначени работници трябва да отговаря на посочените извънредни обстоятелства, като случаят престава да бъде такъв и съответно ще е налице злоупотреба, когато тези работници престанат да се използват в изолирани случаи, инцидентно или във връзка с определени обстоятелства?
Съвместимо с Рамковото споразумение ли е да се счита, че съображения за необходимост, неотложност или осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер съставляват обективна причина за назначаване и последователно подновяване на правоотношенията на временно назначени компютърни специалисти с нормативно установен статут, когато тези служители в публичната администрация изпълняват постоянно и трайно нормалните функции на постоянния персонал с нормативно установен статут, без назначаващата администрация да установява максимални граници за тези назначения, нито да изпълнява законовите си задължения за заемане на тези длъжности и за задоволяване на тези потребности чрез постоянен персонал с нормативно установен статут и без да е взета каквато и да било еквивалентна мярка за предотвратяване и недопускане на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови правоотношения, в резултат от което временно назначените компютърни специалисти с нормативно установен статут продължават да работят в продължение на години, в настоящия случай — в продължение на 17 години без прекъсване?
Съвместима ли е съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд) с разпоредбите на Рамковото споразумение и с направеното от Съда тълкуване на това споразумение, доколкото без да се вземат предвид други критерии в посочената национална съдебна практика се установява, че е налице обективна причина за назначаването, когато е спазено основанието за назначаване или когато назначението е временно, или се установява, че е невъзможно да се направи сравнение с постоянно назначен работник поради разликите в приложимия правен режим и в правилата за достъп или поради постоянния характер на функциите на назначените за неопределено време държавни служители и временния характер на функциите при служителите, които не са титуляри?
Когато националната юрисдикция установи злоупотреба при назначаването в рамките на последователни трудови правоотношения за определен срок на временен персонал с нормативно установен статут за заемане на свободни длъжности, с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от обслужване, и когато в националното право няма никаква ефективна мярка за санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да предприеме ефективни и възпиращи мерки, които да гарантират полезното действие на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да заличи последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба от правото на Съюза, като не приложи противоречащата ѝ национална правна норма?
Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — срочното трудово правоотношение на персонал с нормативно установен статут, който е назначен временно на щатна длъжност, като помощен или заместващ персонал, да се преобразува в трайно трудово правоотношение, независимо с какво наименование — постоянен персонал с нормативно установен статут или непостоянно назначен за неопределен срок персонал, със същата стабилност на заетостта, която е присъща за правоотношението на постоянния персонал с нормативно установен статут, който се намира в сравнима ситуация?
В случай на злоупотреба при използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на срочното трудово правоотношение в непостоянно правоотношение за неопределен срок или в постоянно такова отговаря на целите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, пострадал от злоупотребата, се ползва от абсолютно същите условия на труд като постоянния персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, неплатен отпуск, определяне на административен статут, други видове отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички свързани с това права и задължения, при еднакви условия с постоянно назначените компютърни специалисти с нормативно установен статут?
Налага ли правото на Съюза задължение за преразглеждане на окончателни съдебни решения или на административни актове при описаните обстоятелства, когато са изпълнени четирите условия, установени от Съда в решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz NV (C‑453/00, EU:C:2004:17): 1) съгласно испанското право администрацията и съдилищата разполагат с правомощие за преразглеждане с доказани ограничения, които правят това преразглеждане много трудно или невъзможно, 2) разглежданото решение е станало окончателно вследствие на решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция или като първа и последна инстанция, 3) това решение на национална юрисдикция се основава на тълкуване на правото на Съюза, което не е в съответствие с практиката на Съда и е прието, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване, и 4) заинтересованото лице е сезирало административния орган незабавно, след като е узнало за посочената съдебна практика?
Националните юрисдикции, които като европейски юрисдикции трябва да гарантират пълното действие на правото на Съюза в държавите членки, могат ли и трябва ли в рамките на съответните си правомощия да изискат от националните административни органи на държавите членки и да ги осъждат да приемат релевантните разпоредби за премахване на националните правни норми, които са несъвместими с правото на Съюза като цяло, и по-конкретно с Директива 1999/70 и с Рамковото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-805/19: VINI, Определение от 2 март 2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците за представяне на становища пред Съда в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/18: Grafe и Pohle, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че при поемане от стопански субект на дейност чрез процедура за възлагане на обществена поръчка непоемането от негова страна на средствата за осъществяване на дейността, притежавани от стопанския субект, който преди това е упражнявал тази дейност, е пречка тази сделка да бъде квалифицирана като прехвърляне на предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-773/18: Land Sachsen-Anhalt (Възнаграждение на държавни служители и съдии), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Представлява ли последващото процентно увеличение в рамките на система на заплащане, дискриминираща на основание възраст, нова дискриминация, ако процентът на увеличение е еднакъв за всички стъпки от дадена степен на заплащане, в резултат от което варира абсолютната, но не и относителната разлика между дискриминираните и недискриминираните лица?
Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния предвиден от конституцията на държавата членка?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 9 от Директива [2000/78], правна уредба, която след изтичането на два месеца изключва вземането за обезщетение поради плащане, дискриминиращо на основание възраст, ако
– срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., Hennigs и Mai (C‑297/10 и C‑298/10, ECLI:EU:C:2011:560), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това [по делото, по което е постановено решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), или по делото, по което е постановено решение от 9 септември 2015 г., Unland (C‑20/13, EU:C:2015:561)],
– съответните държавни служители и съдии (работници) могат да се запознаят с [решение от 8 септември 2011 г., Hennigs и Mai (C‑297/10 и C‑298/10, EU:C:2011:560)] само от общи публични източници,
– публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,
– в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването [на решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005)] практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст
– не е имало практика на висшите [национални] съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването [на решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005)],
– в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове са най-малко шест месеца,
– за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,
– националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?
Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?
Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-811/18: INSS и Tesorería General de la Seguridad Social, Определение от 4 февруари 2020 г.
Какви са последиците за производството пред Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на такова производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/18: Krajowa Rada Sądownictwa, Определение от 3 февруари 2020 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от страна на запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при прекратяване на производството по преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, които не са направени от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/18: Zakład Ubezpieczeń Społecznych, Определение от 29 януари 2020 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната правна уредба, която е предмет на запитването, е изменена по начин, че отпада предметът на спора?
Съществува ли необходимост от произнасяне по преюдициален въпрос, когато спорните национални разпоредби са отменени и последиците им са отстранени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/19: Iccrea Banca, Заключение от 29 януари 2020 г.
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕКолко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.