всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Прилагат ли се разпоредбите на член 19, параграф 2 от [Регламент № 561/2006] — съгласно които „[д]ържавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна“ — само за нарушенията на разпоредбите от този регламент или също за нарушенията на разпоредбите от [Регламент № 3821/85], заменен с [Регламент № 165/2014]?
2) Трябва ли член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че е позволено на водач да се отклони от разпоредбите на член 15, параграфи 2 и 7 от Регламент № 3821/85, [заменен с Регламент № 165/2014] — съгласно които водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора регистрационните листове и всеки запис за текущия ден и предходните 28 дни — при използване на превозно средство в период от 28 дни за пътувания, някои от които попадат в приложното поле на хипотезите в разпоредбите относно посоченото по-горе изключение, а при други не се допуска никакво отклонение от използването на контролен уред за регистриране на данните за движението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Приложима ли е Директива 79/7 относно плащанията, гарантирани от Fogasa, или тези плащания попадат в обхвата на Директива 2006/54 относно равното третиране при заплащане?
Съвместима ли е националната уредба, която предвижда пропорционално намаляване на максималния размер на плащанията за работници на непълно работно време, с принципа pro rata temporis, заложен в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време?
Води ли прилагането на пропорционално намаляване на плащанията за работници на непълно работно време до по-неблагоприятно положение или до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Sąd Najwyższy (Върховния съд)) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд) — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд) може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес,
– а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите (KRS) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд), е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на KRS, а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на KRS и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на KRS са отправени преюдициални въпроси до Съда от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли клаузи 1.1, 1.2 и 2.1, както и клауза 2.3, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между общите междуотраслови организации Съюз на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и приложено с Директива 96/34, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредба от вътрешното право — като член 29 bis от Закона от 16 април 1979 г. за общия статут на държавните служители, изменен, в редакцията му, приета със Закона от 22 декември 2006 г. — която подчинява предоставянето на родителски отпуск на две условия: работникът да е бил законно нает на работа и на това основание да е бил включен в система за социална сигурност, от една страна, за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, и от друга страна, към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата, като спазването на второто условие се изисква дори и в случаите на раждане или приемане на детето или децата преди повече от дванадесет месеца от началото на родителския отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Едностранно нареждане на работодателя, забраняващо носенето по видим начин на какъвто и да било символ на политически, философски или религиозни убеждения, дискриминира ли пряко въз основа на тяхната религия по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива [2000/78] работници, които с оглед на религиозни предписания за покриване на тялото спазват определени правила за обличане?
2) Едностранно нареждане на работодателя, забраняващо носенето по видим начин на какъвто и да било символ на политически, философски или религиозни убеждения, дискриминира ли непряко въз основа на религия и/или пол по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива [2000/78] работничка, която поради ислямското си вероизповедание носи забрадка?
По-специално:
a) Може ли с оглед на Директива [2000/78] [непряка] дискриминация, основана на религия и/или пол, да бъде обоснована със субективния стремеж на работодателя да провежда политика на политически, философски и религиозен неутралитет и в случая, когато по този начин работодателят иска да вземе предвид субективните желания на клиентите си?
б) Допускат ли Директива [2000/78] и/или основното право на свобода на стопанска инициатива по член 16 от [Хартата] с оглед на член 8, параграф 1 от Директива [2000/78] национална разпоредба, по смисъла на която за защита на основното право на свобода на религията забрана на религиозно облекло може да бъде обоснована само с наличието на достатъчно конкретна опасност, и по-специално с конкретна опасност работодателят или засегнато трето лице да понесе неблагоприятни икономически последици, а не просто с абстрактна годност за заплашване на неутралитета на работодателя?
1) Може ли констатирано непряко различно третиране, основано на религията, по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива [2000/78], произтичащо от вътрешно правило на частно предприятие, да е подходящо само ако съгласно това правило се забранява носенето на каквито и да било видими, а не само на очевидни и големи по размер символи на религиозни, политически и други философски убеждения?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че правата по член 10 от [Хартата] и член 9 от [ЕКПЧ] могат да се вземат предвид при проверката дали е подходящо констатирано непряко различно третиране, основано на религия, произтичащо от вътрешно правило на частно предприятие, което забранява носенето на очевидни и големи по размер символи на религиозни, политически или философски убеждения?
б) Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби с конституционен ранг, които защитават свободата на религията, могат да се вземат предвид като по-благоприятни разпоредби по смисъла на член 8, параграф 1 от същата директива, при проверката дали е подходящо констатирано непряко различно третиране, основано на религията, произтичащо от вътрешно правило на частно предприятие, което забранява носенето на очевидни и големи по размер символи на религиозни, политически или философски убеждения?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, букви а) и б):
Трябва ли национални разпоредби с конституционен ранг, които защитават свободата на религията, да бъдат оставени без приложение при разглеждането на нареждане, основано на вътрешно правило в частно предприятие, което забранява носенето на очевидни и големи по размер символи на религиозни, политически или философски убеждения, на основание на първичното право на Съюза, дори ако първичното право на Съюза, като член 16 от [Хартата], признава националните законодателства и практики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав) 24 февруари 2021 година ( *1 ) „Арбитражна клауза — Програми Tempus IV — Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства — Договорно естество на спора — Преквалифициране на жалбата — Допустими разходи — Системни и повтарящи се нередности — Цялостно възстановяване на изплатените суми — Пропорционалност — Право на изслушване — Задължение за мотивиране — Член 41 от Хартата на основните права“ По дело T‑108/18, Universität Koblenz-Landau, установен в Майнц (Германия), представляван от C. von der Lühe и I. Felder, адвокати, жалбоподател, срещу Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), представлявана от H. Monet, в качеството на представител, подпомаган от R. van der Hout и C. Wagner, адвокати, ответник, с предмет, главно, искане по член 263 ДФЕС за отмяна на писмата от 21 декември 2017 г. и 7 февруари 2018 г. на EACEA, отнасящи се за изплатените суми на жалбоподателя по споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, сключени за реализирането на три проекта в областта на висшето образование, а при условията на евентуалност, искане по член 272 ДФЕС за обявяване на претендираното право на събиране на суми за неустановено, ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав), състоящ се от S. Papasavvas, председател, Ал. Корнезов (докладчик), E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии, секретар: L. Ramette, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 септември 2020 г., постанови настоящото Решение ( 1 ) Обстоятелства по спора 1. Жалбоподателят, Universität Koblenz-Landau, е публичноправно германско висше учебно заведение. 2. През ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2021 г.

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав) 24 февруари 2021 година(*) „Арбитражна клауза — Програми Tempus IV — Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства — Договорно естество на спора — Преквалифициране на жалбата — Допустими разходи — Системни и повтарящи се нередности — Цялостно възстановяване на изплатените суми — Пропорционалност — Право на изслушване — Задължение за мотивиране — Член 41 от Хартата на основните права“ По дело T‑108/18, Universität Koblenz-Landau, установен в Майнц (Германия), представляван от C. von der Lühe и I. Felder, адвокати, жалбоподател, срещу Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), представлявана от H. Monet, в качеството на представител, подпомаган от R. van der Hout и C. Wagner, адвокати, ответник, с предмет, главно, искане по член 263 ДФЕС за отмяна на писмата от 21 декември 2017 г. и 7 февруари 2018 г. на EACEA, отнасящи се за изплатените суми на жалбоподателя по споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, сключени за реализирането на три проекта в областта на висшето образование, а при условията на евентуалност, искане по член 272 ДФЕС за обявяване на претендираното право на събиране на суми за неустановено, ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав), състоящ се от S. Papasavvas, председател, Ал. Корнезов (докладчик), E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии, секретар: L. Ramette, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 септември 2020 г., постанови настоящото Решение Обстоятелства по спора 1. Жалбоподателят, Universität Koblenz-Landau, е публичноправно германско висше учебно заведение. 2. През 2008 г. и 2010 г. в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12526272829187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form