Социална политика
Социална политика
Дело C-233/20: job-medium, Заключение от 15 април 2021 г.
1) Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от [Хартата] и с член 7 от [Директива 2003/88] национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи обезщетение за неизползван отпуск за текущата (последната) работна година?
2) При отрицателен отговор на този въпрос:
2.1) Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
2.2) Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/19: Olympiako Athlitiko Kentro Athinon, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Представлява ли непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б), както и на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 приемането от държава членка на правна уредба, приложима към администрацията, местните органи, публичноправните юридически лица и като цяло към всички образувания (частноправни юридически лица) от публичния сектор в широк смисъл в качеството им на работодател, като член 34, параграф 1, буква с), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон 4024/2011, въз основа на която за персонала на гореспоменатите субекти, работещ по частноправен трудов договор, се прилага режим на трудов резерв за период, не по-дълъг от 24 месеца по един-единствен материалноправен критерий — наближаващото пенсиониране с право на пенсия в пълен размер, тоест когато работникът отговаря на условията за получаването ѝ, а именно да има 35 години осигурителен стаж през периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г., като се има предвид и фактът, че по силата на приложимото законодателство в областта на социалното осигуряване, действало по това време, се е изисквало, с изключение на някои ирелевантни в случая хипотези, осигуреното лице да е натрупало (поне) 10500 работни дни (35 години) осигуряване в [Idryma Koinonikon Asfaliseon (IKA) (институт за социално осигуряване)] или в друг институт за основно осигуряване на наети лица и да е навършило (най-малко) 58 години, естествено, без да се изключва възможността, в зависимост от конкретния случай, горепосоченият осигурителен период (35 години) да се завърши на друга възраст?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли приемането на режим на трудов резерв да бъде обективно и обосновано оправдано по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 от необходимостта да се постигнат непосредствени организационни, оперативни и бюджетни резултати, и по-специално от неотложната необходимост да се съкратят публичните разходи с цел до края на 2011 г. да се осъществят конкретни количествени цели, предвидени в средносрочната стратегическа бюджетна рамка и впоследствие обявени в мотивите към Закон [4024/2011], за да се осигури спазването на поетите от Република Гърция ангажименти към нейните кредитори, от една страна, за справяне с острата и продължителна икономическа и финансова криза, в която се намира страната, и от друга страна, за да се постигне оздравяването на публичните финанси и да се ограничи разрастването на публичния сектор?
При утвърдителен отговор на втория въпрос,
a) подходящо и необходимо ли е приемането на мярка — като тази по член 34, параграф 1, буква с) от Закон 4024/2011, която предвижда драстично намаляване на възнагражденията на персонала, за който се прилага режим на трудов резерв, в размер на 60 % от основната му заплата, получавана към момента на поставяне в такъв режим на трудов резерв, без обаче персоналът да е задължен да работи в съответното публично образувание, и която (de facto) означава загуба на евентуалното повишение на заплатата и кариерно развитие през периода от момента на поставянето му в режим на трудов резерв до освобождаването му от работа поради излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст, — за постигането на горепосочената цел в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 в положение, при което кумулативно:
i) този персонал запазва възможността да си намери друга работа (в частния сектор) или може да упражнява свободна професия или занаят по време на режима на трудов резерв, без да губи правото да получава горепосочения размер на основната заплата, освен ако възнаграждението или доходите, произтичащи от новата работа или заетост, не надвишават възнаграждението, получавано преди началото на режима на трудов резерв, в който случай споменатият размер на основната заплата се намалява с превишението — член 34, параграф 1, буква f) от Закон 4024/201;
ii) публичният субект работодател, а в случай на закриването му — [Националната агенция за заетостта], поема задължението да заплаща на съответния осигурителен институт до излизането на работника в пенсия на социалноосигурителните вноски за сметка на работодателя и за сметка на работника, съответстващи на тези за основна пенсия, за допълнително здравно осигуряване и за допълнителни социални обезщетения, изчислени въз основа на получаваното от работника преди поставянето му в режим на трудов резерв възнаграждение — член 34, параграф 1, буква d) от Закон 4024/2011;
iii) се предвиждат дерогации от режима на трудов резерв за уязвими социални групи, нуждаещи се от закрила (съпруг(а) на лице, което е поставено в режим на трудов резерв, съпруг(а) или дете с най-малко 67 % инвалидност, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка, наето лице с най-малко 67 % инвалидност, наето лице с многодетно семейство, самотни родители, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка) — член 34, параграф 1, буква b) от Закон 4024/2011;
iv) приоритетно е дадена възможност персоналът да бъде прехвърлен на други незаети длъжности в публични образувания, въз основа на обективни и свързани с показаните качества критерии чрез включване в списъците на Anótato Symvoúlio Epilogís Prosopikoú (Висш съвет за подбор на персонала, Гърция) — член 34, параграф 1, буква а) от Закон 4024/2011 — възможност, която на практика обаче е ограничена поради драстичното намаляване на наемането на персонал от различни публични субекти поради необходимостта от съкращаване на разходите;
v) се гарантира приемането на мерки за погасяване на кредити за недвижими имоти, които наетите лица, поставени в режим на трудов резерв, са получили от Касата за депозити и влогове и за сключване на споразумение между гръцката държава и Асоциацията на гръцките банки с цел улесняване на погасяването на заемите, които този персонал е получил от други банки, пропорционално на общия доход на домакинствата и на имущественото им състояние — член 34, параграфи 10 и 11 от Закон 4024/2011;
vi) неотдавна приет закон (член 1, параграф 15 от Закон 4038/2012 — FEK A’ 14) предвижда приемането на акта за отпускане на пенсия и издаването на платежното нареждане с абсолютно предимство за персонала, посочен в подточки ii) и iii), и във всеки случай не по-късно от четири месеца от датата на освобождаване от работа и от представянето на съответната документация за целите на отпускане на пенсията, и
vii) посочената по-горе загуба на кариерно развитие и увеличение на заплатата през периода, в който наетият по частноправен трудов договор персонал се намира в режим на трудов резерв и до момента на неговото излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст с пълен размер, няма да е налице в повечето случаи, включително в настоящия случай, тъй като поради дългия си стаж в публичноправната организация работникът ще е изчерпал скалата на заплатите и/или кариерното развитие, предвидени в действащото законодателство във връзка с професионалното израстванеe,
b) подходящо и необходимо ли е приемането на мярка — като предвидената в член 34, параграф 1, буква е) от Закон 4024/2011, която води до пълна (или частична) загуба, съгласно член 8, втора алинея от Закон 3198/1955, на обезщетението в случай на уволнение или прекратяване на трудовото правоотношение на наетото лице поради настъпване на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, обезщетение, което съответства на 40 % от обезщетението при уволнение, предвидено за наетите лица с допълнително осигуряване (което, когато става въпрос за публичноправни организации с общественополезна цел или субсидирани от държавата, както ответникът като частноправно юридическо лице, не може да надвишава сумата от 15000 EUR), чрез компенсиране на това обезщетение с намалените възнаграждения, получавани по време на режима на трудов резерв, — за постигането на горепосочената цел съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква a) от Директива 2000/78, като се има предвид, че във всеки друг случай персоналът е щял да получи това намалено обезщетение в съответствие с посоченото действащо трудово законодателство както в случай на напускане, така и в случай на уволнение от организацията, в която е работил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Определение от 15 април 2021 г.
Съдържат ли изложените от запитващата юрисдикция фактически и правни обстоятелства достатъчно уточнения и обяснения, които да обосноват поставените въпроси и необходимостта от отговор на тях?
Допустими ли са въпросите, свързани с член 6 от Директива 2003/88, при положение че те се отнасят до ситуация с няколко различни работодатели, докато главното производство засяга работник с няколко договора при един и същ работодател?
Приложима ли е Директива 2003/88 към главното производство, когато то повдига въпроса за възнаграждението на работниците, доколкото според съдебната практика тази директива не урежда този аспект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-870/19: Prefettura Ufficio territoriale del governo di Firenze, Съдебно решение от 24 март 2021 г.
Може ли в конкретната хипотеза на водач на моторно превозно средство член 15, параграф 7 от Регламент № 3821/85 да се тълкува в смисъл, че тази норма предвижда едно единно съставно поведение, с което се извършва едно-единство нарушение и за което се налага едно-единствено наказание, или в смисъл, че посредством кумулиране тя може да доведе до установяване на толкова нарушения и налагане на толкова наказания, колкото са дните, за които не са представени регистрационните листове на тахографа в рамките на предвидения период от време („текущия ден и предходните 28 дни“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Заключение от 18 март 2021 г.
1) Представлява ли различното третиране само на преподавателите по католическа религия, като ищците, дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2000/78/ЕО или обстоятелството, че вече притежаваното от работника удостоверение за годност може да бъде отнето, представлява подходяща обосновка за това само преподавателите по католическа религия, като ищците, да се третират различно в сравнение с останалите преподаватели, като не се ползват от никоя от превантивните мерки, предвидени в клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)?
2) В случай че бъде установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, основана на религия (член 1), и по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, какви способи може да използва съдът, за да премахне последиците от тази дискриминация, като се има предвид, че всички преподаватели, освен преподавателите по католическа религия, се ползват от специалния план за назначаване по Закон № 107/15, заемайки щатна длъжност с договор за неопределено време, и следователно трябва ли съдът да постанови възникването на трудово правоотношение за неопределено време с администрацията ответник?
3) Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата с последователни срочни договори посредством автоматичното превръщане на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност, не са приложими в училищния сектор, и по-специално за преподавателите по католическа религия, като по този начин позволява използването на последователни срочни трудови договори за неопределен период от време
По-конкретно може ли изискването за съгласуване със съответния епископ да представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение или, напротив, трябва да се счита за забранена дискриминация по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) В случай на утвърдителен отговор на третия въпрос, позволяват ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, и/или член 1 от Директива 2000/78/ЕО да се оставят без приложение разпоредбите, които не позволяват автоматичното превръщане на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/19: Consulmarketing, Съдебно решение от 17 март 2021 г.
Следва ли Директива 98/59/ЕО и членове 20 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Съдебно решение от 17 март 2021 г.
Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/19: Radiotelevizija Slovenija (Période d’astreinte dans un lieu reculé), Съдебно решение от 9 март 2021 г.
Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/19: Stadt Offenbach am Main (Période d’astreinte d’un pompier), Съдебно решение от 9 март 2021 г.
Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-906/19: Ministère public (Sanctions extraterritoriales), Заключение от 4 март 2021 г.
1) Прилагат ли се разпоредбите на член 19, параграф 2 от [Регламент № 561/2006] — съгласно които „[д]ържавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна“ — само за нарушенията на разпоредбите от този регламент или също за нарушенията на разпоредбите от [Регламент № 3821/85], заменен с [Регламент № 165/2014]?
2) Трябва ли член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че е позволено на водач да се отклони от разпоредбите на член 15, параграфи 2 и 7 от Регламент № 3821/85, [заменен с Регламент № 165/2014] — съгласно които водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора регистрационните листове и всеки запис за текущия ден и предходните 28 дни — при използване на превозно средство в период от 28 дни за пътувания, някои от които попадат в приложното поле на хипотезите в разпоредбите относно посоченото по-горе изключение, а при други не се допуска никакво отклонение от използването на контролен уред за регистриране на данните за движението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕКолко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.