Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че водачът, който извършва автомобилен превоз в приложното поле на този регламент, е длъжен да представи при всяко поискване на инспектора картата на водача, регистрационните листове и всеки запис за периода, включващ деня на проверката и предходните 28 дни, съгласно член 15, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 3821/85, дори когато през този период посоченият водач е извършвал със същото превозно средство и превоз на пътници в рамките на редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km?
Трябва ли член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държава членка да могат да налагат на водача на превозно средство или на транспортно предприятие санкция за нарушение на Регламент № 3821/85, което е извършено на територията на друга държава членка или на трета страна, но е установено на нейна територия и за което не е наложена санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, да се счита за „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88?
Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с първия въпрос, фактът, че до такова прекъсване на почивката по време на работа в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?
Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане по същество, да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Разполага ли Европейската комисия с право на преценка дали да представи на Съвета предложение за решение за изпълнение на споразумение между социалните партньори на равнището на Съюза по член 155, параграф 2 ДФЕС, или е длъжна да го направи при съвместно искане на подписалите страни?
Притежават ли правните актове, приети от Съвета на основание член 155, параграф 2 ДФЕС, законодателен характер по смисъла на член 289 ДФЕС?
Допустимо ли е ограничаване на съдебния контрол върху решението на Комисията да не представи предложение за изпълнение на споразумение между социалните партньори, с оглед на политическия характер на тази преценка?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на решението на Комисията за отказ да представи предложение за изпълнение на споразумението и са ли мотивите му достатъчни и обосновани от фактическа и правна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
2) Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?
3) Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 2 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че увреден слух, който е под определения стандарт, е абсолютна пречка за работа като служител в затвор и която при преценката дали са спазени изискванията относно слуха не позволява използването на коригиращи помощни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците носенето на какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, представлява по отношение на работниците, които с оглед на религиозни предписания спазват определени правила за обличане, пряка дискриминация, основана на религия или убеждения по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения и произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците да носят какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, може да бъде обоснована с волята на работодателя да провежда политика на политически, философски и религиозен неутралитет спрямо своите клиенти или ползватели, за да вземе предвид техните оправдани очаквания?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация, основана на религия или убеждения, произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява носенето на работното място на видими символи на политически, философски или религиозни убеждения с цел да се осигури политика на неутралитет в рамките на това предприятие, може да бъде обоснована само ако тази забрана обхваща всяка форма на видимо изразяване на политически, философски или религиозни убеждения, или е достатъчно тази забрана да се свежда до очевидни и големи по размер символи, при положение че е прилагана последователно и системно?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, които защитават свободата на религията, могат да се вземат предвид като по-благоприятни разпоредби по смисъла на член 8, параграф 1 от тази директива при разглеждането на подходящия характер на разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1.
Какво трябва да бъде съдържанието на понятието „държавно предприятие“ по член 1, параграф 2 от Директива 2008/104
Следва ли агенциите на Съюза като (Европейският институт за равенство между половете (наричан по-нататък „EIGE“) да се считат за „държавни предприятия“ по смисъла на Директива 2008/104?
2. За кои субекти (агенцията за временна заетост, предприятието ползвател, поне един от тях или евентуално и двата) се прилага критерият за извършване на стопанска дейност съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2008/104
Областите на дейност и функциите на EIGE, определени в членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1922/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., считат ли са за стопанска дейност, както това понятие е определено (разбирано) по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/104?
3. Могат ли разпоредбите на член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/104 да се тълкуват в смисъл, че могат да изключат от приложното поле на Директивата тези държавни и частни агенции за временна заетост или предприятия ползватели, които не участват в посочените в член 1, параграф 3 от Директивата правоотношения и които не извършват споменатата в член 1, параграф 2 от Директивата стопанска дейност?
4. Разпоредбите на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 относно правата на наетите чрез агенция за временна заетост работници на основни условия на труд и заетост, и по-специално по отношение на заплащането, приложими ли са спрямо агенциите на Съюза, за които се прилагат специални разпоредби в областта на трудовото право, както и членове 335 ДФЕС и 336 ДФЕС?
5. Противоречи ли законодателство на държава членка (член 75 от Кодекса на труда на Литва), с което се транспонира член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 по отношение на всички предприятия, използващи наети чрез агенция за временна заетост работници (включително институциите на Съюза), на принципа на административна самостоятелност на институцията на Съюза, установен в членове 335 ДФЕС и 336 ДФЕС, както и на правилата за изчисляване и изплащане на трудовите възнаграждения, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз?
6. Като се има предвид, че всички работни места (трудови функции), на които работници са наети на работа пряко от EIGE, включват задачи, които могат да бъдат изпълнявани единствено от работници, които работят по Правилника за длъжностните лица […], могат ли съответните работни места (трудови функции) на наети чрез агенция за временна заетост работници да се считат за „същ[ите] работн[и] [места]“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че дежурството, носено от военнослужещ в мирно време, е изключено от приложното поле на тази директива?
Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, но не извършва реална трудова дейност, да се счита за работно време за целите на определянето на дължимото му възнаграждение за това време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че работникът не губи възнаграждението си или част от него поради упражненото от същия право на годишен отпуск
Или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че работникът запазва възнаграждението си през периода, през който упражнява правото си на годишен отпуск, независимо от причината, поради която не работи по време на своя отпуск?
2) Трябва ли член 7, параграф 1 от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби и практики, съгласно които при ползването на отпуска си работникът, неработоспособен поради заболяване, запазва възнаграждението си до размера на възнаграждението, което е получавал непосредствено преди да започне неговият отпуск, включително ако поради дългата продължителност на неработоспособността му това възнаграждение е по-ниско от възнаграждението при пълна работоспособност?
3) Трябва ли правото на всеки работник на платен годишен отпуск съгласно член 7 от [Директива 2003/88] и постоянната практика на Съда да се тълкува в смисъл, че не допуска при неработоспособност това възнаграждение да се намалява по време на отпуска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 6 във връзка с член 5 от Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че когато установен в дадена държава членка работодател не е спазил разпоредбите на друга държава членка, отнасящи се до минималната работна заплата, командированите работници от първата държава членка могат да се позовават на това обстоятелство в спор с този работодател пред съд на тази първа държава членка, стига въпросният съд да е компетентен?
Трябва ли член 3, параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 да се тълкува в смисъл, че дневна надбавка, чийто размер варира според продължителността на командироването на работника, представлява свързана с командироването специфична добавка, която е част от минималната работна заплата, освен ако се изплаща като възстановяване на разходите, които фактически са направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, или съответства на добавка, която променя съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска автомобилните транспортни предприятия да предоставят на водачите бонус, изчисляван въз основа на икономията под формата на по-нисък разход на гориво за конкретния маршрут, като подобен бонус би бил в нарушение на установената в тази разпоредба забрана, ако вместо да бъде обвързан единствено с икономията на гориво, възнаграждава тази икономия в зависимост от пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки по начин, който подтиква водача към поведение, което може да застраши пътната безопасност, и/или към нарушаване на Регламент № 561/2006?
Може ли директива, която не е транспонирана в националното право, да породи за даден частноправен субект задължение, което друг частноправен субект да може да му противопостави в съдебен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.