всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

Допускат ли член 3, параграф 1, буква е) и член 5, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост разпоредба като член 185, параграф 6 от Кодекса на труда (одобрен със Закон № 7/2009 от 12 февруари 2009 г.), според която нает чрез агенция за временна заетост работник има право само на отпуск и на добавка, пропорционални на прослуженото време в предприятието ползвател, дори когато започва работа през една календарна година и я завършва две или повече календарни години след тази дата, при положение че по отношение на работник, директно нает от предприятието ползвател, който изпълнява същите функции за същия период, се прилага общият режим на отпуските, който му гарантира по-голям период на отпуск и на съответната добавка, тъй като не са пропорционални на прослуженото време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 7 от Директива 2003/88 национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата (последната) работна година?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че когато работник дава дежурство „на повикване“ на място или места по свой избор, като не се изисква в нито един момент от дежурството да уведомява работодателя за местонахождението си, а се изисква само да може да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, този работник се намира в работно време?
Може ли да се смята, че работник, който не търпи други ограничения освен във връзка с изискването да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, а по време на дежурството „на повикване“ може без ограничения да работи едновременно и за друг работодател или да осъществява професионална дейност за своя сметка, се намира в „работно време“ за работодателя, за когото дава дежурството „на повикване“?
Ако работникът действително работи за втори работодател, докато е в дежурство „на повикване“, с единственото изискване вторият работодател да го освобождава от работа в случай на повикване от първия работодател, трябва ли да се приеме, че времето, през което работникът е в дежурство „на повикване“ и работи за втория работодател, представлява работно време от гледна точка на отношенията му с първия работодател?
Означава ли това, че работник, който работи за втори работодател, докато е в дежурство на повикване за първия си работодател, натрупва часове работно време едновременно спрямо първия и спрямо втория работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че работодател е длъжен да назначи лице, което поради увреждане не е способно повече да изпълнява основните задължения на длъжността, на която е наето, на друга длъжност, за която това лице е компетентно, в състояние и на разположение, когато такава мярка не представлява непропорционална тежест за работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 1 от Директива 2008/104/EО да се тълкува в смисъл, че предоставянето от агенция за временна заетост на лица, сключили трудов договор с нея, на EIGE, за да полагат труд в този институт, попада в приложното поле на тази директива?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че длъжността, заета от нает чрез агенция за временна заетост работник, който е назначен в EIGE, може да се счита за „същото работно място“ по смисъла на тази разпоредба, дори и ако се предположи, че всички длъжности, за които EIGE е наело пряко работници, включват изпълнението на задачи, които могат да бъдат изпълнявани единствено от лица, към които се прилага Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник или служител преминава наложено му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън работното му място, в седалището на доставчика на услугите по обучение, и през което не изпълнява служебните си задължения — е „работно време“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 31, параграф 2 от [Хартата] и член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива [2003/88] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като необходимо професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата, както и с оглед на Конвенцията на ООН трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски по главното производство, след като е оттеглил преюдициалното си запитване?
Следва ли производството пред Съда на Европейския съюз да бъде прекратено и отбелязано в регистъра при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е национално изискване, съгласно което работодателят трябва да докаже съществуването на достатъчно конкретна опасност от накърняване на законосъобразна цел към момента на въвеждане на вътрешно правило, с оглед оправдаването на непряка дискриминация на основата на религия или убеждения, съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Когато работник е назначен в предприятие ползвател чрез агенция за временна заетост на работно място, което е открито за постоянно и не се заема по заместване, трябва ли да се приеме, че още само поради този факт назначението му вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от [Директива 2008/104]?
2) Когато назначението на работник чрез агенция за временна заетост продължава до 55 месеца, трябва ли да се приеме, че то вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от [Директива 2008/104]?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос възникват следните допълнителни въпроси:
3.1) Има ли право наетият чрез агенция за временна заетост работник да иска учредяване на трудово правоотношение с предприятието ползвател, въпреки че националното право не предвижда такава санкция преди 1 април 2017 г.?
3.2) Трябва ли да се приеме, че национална разпоредба като член 19, параграф 2 от AÜG е в противоречие с член 1 от [Директива 2008/104], доколкото едва от 1 април 2017 г. въвежда 18‑месечен индивидуален максимален срок на назначението, но изрично предвижда да не се вземат предвид предишни периоди на назначение, при положение че при отчитане на предишните периоди назначението вече не би могло да се окачестви като временно?
3.3) Може ли удължаването на индивидуалния максимален срок на назначението да бъде оставено на преценката на страните по колективния трудов договор
Ако отговорът е утвърдителен, важи ли това и за страните по колективен трудов договор, които имат компетентност не относно трудовото правоотношение на съответния нает чрез агенция за временна заетост работник, а относно сектора на предприятието ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form