всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-226/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.

Разпоредбите на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение допускат ли национална правна уредба, която предоставя право на освобождаване от дежурства само на работници със срочен трудов договор, като изключва работници със срочни трудови договори?
Представлява ли различното третиране между постоянен и временен персонал при идентични длъжности и задължения неравно третиране, което може да бъде оправдано единствено с временното естество на назначението?
Може ли клауза 4 от Рамковото споразумение да бъде прилагана директно от националните съдилища и противопоставя ли се тя на противоречащи национални разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.

Предоставя ли националната правна уредба неравноправно третиране между работници с безсрочен и със срочен трудов договор по отношение на правото на освобождаване от дежурства и съответства ли това на клаузa 4, параграф 1 от Рамковото споразумение?
Обхваща ли понятието „условия на труд“ по смисъла на клаузата и правото на освобождаване от дежурства?
Може ли различното третиране между работници с безсрочен и срочен договор да бъде обосновано само с временното естество на срочния трудов договор или са необходими конкретни и обективни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.

Приложима ли е клауза 4 от рамковото споразумение относно срочната заетост към случаи, при които има разлика в третирането между работници с безсрочни договори, временно изпълняващи функции в по-висока професионална категория?
Обхваща ли понятието „условия на заетост“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение тригодишните надбавки за прослужено време?
Противоречи ли национална правна уредба, която предвижда различен начин на изчисляване на тригодишните надбавки за прослужено време в зависимост от категорията на назначение, на клауза 4 от рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.

Явяват ли се допълнителните възнаграждения за всеки три години прослужено време условия за наемане на работа по смисъла на клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО?
Позволява ли клауза 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО национална правна уредба, при която допълнителното възнаграждение за прослужено време за работник на постоянен трудов договор, временно изпълняващ функции на по-висока длъжност, се определя според длъжността, на която е назначен, а не според по-високата длъжност, докато за работник на срочен трудов договор в същото положение възнаграждението се определя според действително изпълняваната длъжност?
Противоречи ли подобна разлика в третирането на принципа за недопускане на дискриминация по клауза 4 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/20: Federatie Nederlandse Vakbeweging (Procédure de pre-pack), Заключение от 9 декември 2021 г.

1) Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието „да е образувано производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато: i) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен, ii) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и iii) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятимост и се осъществява едва след това, като; iv) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност бъдещ синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда бъдещ съдия по несъстоятелността; v) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и vi) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
2. Следва ли член 5, параграф 1 от [Директива 2001/23] да се тълкува в смисъл, че условието „производството по несъстоятелност или сходно производство да е под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и i) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от бъдещ синдик и бъдещ съдия по несъстоятелността, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия, ii) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност бъдещият синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на бъдещия съдия по несъстоятелността, iii) функциите на бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността, iv) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност, v) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността, и vi) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-217/20: Staatssecretaris van Financiën (Rémunération pendant le congé annuel payé), Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби и практики, съгласно които в случаите, когато работник в състояние на неработоспособност поради болест упражни правото си на платен годишен отпуск, намалението поради неработоспособността на размера на възнаграждението, което е получавал през референтния период, се взема предвид, за да се определи размерът на възнаграждението, което ще получава по време на платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-426/20: Luso Temp, Заключение от 9 декември 2021 г.

Допускат ли член 3, параграф 1, буква е) и член 5, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост разпоредба като член 185, параграф 6 от Кодекса на труда (одобрен със Закон № 7/2009 от 12 февруари 2009 г.), според която нает чрез агенция за временна заетост работник има право само на отпуск и на добавка, пропорционални на прослуженото време в предприятието ползвател, дори когато започва работа през една календарна година и я завършва две или повече календарни години след тази дата, при положение че по отношение на работник, директно нает от предприятието ползвател, който изпълнява същите функции за същия период, се прилага общият режим на отпуските, който му гарантира по-голям период на отпуск и на съответната добавка, тъй като не са пропорционални на прослуженото време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/20: job-medium, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 7 от Директива 2003/88 национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата (последната) работна година?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-214/20: Dublin City Council, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че когато работник дава дежурство „на повикване“ на място или места по свой избор, като не се изисква в нито един момент от дежурството да уведомява работодателя за местонахождението си, а се изисква само да може да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, този работник се намира в работно време?
Може ли да се смята, че работник, който не търпи други ограничения освен във връзка с изискването да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, а по време на дежурството „на повикване“ може без ограничения да работи едновременно и за друг работодател или да осъществява професионална дейност за своя сметка, се намира в „работно време“ за работодателя, за когото дава дежурството „на повикване“?
Ако работникът действително работи за втори работодател, докато е в дежурство „на повикване“, с единственото изискване вторият работодател да го освобождава от работа в случай на повикване от първия работодател, трябва ли да се приеме, че времето, през което работникът е в дежурство „на повикване“ и работи за втория работодател, представлява работно време от гледна точка на отношенията му с първия работодател?
Означава ли това, че работник, който работи за втори работодател, докато е в дежурство на повикване за първия си работодател, натрупва часове работно време едновременно спрямо първия и спрямо втория работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-485/20: HR Rail, Заключение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че работодател е длъжен да назначи лице, което поради увреждане не е способно повече да изпълнява основните задължения на длъжността, на която е наето, на друга длъжност, за която това лице е компетентно, в състояние и на разположение, когато такава мярка не представлява непропорционална тежест за работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11920212223183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form