Дело C-129/20: Caisse pour l’avenir des enfants (Emploi à la naissance), Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Трябва ли клаузи 1.1, 1.2 и 2.1, както и клауза 2.3, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между общите междуотраслови организации Съюз на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и приложено с Директива 96/34, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредба от вътрешното право — като член 29 bis от Закона от 16 април 1979 г. за общия статут на държавните служители, изменен, в редакцията му, приета със Закона от 22 декември 2006 г. — която подчинява предоставянето на родителски отпуск на две условия: работникът да е бил законно нает на работа и на това основание да е бил включен в система за социална сигурност, от една страна, за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, и от друга страна, към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата, като спазването на второто условие се изисква дори и в случаите на раждане или приемане на детето или децата преди повече от дванадесет месеца от началото на родителския отпуск?