Социална политика
Социална политика
Дело C-234/96: Vick, Заключение от 13 октомври 1998 г.
1. Представлява ли изключването на работещи на непълно работно време с по-малко от 18 работни часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие пенсионна система косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол), предимство пред германското конституционно право (член 3, алинея 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос?
4. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, когато националното право при същите обстоятелства, също с цел осигуряване на равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, за разлика от правото на Общността води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Барбър-протокол)?
6. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на засегнатите германски предприятия, съобразно тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право?
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Барбър-протокол № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият трудовоправен принцип за равнопоставеност), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при предприятие пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и на основание националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, каквито важат за конкуриращото се с тях право на Общността по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от обичайното по националното право правно положение, и на основание националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди този момент са завели иск или са подали съответно правно средство?
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени?
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство при прилагане или действие (съгласно член 5, алинея 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които при конкуренция на искове също биха могли или биха се прилагали към същия фактически състав с цел подкрепа на искането за равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, като например в Германия – общият трудовоправен принцип за равнопоставеност или – специално – § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.?
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от предприятие пенсионни системи само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същия фактически състав по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип?
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – е конкретно засегната?
2. Налага ли поне принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността, който е част от правото на Общността, националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от предприятие пенсионни системи да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/96: Schröder, Заключение от 13 октомври 1998 г.
1. Когато служителите на непълно работно време, работещи по-малко от 18 часа седмично, са изключени чрез неутрална по отношение на пола формулировка от правото на допълнителна пенсия в рамките на схема за професионално пенсионно осигуряване и приблизително 95% от засегнатите служители са жени, представлява ли това косвена дискриминация срещу жените по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности по член 119 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: обхваща ли Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber) и забраната за обратна сила, съдържаща се в него, също и случаи на косвена дискриминация срещу жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: има ли предимство забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber), пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), което изрично изключва забрана за обратна сила в случаи като описания в първия въпрос?
4. Представлява ли обратната сила, разрешена от германското конституционно право съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон, в случай като описания в първия въпрос, недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО, когато, за разлика от правото на Общността, приложимото национално право при сравними обстоятелства, което също цели установяване на равнопоставеност в професионалните пенсионни схеми, действа с обратна сила в полза на служителите, по-специално на жените, които са обект на косвена дискриминация?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: представлява ли прилагането на параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 26 април 1985 г., който допуска обратна сила до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО (Протоколът Barber)?
6. Представлява ли обратната сила, разрешена съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон в случаи като описания в първия въпрос, нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация срещу национални субекти като засегнатите германски предприятия или в светлината на тълкуване на националното право, съобразено с правилата на Общността или принцип на правото на Общността, и има ли предимство правото на Общността в това отношение пред националното право?
1. Дали член 119 от Договора за ЕО, Протоколът Barber № 2 и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността имат приоритет пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz и общия принцип на равнопоставеност в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради косвена дискриминация по пол във връзка с професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правила само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание национални основания за иск обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебни производства или са подали еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание съвпадащо национално право правото на равнопоставеност вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и косвена дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени са неблагоприятно засегнати?
1. (a) Изисква ли правото на Общността предимство на приложение или валидност (съгласно втора алинея на член 5 и член 189 от Договора за ЕО) пред националните разпоредби на държавите членки, които биха могли или биха били приложими, поради съвпадение на искове, към същата фактическа ситуация и със същата цел за подкрепа на искове за равнопоставеност в професионални пенсионни схеми, както например в Германия общият принцип на равнопоставеност в трудовото право или конкретно параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 1985 г.?
(b) В случай на такъв конфликт, когато правото на Общността предоставя обезщетения по професионални пенсионни схеми само ако и доколкото те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните разпоредби уреждат същата фактическа ситуация по различен начин, като не изключват обратна сила, прилага ли се предимството на правото на Общността по принцип?
(c) Съществува ли такова предимство само ако икономическата цел на член 119 от Договора за ЕО, която съществува наред със социалната цел, а именно създаването на равни конкурентни възможности, е конкретно засегната?
2. Изисква ли поне принципът на правото на Общността, че националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на ЕО, националните разпоредби относно равнопоставеността по отношение на обезщетенията, изплащани по професионални пенсионни схеми, да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратна сила) на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/97: Schrage, Заключение от 13 октомври 1998 г.
Нарушение на член 119 от Договора (сега член 157 ДФЕС) чрез изключване на жените, работещи на непълно работно време, от участие в допълнителна пенсионна схема, което представлява непряка дискриминация по пол.
Приложимост и обхват на времевото ограничение на действието на решенията Barber и Defrenne II и на Протокола към член 119 Договора спрямо национални разпоредби, които предоставят по-благоприятни права с обратно действие.
Въпрос за предимството на правото на Европейския съюз спрямо националното право, когато националните разпоредби предоставят по-широки права от тези, произтичащи от правото на Съюза.
Въпрос за икономическите последици за предприятията и възможността тези последици да обосноват ограничаване на прилагането на национални разпоредби, които предоставят по-благоприятни права.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/96: Conze, Заключение от 13 октомври 1998 г.
Нарушение на принципа на равно заплащане за мъже и жени чрез изключване на жените, работещи на непълно работно време, от участие в допълнителна пенсионна схема
Приложимост и обхват на времевото ограничение, въведено с решение Barber и Протокола към член 119 от Договора, спрямо национални разпоредби, предоставящи по-благоприятни права с обратно действие
Въпрос за предимството на правото на Общността (член 119 и Barber-Протокола) пред националното право, включително конституционното право, когато националното право предоставя по-благоприятни права
Въпрос за евентуална недопустима заобиколна на забраната за обратно действие на Barber-Протокола чрез прилагане на национални разпоредби, които допускат обратно действие
Въпрос за евентуална дискриминация на националните предприятия поради икономическата тежест от прилагането на по-благоприятни национални разпоредби, които не са въведени в други държави членки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/97: Sievers, Заключение от 13 октомври 1998 г.
1. Представлява ли изключването на работещите на непълно работно време с по-малко от 18 часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие за допълнителни пенсии косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Протокол Барбър) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Протокол Барбър) предимство пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос
4. Представлява ли допустимото по член 3, параграф 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, ако националното право при същите обстоятелства, също с цел постигане на равнопоставеност при системите за допълнително пенсионно осигуряване, води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени, за разлика от правото на Общността
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Протокол Барбър)
6. Представлява ли допустимото по член 3, параграф 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на националните предприятия, съобразно с правото на Общността тълкуване на националното право или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Протокол Барбър № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият принцип на равнопоставеност в трудовото право), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при допълнително пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и въз основа на националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, които важат за конкурентния им иск по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от иначе приложимата по националното право правна оценка, и въз основа на националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди тази дата са завели иск или са подали съответно правно средство
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално правно основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради това, че има неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство на прилагане или действие (съгласно член 5, параграф 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които по пътя на конкуренция на искове също могат да се прилагат към същите факти със същата цел за подкрепа на искането за равнопоставеност при системите за допълнително пенсионно осигуряване, както например в Германия – общият принцип на равнопоставеност в трудовото право или – специално – § 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от системите за допълнително пенсионно осигуряване само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същите факти по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната съществува и икономическа цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – която е конкретно засегната
2. Изисква ли поне принципът на съобразено с правото на Общността тълкуване на националното право националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от системите за допълнително пенсионно осигуряване да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/97: Комисия/Люксембург, Заключение от 1 октомври 1998 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на Директива 92/85/ЕИО относно прилагането на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работещите бременни, родилки или кърмачки на работа
Липса на приемане на необходимите законодателни, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на Директива 92/85/ЕИО в националното право в предвидения срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/96: Hernández Vidal, Заключение от 24 септември 1998 г.
1. Явява ли се работата по почистване на помещенията на предприятие, чиято основна дейност не е почистване, но която има постоянна нужда от тази второстепенна дейност, „част от предприятие“?
2. Може ли понятието „правно прехвърляне“ да обхваща прекратяването на търговски договор за предоставяне на услуги по почистване след три години с годишни подновявания, по решение на предприятието, което наема услугите; ако това е така, зависи ли това от това дали предприятието, което наема услугите, извършва почистването със свои работници или с работници по нов договорен режим?
3. Когато след прекратяване на правното прехвърляне на дейностите по почистване на отделни части от предприятие на външна фирма, тези дейности отново се извършват от самото предприятие, могат ли те да се третират като част от предприятие по смисъла на Директива 77/187/ЕИО?
4. Същото ли е положението, когато след повторното им връщане на предприятието, тези дейности по почистване на отделни части от предприятието се сливат отново с дейностите по почистване на предприятието като цяло?
5. Попада ли в обхвата на Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г. ситуация, при която прекратяването на договор с почистваща компания води до уволнение на работника, нает от изпълнителя, и почистването се поема от възложителя, железопътно транспортно предприятие, чрез използване на собствени служители?
6. Когато предприятие престане да предоставя за община, която му е възложила договор за тази цел, услуга по домашна помощ за определени нуждаещи се лица, и след това възлага нов договор за тази услуга на друго предприятие, без да има прехвърляне на материални активи и без да има, нито в колективния трудов договор, нито в условията на търга, разпоредба, съгласно която новото предприятие трябва да се суброгира в трудовите правоотношения между работниците и предходното предприятие, на което е бил възложен договорът, следва ли този случай да се счита за попадащ в обхвата на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г.?
7. Прилагат ли се член 1, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета и в случай на прехвърляне на част от предприятие, като например задачата по охрана на военно съоръжение, когато няма пряко правно прехвърляне между последователните изпълнители (охранителни предприятия)?
8. Това ли е положението, ако при прекратяване на договора частта от предприятието се връща на органа, възлагащ договора, който след това незабавно сключва договор за услуги с нов изпълнител при същите основни условия?
9. Има ли във всеки случай прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО, ако по същество същите служители продължават да изпълняват същите охранителни задължения при същите условия, които до голяма степен се определят от органа, възлагащ договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/97: Lauge и др., Заключение от 24 септември 1998 г.
Обхваща ли изразът „колективни уволнения, произтичащи от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение“ (вж. член 3, параграф 1, втора алинея, и член 4, параграф 4 от Директива 75/129/ЕИО, изменена с Директива 92/56/ЕИО) случая, при който колективните уволнения се извършват в същия ден, в който работодателят подава молба за ликвидация и прекратява дейността на предприятието, а съдът впоследствие, без каквото и да е забавяне, различно от определената от съда дата за разглеждане на делото, издава заповед за ликвидация по подадената молба и приема датата на тази молба за определяща?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/96: Hidalgo и др., Заключение от 24 септември 1998 г.
А) Еρωτάται αν η δραστηριότητα που συνίσταται στην παροχή υπηρεσιών καθαρισμού των εγκαταστάσεων μιας επιχειρήσεως, της οποίας κύριο αντικείμενο δεν είναι ο καθαρισμός αλλά, εν προκειμένω, η παραγωγή τσιχλών και καραμελών, και ως εκ τούτου η επιχείρηση χρειάζεται διαρκώς τη δευτερεύουσα αυτή δραστηριότητα, αποτελεί ”τμήμα εγκαταστάσεως”. Β) Ερωτάται επίσης αν στην έννοια ”συμβατική εκχώρηση” μπορεί να περιλαμβάνεται η λύση συμβάσεως για την παροχή υπηρεσιών καθαρισμού με τη λήξη του τρίτου έτους, μετά από ετήσια παράταση επί τρία έτη, με απόφαση της εταιρίας που παρέχει τις υπηρεσίες· σε περίπτωση καταφατικής απαντήσεως, ερωτάται αν αυτό μπορεί να εξαρτάται από το γεγονός ότι η επιχείρηση που παρέχει τις υπηρεσίες προβαίνει στον καθαρισμό με τους δικούς της εργαζομένους ή με την πρόσληψη άλλων εργαζομένων.
1) Μπορούν οι εργασίες καθαριότητας μεμονωμένων τμημάτων μιας εγκαταστάσεως, αν αυτές, μετά την καταγγελία της συμβατικής μεταβιβάσεως σε άλλη εταιρία, εκτελούνται εκ νέου από την ίδια την επιχείρηση, να εξομοιωθούν με τμήμα εγκαταστάσεως κατά την έννοια της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ; 2) Ισχύει αυτό και στην περίπτωση κατά την οποία οι εν λόγω εργασίες καθαριότητας μεμονωμένων τμημάτων της εγκαταστάσεως, μετά την αναμεταβίβαση στην επιχείρηση, περιλαμβάνονται εκ νέου στις εργασίες καθαριότητας της όλης εγκαταστάσεως; Εμπίπτουν στο πεδίο εφαρμογής της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ, της 14ης Φεβρουαρίου 1977, η λήξη συμβάσεως έργου με επιχείρηση καθαρισμού, πράγμα που απετέλεσε τον λόγο απολύσεως της εργαζομένης στην επιχείρηση του εργολάβου, και η ανάληψη των εργασιών καθαρισμού από την κύρια επιχείρηση, που αποτελεί επιχείρηση σιδηροδρομικών μεταφορών, απασχολούσα δικούς της εργαζομένους; Θεωρείται ως εμπίπτουσα στο πεδίο εφαρμογής του άρθρου 1, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187, της 14ης Φεβρουαρίου 1977, η περίπτωση επιχειρήσεως η οποία έπαυσε να παρέχει υπηρεσίες κατ' οίκον αρωγής σε συγκεκριμένα πρόσωπα που τελούν σε κατάσταση ανάγκης, για λογαριασμό ενός δήμου ο οποίος είχε αναθέσει την υπηρεσία αυτή στην επιχείρηση κατόπιν διαγωνισμού, αφού ο δήμος με νέο διαγωνισμό ανέθεσε την υπηρεσία αυτή σε άλλη επιχείρηση, χωρίς να υπάρχει μεταβίβαση περιουσιακών στοιχείων και χωρίς η συλλογική σύμβαση ή η συγγραφή υποχρεώσεων να αναφέρουν τίποτε σχετικά με την υποχρέωση υποκαταστάσεως στην εργασιακή σχέση με τους εργαζόμενους της προηγούμενης αναδόχου επιχειρήσεως από τη νέα επιχείρηση στην οποία ανατέθηκε κατόπιν διαγωνισμού η υπηρεσία; 1) Έχει το άρθρο 1, παράγραφος 1, άρα και το άρθρο 4, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ του Συμβουλίου (ΕΕ ειδ. έκδ. 05/002, σ. 171), εφαρμογή ακόμη και στη μεταβίβαση τμήματος εγκαταστάσεως το οποίο συνίσταται στη φύλαξη και επιτήρηση μιας στρατιωτικής εγκαταστάσεως, αν δεν υφίσταται άμεση συμβατική μεταβίβαση μεταξύ των διαδοχικά αναλαμβανουσών το έργο αυτό επιχειρήσεων (επιχειρήσεων ασφαλείας); 2) Έχουν τα ανωτέρω άρθρα εφαρμογή τουλάχιστον στην περίπτωση κατά την οποία το τμήμα εγκαταστάσεως επαναμεταβιβάζεται στον αποδέκτη των υπηρεσιών μετά τη λήξη της συμβάσεως παροχής υπηρεσιών και στη συνέχεια συνάπτεται αμέσως με άλλον αντισυμβαλλόμενο νέα σύμβαση παροχής υπηρεσιών, οι όροι της οποίας έχουν ουσιαστικά το ίδιο περιεχόμενο; 3) Υφίσταται τουλάχιστον μεταβίβαση εγκαταστάσεως, υπό την έννοια του άρθρου 1, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187 του Συμβουλίου, όταν ουσιαστικά οι ίδιοι πάντοτε εργαζόμενοι εκτελούν τα ίδια καθήκοντα φυλάξεως και επιτηρήσεως υπό τις ίδιες ουσιαστικά προϋποθέσεις, τις οποίες έχει καθορίσει σε μεγάλο βαθμό ο αναθέσας τη φύλαξη;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.