Социална политика

Дело C-416/96: Eddline El-Yassini, Съдебно решение от 2 март 1999 г.

Следва ли първата алинея на член 40 от Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко да се тълкува в смисъл, че не допуска по принцип приемащата държава членка да откаже удължаване на разрешението за пребиваване на марокански гражданин, на когото е разрешено да влезе на нейната територия и да упражнява там доходоносна дейност за целия период, през който той е нает на работа там, когато първоначалната причина за предоставяне на разрешението за пребиваване вече не съществува към момента на изтичане на срока на това разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Leger

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-167/97: Seymour-Smith и Perez, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.

1. Представлява ли присъждането на обезщетение за нарушение на правото да не бъдеш неправомерно уволнен по национално законодателство като Employment Protection (Consolidation) Act 1978 „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, попадат ли условията, определящи дали работникът има право да не бъде неправомерно уволнен, в обхвата на член 119 или на Директива 76/207?
3. Какъв е правният критерий за установяване дали мярка, приета от държава-членка, има такъв степен на различно въздействие върху мъжете и жените, че да представлява непряка дискриминация по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО, освен ако не се докаже, че се основава на обективно оправдани фактори, различни от пола?
4. Кога трябва да се приложи този правен критерий към мярка, приета от държава-членка
По-специално, към кой от следните моменти или към кой друг момент трябва да се приложи този критерий към мярката:
(а) когато мярката е приета;
(б) когато мярката влиза в сила;
(в) когато работникът е уволнен?
5. Какви са правните условия за установяване на обективното оправдание, за целите на непряката дискриминация по член 119, на мярка, приета от държава-членка в изпълнение на нейната социална политика
По-специално, какви материали трябва държавата-членка да представи в подкрепа на основанията си за оправдание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-309/97: Angestelltenbetriebsrat der Wiener Gebietskrankenkasse, Заключение от 19 януари 1999 г.

1) Допускат ли понятията „същата работа“ и „същото работно място“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, когато едни и същи задачи се изпълняват за значителен период от време (няколко заплатни периода) от лица, чиято квалификация за упражняване на професията е различна?
2) От значение ли е при преценката дали е налице дискриминация по смисъла на член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, че:
а) възнаграждението се определя единствено от страните по трудовия договор, които са свободни да включат в него условията на колективните трудови договори, или че
б) за всички служители в даден сектор се определят минимални ставки на възнаграждение чрез общи правила (колективни трудови договори), или че
в) възнаграждението се урежда окончателно чрез задължителни колективни трудови договори?
3) Когато колективен трудов договор определя с окончателни правила относно възнаграждението различни нива на заплащане за една и съща работа или работа с еднаква стойност в зависимост от професионалната квалификация, трябва ли при избора на групите за сравнение при определяне дали дадена мярка води до дискриминация, да се вземе предвид:
а) лицата, действително заети в предприятието, или
б) служителите, обхванати от колективния трудов договор, или
в) всички лица, които са квалифицирани да упражняват съответната професия?
4) В такъв случай (въпроси 2 и 3), трябва ли да се вземе предвид съотношението между мъже и жени само в неблагоприятно засегнатата група или и в двете групи?
5) Когато задачите, които се разглеждат и които са еднакви и за двете групи, са само част от задачите, обхванати от съответната професионална квалификация, трябва ли да се вземе предвид:
а) всички лица, заети в съответния контекст (предприятия, колективни трудови договори — вж. въпрос 3), които имат съответната професионална квалификация (всички специалисти лекари и всички психолози), или
б) всички лица, които действително имат право да изпълняват съответните задачи (например лекари със специалност по психиатрия), или
в) само тези, които действително изпълняват такива задачи?
6) Когато служителите изпълняват едни и същи задачи в едно предприятие, може ли различното обучение да се счита за фактор, оправдаващ по-ниско възнаграждение
Може ли по-широката професионална квалификация да се счита за обективен фактор, оправдаващ различно възнаграждение, независимо от действително изпълняваните задачи в предприятието?
Явява ли се решаващ фактор:
а) дали по-добре платената група служители може също да бъде призована да изпълнява други задачи в предприятието, или
б) трябва ли да се докаже, че действително са били призовани да изпълняват други задачи?
В тази връзка трябва ли да се вземе предвид, че приложимите правила на колективните трудови договори предвиждат защита срещу несправедливо уволнение?
7) Следва ли от член 222 от Договора за ЕО или по аналогия от член 174 от него, че всяко право на възнаграждение по друг колективен трудов договор (между същите страни), което може да се изведе от член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, възниква едва когато Съдът на Европейските общности постанови, че такова право съществува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-321/97: Andersson и Wåkerås-Andersson, Заключение от 19 януари 1999 г.

1. Следва ли член 6 от Споразумението за ЕИП да се тълкува в смисъл, че правните принципи, установени от Съда на Европейските общности, inter alia, в съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich, са част от правото на ЕИП, така че държавата може да носи отговорност за вреди спрямо частно лице поради неправилното транспониране на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател, през периода, в който държавата е била само страна по Споразумението за ЕИП и не е била присъединила се към Европейския съюз?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 6 от Споразумението за ЕИП да се тълкува в смисъл, че Директива 80/987/ЕИО, както и правните принципи, установени от Съда на Европейските общности, inter alia, в съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich, имат предимство пред националното право, ако държавата не е транспонирала правилно посочената директива?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, означава ли присъединяването на държава към Европейския съюз, че Директива 80/987/ЕИО, както и правните принципи, установени от Съда на Европейските общности в Francovich, имат предимство пред националното право дори по отношение на обстоятелства, възникнали през период, в който държавата е била само страна по Споразумението за ЕИП, но преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, ако държавата не е транспонирала правилно посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Шведски

Дело C-250/97: Lauge и др., Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

Сближаване на законодателствата |

Следва ли изразът „колективни уволнения, произтичащи от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение“ (вж. член 3, параграф 1, втора алинея, и член 4, параграф 4 от Директива 75/129/ЕИО, изменена с Директива 92/56/ЕИО) да обхваща случай, при който колективните уволнения се извършват в същия ден, в който работодателят подава молба за откриване на производство по ликвидация и прекратява дейността на предприятието, а впоследствие компетентният съд, без каквото и да е отлагане, различно от това, произтичащо от определената от съда дата за разглеждане на делото, издава решение за ликвидация по подадената молба и определя датата на подаване на молбата за ликвидация като релевантна дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Cosmas

Преюдициално запитване

Датски

Дело C-2/97: IP, Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

1) Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 90/394 от 28 юни 1990 година относно защитата на работниците от рисковете, свързани с излагането на канцерогени при работа (шеста индивидуална директива), да се тълкуват в смисъл, че задължението за предприемане на мерки за намаляване и замяна на риска, както и за избягване или намаляване на излагането на канцерогени, зависи от резултата от „оценката на риска“, посочена в член 3?
Ако е така, изключва ли Директива 90/394 национална разпоредба, която предвижда, че работодателят е длъжен да предприеме действия за замяна или намаляване, доколкото е „технически възможно“, на използването на канцерогени и/или да намали нивото на излагане на работниците „до възможно най-ниското технически ниво“, независимо дали е установен и надлежно оценен конкретен риск по член 3 от директивата, и която предвижда, в случай на неизпълнение на тези задължения, наказателни санкции — включително лишаване от свобода — които, според формулировката, не се различават от тези, предвидени за случаите, когато, въпреки че е установен и надлежно оценен конкретен риск, работодателят не предприема предписаните от закона мерки?
2) Изключва ли правото на Общността, както е предвидено в член 4 от Директива 89/655 (доколкото се прави разграничение по отношение на сроковете за адаптиране на работното оборудване между оборудване, предоставено на работниците до 31 декември 1992 г., и такова, предоставено след тази дата), национална разпоредба, която, евентуално в противоречие с принципите на разумност и пропорционалност, не прави такова разграничение и определя единен срок от три месеца за влизане в сила за всички случаи (дори когато работодателят подлежи на тежки наказателни санкции)?
3) Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 90/394 (и съответните членове на Законодателен декрет № 626/94, с който се транспонира тази директива) да се тълкуват в смисъл, че работодателите — и съответно другите лица, посочени в член 6 от Законодателен декрет № 626/94 — са обект на задължения и отговорности относно намаляването на съдържанието на бензен в бензина до нива, по-ниски от определените в Директива 85/210 и до още по-ниските нива, определени в Законодателен декрет № 294/96?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-229/96: Santner, Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Прилага ли се Директива 77/187/ЕИО към ситуация, при която предприятие, което преди това е възлагало по договор почистването на своите помещения на друго предприятие, решава да прекрати този договор с другото предприятие и занапред да извършва почистването само, и ако да, при какви условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-247/96: Ziemann, Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Попада ли в обхвата на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО ситуацията, при която публичен орган, след изтичане или прекратяване на договор с едно предприятие за предоставяне на социални или охранителни услуги, възлага изпълнението на същата услуга на друго предприятие, без да се прехвърлят материални активи и без договорно задължение за поемане на персонала?
Изисква ли се за приложимостта на Директива 77/187/ЕИО наличието на пряка правна връзка между предишния и новия изпълнител на услугата или е достатъчно да има последователност в изпълнението на дейността и евентуално прехвърляне на икономическа единица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Cosmas

Немски

Дело C-173/96: Hidalgo и др., Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1 от Директива 77/187 към ситуация, при която публичен орган, който е възложил на първо предприятие предоставянето на услуга за домашна помощ на нуждаещи се лица или е възложил договор за охрана на част от своите помещения, решава, след изтичане или прекратяване на договора с първото предприятие, да възложи тази услуга или да възложи този договор на второ предприятие, и при какви условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Cosmas

Преюдициално запитване

Предстои добавяне/Няма информация

Дело C-127/96: Hernández Vidal, Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Прилага ли се Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г., когато изтичането на договор с почистваща фирма води до уволнение на служителите на почистващата фирма и възложителят, железопътна компания, занапред сам извършва почистването чрез свои собствени служители?
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО да се тълкува в смисъл, че почистването на отделни части от предприятие, когато след прекратяване на договора за възлагане на почистването на външна фирма то отново се извършва от самия собственик на предприятието, може да се приравни на част от предприятие по смисъла на тази директива?
Отнася ли се това и за случаите, когато почистването на отделни части от предприятието, след като отново е възложено на собственика на предприятието, отново се включва в почистването на цялото предприятие?
Явява ли се дейност, състояща се в предоставяне на почистващи услуги в помещения, принадлежащи на предприятие, чиято основна дейност не е почистване — в случая производство на дъвки и бонбони — но което трайно има нужда от тази второстепенна дейност, „част от предприятие“?
Може ли понятието „прехвърляне по споразумение“ да обхваща прекратяването на договор за предоставяне на почистващи услуги — след като договорът е бил удължаван всяка година в продължение на три години — при изтичането на третата година по решение на предприятието, което получава услугите
В случай на утвърдителен отговор, зависи ли това от това дали предприятието, което получава услугите, извършва почистването чрез свои собствени служители или чрез други по силата на нов договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Cosmas

Преюдициално запитване

Предстои добавяне/Няма информация

<<< 1…140 141142143 144…183 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.