всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-382/98: Taylor, Заключение от 23 септември 1999 г.

Следва ли да бъде отменено решението 98/617/ЕО на Комисията, с което не се разрешава на Италианската република да отказва предоставянето на освобождаване от акциз за определени продукти, които се освобождават от специални акцизи съгласно Директива 92/83/ЕИО, поради твърдяна неправилна интерпретация и прилагане на член 27, параграфи 1, букви а) и б), и 5, както и на член 1 от Директива 76/768 и приложение I, точка 7.4 от Директива 80/232, и поради допуснати грешки относно условията, липса на логика и недостатъчна мотивировка на обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-362/98: Комисия/Италия, Съдебно решение от 21 септември 1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 13, параграф 1 от Директива 93/103/ЕО, като не са приети и/или не е съобщено на Комисията за приемането на необходимите национални мерки за транспониране на директивата в определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/98: Buchner и др., Заключение от 16 септември 1999 г.

1. Следва ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят различна пенсионна възраст само за пенсионни права, които се предоставят изключително въз основа на риска от старост, или тази дерогация е приложима и за пенсионни права, които се предоставят само от определена възраст, но освен това се предоставят само поради инвалидност (неспособност за работа)?
2. Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да измени съществуваща по-рано еднаква разпоредба относно пенсионната възраст (в случая навършване на 55 години за мъже и жени) след изтичането на срока за транспониране, така че да се определи различна пенсионна възраст за мъже и жени (в случая навършване на 57 години за мъже и 55 години за жени)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/98: Preston и др., Заключение от 14 септември 1999 г.

1. Допустимо ли е съгласно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз прилагането на национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен пред Индустриалния трибунал в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искът, както и на национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която стават дължими пенсионните права, е преди или след датата на иска)?
2. При положение че: (a) правата по член 119 от Договора се упражняват по силата на национален закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който преди 8 април 1976 г. вече е предоставял право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) националният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и националното договорно право предвиждат различни срокове: (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този национален закон съответствие с принципа на еквивалентност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове с вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по националното право е подобен вътрешноправен иск на правото по член 119
(3) Ако националният съд идентифицира такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Съюза за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по редица отделни трудови договори за един и същ работодател за определени периоди от време с интервали между тях; (b) след изтичането на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) служителят предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-късен договор или договори, но не предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-ранен договор или договори; допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен в срок от шест месеца след изтичането на всеки договор, към който се отнася искът, и която по този начин не позволява стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съгласима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да правят упражняването на правата по член 119 практически невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/98: Everson и Barrass, Заключение от 9 септември 1999 г.

Когато: (i) служител работи в една държава членка за работодател, учреден в друга държава членка; и (ii) работодателят има клон в държавата членка, в която служителят работи, и този клон е регистриран съгласно националните разпоредби за прилагане на Директива 89/666/ЕИО (Единадесета директива относно дружественото право), макар че не е учреден и няма правосубектност, отделна от тази на работодателя, в тази държава членка; и (iii) както работодателят, така и служителят са длъжни да правят социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която служителят работи, съгласно член 3 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, кое гаранционно учреждение е отговорно за дължимите по този начин плащания; дали това е: (a) гаранционното учреждение в държавата членка, в която са започнати производствата по несъстоятелност, или (b) гаранционното учреждение в държавата членка, в която служителят работи и в която работодателят има постоянно търговско присъствие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/97: Krüger, Съдебно решение от 9 септември 1999 г.

Следва ли член 119 от Договора и Директива 76/207 да се тълкуват в смисъл, че изключването с колективен трудов договор от правото на специална годишна премия, предвидена в този колективен трудов договор, на лица, заети с работа, която включва нормална работна седмица от по-малко от 15 часа и нормално възнаграждение, което не надвишава част от месечната базова сума и поради това е освободено от задължително социално осигуряване, представлява непряка дискриминация по пол, когато това изключване се прилага независимо от пола на работника, но на практика засяга значително по-голям процент жени, отколкото мъже?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-187/98: Комисия/Гърция, Заключение от 8 юли 1999 г.

Неотмяна с обратно действие на разпоредби, които налагат дискриминационни условия на омъжени жени работнички по отношение на предоставянето на семейни или брачни добавки, които се вземат предвид при определяне на доходите за целите на изчисляване на пенсионните права, в нарушение на член 119 от Договора за ЕО, член 3 от Директива 75/117/ЕИО и член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/98: Комисия/Франция, Съдебно решение от 8 юли 1999 г.

Изпълнила ли е Френската република задължението си да приеме всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на Директива 96/97/ЕО относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните схеми за социално осигуряване в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/98: Allen и др., Заключение от 8 юли 1999 г.

1. Приложима ли е Директивата за придобити права (77/187/ЕИО) по отношение на две дружества от една и съща корпоративна група, които имат обща собственост, управление, помещения и дейност, или такива дружества представляват едно предприятие за целите на Директивата
По-специално, може ли да има прехвърляне на предприятие по смисъла на Директивата, когато Дружество А прехвърля съществена част от своята работна сила на Дружество Б от същата корпоративна група?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, какви са критериите за определяне дали е налице такова прехвърляне
По-специално, има ли прехвърляне на предприятие при следните обстоятелства:
(i) За определен период работниците са били уволнени от Дружество А, уж поради съкращаване, и им е било предложено назначение в свързаното Дружество Б, което извършва географски отделно предприятие или част от предприятието на Дружество А, а именно прокарване на минни тунели.
(ii) Не е имало прехвърляне на помещения, управление, инфраструктура, материали или активи между Дружество А и Б, а по-голямата част от съществените активи, използвани от двете дружества при работата по прокарване на минни тунели, се предоставят от трето лице – минния оператор.
(iii) Дружество А остава единственият изпълнител с третото лице клиент, което го е ангажирало да работи по строителни проекти, които са били изпълнявани на „ротационна“ основа.
(iv) Имало е малка или никаква едновременност между преместването на работниците от Дружество А в Дружество Б и началото и/или края на договорите, по които е била извършвана работата.
(v) Дружество А и Дружество Б споделят едно и също управление и помещения.
(vi) След като са били наети от Дружество Б, служителите извършват работа и за двете дружества А и Б според нуждите на местното управление, което отговаря и за двете дружества.
(vii) Извършваната работа е била непрекъсната, не е имало спиране на дейността по всяко време или промяна в начина на нейното осъществяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-362/98: Комисия/Италия, Заключение от 1 юли 1999 г.

Неизпълнение на задълженията по член 13 от Директива 93/103/ЕО, като не са приети необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата или поне не са съобщени на Комисията, с което Италианската република не е изпълнила задълженията си по Договора и по Директивата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form