всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-198/98: Everson и Barrass, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.

Коя гаранционна институция е компетентна по член 3 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател, когато служителите са работили в една държава членка за клон, установен в тази държава, на дружество, учредено по законите на друга държава членка, където това дружество има седалище и където е открито производство по ликвидация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/99: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Люксембург по Директива 94/33/ЕО, като не са приети или съобщени в срок необходимите национални мерки за транспониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/98: JämO, Заключение от 16 декември 1999 г.

1. Съгласно член 119 от Договора от Рим и Директива 75/117/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени, трябва ли добавката за неудобни работни часове да бъде включена в основата за сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането
Какво значение има фактът, че добавката за неудобни работни часове варира от месец на месец в зависимост от работния график?
2. При отговора на въпрос 1 трябва ли да се отдава значение на факта, че като част от задълженията си акушерките редовно работят часове, които им дават право на добавка за неудобни работни часове, докато клиничният техник не работи редовно в такива часове, които дават право на такава добавка?
3. При определяне на въпроса дали добавката за неудобни работни часове трябва да бъде включена в основата за сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането, трябва ли да се отдава значение на факта, че съгласно националното право тази добавка се включва в основното възнаграждение за целите на определяне на пенсии, болнични, обезщетения и други плащания, обвързани с доходите?
4. Трябва ли намаляването на работното време, представляващо разликата в стандартното работно време за дневна работа и работа при непрекъснат трисменен режим, да се взема предвид при сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането съгласно член 119 от Договора от Рим и Директива 75/117/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени
Ако отговорът е положителен: какво значение има фактът, че съгласно колективния трудов договор по-ниското стандартно работно време при непрекъснат трисменен режим представлява пълно работно време
Ако намаленото работно време трябва да получи определена стойност, трябва ли тази стойност да се счита за включена във фиксираното месечно възнаграждение или като специална компенсация, която трябва да бъде включена в сравняването на възнагражденията?
5. При отговора на въпрос 4 трябва ли да се отдава значение на факта, че акушерките, но не и клиничният техник, извършват сменна работа, която съгласно условията на колективния трудов договор дава право на намалено работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/98: Комисия/Италия, Заключение от 16 декември 1999 г.

Неизпълнение на задължението за транспониране в националното право на Директива 95/30/ЕО на Комисията от 30 юни 1995 година за адаптиране към техническия прогрес на Директива 90/679/ЕИО относно защитата на работниците от рисковете, свързани с излагането на биологични агенти при работа, или за непредоставяне на информация относно приетите мерки за транспониране.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/98: Simap, Заключение от 16 декември 1999 г.

1. С оглед на член 118а от Договора за ЕО и препратката в член 1, параграф 3 от Директивата към всички сектори на дейност, както публични, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, която предвижда, че тя не се прилага „когато особеностите на някои специфични дейности в публичната служба ... неизбежно са в противоречие с нея“, следва ли да се разбира, че работата на лекарите в Екипите за първична здравна помощ, засегнати от спора, попада в изключението, посочено в тази разпоредба?
2. Член 1, параграф 3 от Директивата също така препраща към член 17, използвайки израза „без да се засяга“. Въпреки че, както беше посочено по-горе, не е прието хармонизиращо законодателство от държавата или автономните региони, следва ли това мълчание да се тълкува като дерогация от член 3, 4, 5, 6, 8 или 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност продължителността на работното време не се измерва и/или не е предварително определена?
3. Дали изключението, посочено в член 1, параграф 3 in fine на Директивата, относно „дейностите на лекарите в обучение“, води по-скоро до извода, че дейностите на другите лекари действително попадат в обхвата на Директивата?
4. Дали препратката към факта, че разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са „напълно“ приложими към въпросите, посочени в параграф 2, има някакви особени последици по отношение на позоваването на нея и нейното прилагане?
5. Член 2, параграф 1 от Директивата определя работното време като „всеки период, през който работникът работи, е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“. С оглед на националната практика, посочена по-горе в параграф 8 на настоящото определение, и с оглед на липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли националната практика, изключваща от 40-те часа седмично времето, прекарано на разположение (on call), да продължи да се прилага, или следва по аналогия да се прилагат общите и специалните разпоредби на испанското законодателство относно работното време, отнасящи се до трудовите правоотношения по частното право?
6. Когато съответните лекари са на разположение, без да е необходимо да присъстват в центъра, следва ли цялото това време да се счита за работно време или само времето, което действително е прекарано в изпълнение на дейността, за която са повикани, както е националната практика, посочена в параграф 8 от фактите (в определението за препращане)?
7. Когато съответните лекари са на разположение в центъра, следва ли цялото това време да се счита за обикновено работно време или за извънредно работно време, съгласно националната практика, посочена в параграф 8 от фактите?
8. Следва ли работното време, прекарано на разположение, да бъде включено при определяне на средното работно време за всеки седемдневен период, съгласно член 6, параграф 2 от Директивата?
9. Следва ли времето, прекарано на разположение, да се счита за извънреден труд?
10. Въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли да се приеме, че референтният период, посочен в член 16, параграф 2 от Директивата, е приложим, включително, ако е така, дерогациите от него, предвидени в член 17, параграфи 2 и 3 във връзка с параграф 4?
11. Ако в резултат на възможността, предвидена в член 18, параграф 1, буква б), член 6 от Директивата не се прилага, и въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли член 6 да се счита за неприложим на основание, че е получено съгласието на работника да извършва такава работа
Явява ли се съгласието на двете страни на индустрията, изразено в колективен трудов договор или споразумение между тях, равностойно на съгласието на работника в този смисъл?
12. С оглед на факта, че обичайното работно време не е нощно, тъй като само част от времето, което периодично трябва да се прекара на разположение от някои от съответните лекари, е нощно, и при липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли тези лекари да се считат за нощни работници по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директивата?
13. За целите на възможността, предвидена в член 2, параграф 4, буква б), от Директивата, може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, подчинени на частното право, да се прилага към съответните лекари, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право?
14. Включват ли „обичайните“ работни часове, посочени в член 8, параграф 1 от Директивата, и времето на разположение, независимо дали се изисква тяхното физическо присъствие?
15. С оглед на факта, че разглежданото работно време е работа на смени само по отношение на времето на разположение, и при липсата на хармонизиращо законодателство, може ли работата на съответните лекари да се счита за работа на смени и следва ли те да се считат за работници на смени съгласно определението, съдържащо се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/99: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по член 2 от Директива 95/30/ЕО, като не са приети и/или нотифицирани в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/98: Taylor, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.

Явява ли се зимната помощ за отопление, предоставяна съгласно членове 2(5), 2(6) и 3(1)(б) от Регламентите за зимна помощ за отопление от 1998 г., в обхвата на член 3 от Директива 79/7/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Приложимо ли е дерогирането, предвидено в член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО, в обстоятелствата по настоящото дело?
(б) По-специално, възпрепятстван ли е ответникът да се позовава на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО, когато както Регламентите за зимна помощ за отопление от 1998 г., така и Законът за социалното осигуряване от 1992 г., въз основа на който са приети тези регламенти, са влезли в сила след 23 декември 1984 г., последната дата, на която посочената директива е трябвало да бъде напълно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/98: Allen и др., Съдебно решение от 2 декември 1999 г.

Може ли Директива 77/187/ЕИО да се прилага по отношение на прехвърляне между две дружества в една и съща корпоративна група, които имат обща собственост, управление и помещения и извършват една и съща дейност, или такива дружества се считат за едно предприятие за целите на Директивата
По-специално, може ли да има прехвърляне на предприятие по смисъла на Директивата, когато дружество А прехвърля значителна част от своята работна сила на дружество Б в същата корпоративна група?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, какви са критериите за определяне дали е налице такова прехвърляне
По-специално, има ли прехвърляне на предприятие при следните обстоятелства: (a) в продължение на определен период работниците са били уволнени от дружество А, уж поради съкращаване, и им е предложена работа в свързаното дружество Б, което извършва географски обособено предприятие или част от предприятието на дружество А, а именно прокарване на минни тунели; (b) не е имало прехвърляне на помещения, управление, инфраструктура, материали или активи между дружество А и Б и по-голямата част от значимите активи, използвани от двете дружества при работата по прокарване на основни тунели, се предоставят от трето лице, оператора на мината; (c) дружество А остава единствен изпълнител на трето лице клиент, което го е наело за строителни проекти, които се изпълняват на „текуща“ основа; (d) има малка или никаква едновременност между преместването на работниците от дружество А към дружество Б и началото и/или края на договорите, по които се извършва работата; (e) дружество А и дружество Б споделят едно и също управление и помещения; (f) след като са наети от дружество Б, служителите извършват работа и за двете дружества А и Б според нуждите на местното управление, което отговаря и за двете дружества; (g) работата е била непрекъсната, не е имало прекъсване на дейността по всяко време или промяна в начина, по който тя се извършва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/99: Комисия/Люксембург, Заключение от 16 ноември 1999 г.

Нарушение на задълженията по Договора за ЕО и по Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, поради неиздаване в предвидения срок на необходимите правни и административни разпоредби или, в случай на невъзможност, поради неизпращане на съобщение до Комисията за тяхното приемане, с цел да се осигури пълното съответствие с тази директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-407/98: Abrahamsson и Anderson, Заключение от 16 ноември 1999 г.

1. Противоречат ли член 2, параграфи 1 и 4 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд на национално законодателство, съгласно което кандидат от по-слабо представения пол, който притежава достатъчна квалификация за публична длъжност, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от другия пол, който иначе би бил избран („положително специално третиране“), ако има необходимост да бъде избран кандидат от по-слабо представения пол, и съгласно което положително специално третиране не се прилага само ако разликата между квалификациите на кандидатите е толкова голяма, че такова третиране би било в противоречие с изискването за обективност при назначаването?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е положително специално третиране в такъв случай дори когато прилагането на националното законодателство е ограничено до назначения на ограничен брой предварително определени длъжности (както е предвидено в Регламент 1995:936) или длъжности, създадени като част от специална програма, приета от отделен университет, съгласно която може да се прилага положително специално третиране (както е предвидено в член 15а от част 4 на Högskoleförordningen)?
3. Ако отговорът на втория въпрос означава, че третиране като положително специално третиране е в някаква степен неправомерно, може ли правилото, основано на шведската административна практика и втората алинея на член 15 от част 4 на Högskoleförordningen – одобрено от Апелативния съвет – според което кандидат, принадлежащ към по-слабо представения пол, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от другия пол, при условие че кандидатите могат да се считат за равни или почти равни по заслуги, да се счита в някаква степен за противоречащо на Директива 76/207/ЕИО?
4. Има ли значение за определянето на горепосочените въпроси дали законодателството се отнася до назначения на по-нискостепенни длъжности в рамките на дейността на даден орган или до най-високите длъжности в тази сфера?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form