всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-45/99: Комисия/Франция, Заключение от 10 февруари 2000 г.

Неизпълнение на задълженията поради неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за транспониране на Директива 94/33/ЕО относно закрилата на младите хора на работното място
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията относно мерките за транспониране на Директива 94/33/ЕО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/96: Vick, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕО, Протокол № 2 Барбър и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността с предимство пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (член 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта и общия принцип на равно третиране в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради непряка дискриминация по пол във връзка с допълнителна професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правни норми само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание на национални правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебно производство или са предявили еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание на съвпадащо национално право правото на равно третиране вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и непряка дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени работници са неблагоприятно третирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/96: Schröder, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

1) Съществува ли непряка дискриминация на жените в смисъла, използван в практиката на Съда относно член 119 от Договора за ЕИО, в случай че работещите на непълно работно време с по-малко от осемнадесет работни часа седмично са изключени с неутрална по отношение на пола формулировка от получаването на допълнителна пенсия в рамките на професионална пенсионна схема, когато около 95% от засегнатите работници са жени?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. протокол Barber) и съдържащата се в него забрана за обратно действие също така непряка дискриминация на жените в случай като описания в първия въпрос?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие в протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. протокол Barber) предимство пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), съгласно което забраната за обратно действие е изключена именно в случай като описания в първия въпрос?
4) Представлява ли — в случай като описания в първия въпрос — обратното действие, което е разрешено съгласно германското конституционно право по член 3, параграф 1 от Основния закон, неправомерно заобикаляне на забраната за обратно действие в протокола към член 119 от Договора за ЕИО, когато националното право в такъв случай, също с оглед постигане на равнопоставеност по отношение на професионалните пенсионни схеми, за разлика от правото на Общността води до придаване на обратно действие в полза на работниците, по-специално на жените, изложени на непряка дискриминация?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: Представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., съгласно която обратно действие от 26 април 1985 г. би било разрешено, също така неправомерно заобикаляне на забраната за обратно действие в протокола към член 119 от Договора за ЕИО (протокол Barber)?
6) Означава ли — в случай като описания в първия въпрос — обратното действие, което е разрешено съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон, нарушение на правото на Общността, като се има предвид, че то трябва да се счита за непропорционална дискриминация на местните предприятия, която засяга съответните германски предприятия, с оглед на принципа, че националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на Общността, или по друг начин с оглед на някой друг принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/97: Schrage, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

Допустимо ли е националното право да предоставя на всички работници на непълно работно време право със задна дата да се присъединят към професионална пенсионна схема и да получат пенсия по тази схема, въпреки времевото ограничение на прякото действие на член 119 от Договора за ЕО?
Противоречи ли член 119 от Договора за ЕО на национални разпоредби, които позволяват на всички работници на непълно работно време да се присъединят със задна дата към частна професионална пенсионна схема и да получат пенсия по тази схема, дори ако това води до нарушаване на конкуренцията между предприятия в различни държави членки?
Задължени ли са националните съдилища да тълкуват националното право в съответствие с текста и целта на релевантните разпоредби на правото на Европейския съюз, по-специално член 119 от Договора за ЕО, с оглед осигуряване на принципа на равно заплащане между мъже и жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/96: Conze, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

Пречи ли ограничението във времето на възможността за позоваване на пряко действие на член 119 от Договора за ЕИО (сега член 141 ЕО), произтичащо от решение Defrenne II, на прилагането на национални разпоредби, които установяват принцип на равнопоставеност, съгласно който всички работещи на непълно работно време при обстоятелства като тези в главното производство имат право със задна дата да бъдат включени в професионална пенсионна схема и да получават пенсия по тази схема?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че релевантните национални разпоредби съдържат забрана за всякаква форма на дискриминация на работниците поради работа на непълно работно време, а не поради пол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/98: Mahlburg, Съдебно решение от 3 февруари 2000 г.

Явява ли се дискриминация на основание пол по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година, ако работодателят отказва да назначи кандидатка за свободна длъжност — въпреки че тя по принцип е квалифицирана да изпълнява съответната работа — поради това, че е бременна и поради забраната за труд, произтичаща от закона за защита на майчинството, не може да изпълнява задълженията по длъжността от началото на трудовото правоотношение и през цялата бременност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/99: Podesta, Заключение от 20 януари 2000 г.

Прилага ли се член 119 от Договора от Рим, който установява принципа на равно заплащане на мъжете и жените, към допълнителните пенсионни схеми AGIRC и ARRCO и забранява ли им да правят разлика между мъже и жени по отношение на възрастта, на която имат право на вдовишка пенсия след смъртта на съпруга/съпругата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/98: Collino и Chiappero, Заключение от 18 януари 2000 г.

a) Попада ли в обхвата на член 1 от Директива 77/187/ЕИО прехвърляне срещу възнаграждение, разрешено със закон, приет от държавата и изпълнен с министерски декрет, на предприятие, управлявано от публичен орган, който е пряка еманация на държавата, към частно дружество, учредено от друг публичен орган, който притежава всички негови акции, когато прехвърлената дейност е възложена на частното дружество по административна концесия?
Ако на въпрос (a) се отговори утвърдително,
б1) Изисква ли член 3 от Директива 77/187/ЕИО да се приеме, че продължаването на трудовото правоотношение с правоприемника е задължително, така че трудовият стаж на работника да се счита за непрекъснат от датата на постъпване при прехвърлителя и той да продължи да има право на еднократно обезщетение при прекратяване, което третира като едно цяло времето, прекарано при прехвърлителя и правоприемника?
б2) Следва ли член 3 от Директива 77/187/ЕИО във всички случаи да се тълкува в смисъл, че правата на работника, прехвърлени на правоприемника, включват придобитите от него предимства по време на работа при прехвърлителя, като например трудовия стаж, ако към него са прикрепени финансови права съгласно колективните трудови договори, приложими към правоприемника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/98: Jørgensen, Заключение от 13 януари 2000 г.

1) Следва ли в случай като разглеждания, отнасящ се до равно третиране, наличието на непряка дискриминация по признак пол да се определя с оглед на Директиви 76/207/ЕИО и 86/613/ЕИО и ако да, необходимо ли е да се извърши точков сравнителен анализ на всички елементи на схемата за реорганизация, приложима към специалистите лекари от 1990 г., или да се направи глобална оценка на тези елементи като цяло
2) Могат ли съображения, свързани с бюджетни ограничения, икономии и планиране на медицинската практика, да се считат за обективни и релевантни съображения, които да оправдаят евентуална непряка дискриминация по признак пол
3) Може ли възнаграждението за гудуил, което медицински специалист може да получи при продажба на практиката си на трето лице при достигане на пенсионна възраст, да се приравни на пенсионни спестявания на работник
4) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли да се приложи принципът, установен в делото Grau-Hupka, според който държавите членки не са длъжни да предоставят предимства по отношение на пенсионното осигуряване за лица, които са отглеждали деца, или да предоставят права на обезщетения при прекъсване на трудовата дейност поради отглеждане на деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/98: Kreil, Съдебно решение от 11 януари 2000 г.

Противоречи ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г., по-специално член 2, параграф 2 от тази директива, на третото изречение на член 1, параграф 2 от Закона за военнослужещите (Soldatengesetz) в редакцията от 15 декември 1995 г. (Bundesgesetzblatt I, стр. 1737), последно изменен със закона от 4 декември 1997 г. (Bundesgesetzblatt I, стр. 2846), и на член 3а от Наредбата за кариерното развитие на военнослужещите (Soldatenlaufbahnverordnung) в редакцията, публикувана на 28 януари 1998 г. (Bundesgesetzblatt I, стр. 326), съгласно които жените, които постъпват като доброволци, могат да бъдат назначавани само в медицинската и военната музикална служба и във всички случаи са изключени от въоръжена служба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form