Институционално право

Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?