Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Неправилно прилагане на общата презумпция за поверителност по отношение на документи, представени от кандидат в процедура за подбор по покана за представяне на кандидатури, които не са уредени от Финансовия регламент, и нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 относно защитата на търговските интереси.
Липса на мотиви относно признаването на обща презумпция за поверителност за всички документи, подадени от кандидати в тръжни процедури, организирани от институциите на Съюза.
Неправилно прилагане на правото чрез прилагане на обща презумпция за поверителност, което лишава член 3, параграф 3 от Решението за МСУ от полезното му действие и нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Неправилно прилагане на правото чрез обхващане на всички искани документи от общата презумпция за поверителност, без индивидуална преценка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?
6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на 8 април 2014 г. на решението на Съда на Европейския съюз, с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 15 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата […], от една страна, и с член 6 от Хартата […], както и с член 4 [ДЕС], от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато
– за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни:
– телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне;
– дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона;
– информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги;
– в случая на мобилни телефонни услуги също и
– международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването;
– международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването;
– дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени;
– знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката;
– в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни:
– адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет;
– уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор;
– дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона;
– при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
– не се допуска съхраняването на следните данни:
– съдържанието на съобщенията;
– данни за посетени интернет страници;
– данни за услуги за електронна поща;
– данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
– срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
– е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
– съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Спазени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда при формулиране на преюдициалното запитване?
Посочени ли са конкретните разпоредби на правото на Съюза, които са били нарушени при събирането на осигурителните вноски, както и тяхната връзка с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст на спора?
Следва ли да се посочват причините, поради които е необходимо да се отговори на преюдициалните въпроси, за да бъде едно запитване допустимо?
Изисква ли се обяснение за връзката между разпоредбите и принципите на правото на Съюза и приложимото национално законодателство в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея във връзка с член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и член 6, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 22 от Директива 2016/343 да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на изискванията за ефективна съдебна защита, включително за независимост на съдебната власт, и на изискванията, произтичащи от презумпцията за невиновност, в случай че съдебно производство като наказателното производството срещу обвиняемия за извършено престъпление по [различни разпоредби от Наказателния кодекс или Данъчния наказателен кодекс] [или лице, срещу което е постановена осъдителна присъда, и е налице искане за кумулация], се отличава със следните особености:
– в съдебния състав заседава съдия, командирован на основание на еднолично решение на министъра на правосъдието от съд, който се намира една степен по-ниско в йерархията, като не са известни критериите, от които се е ръководил министърът на правосъдието, командировайки този съдия, а националната правна уредба не предвижда съдебен контрол за това решение и оправомощава министъра на правосъдието във всеки момент да оттегли командироването на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Възможно ли е да се подаде жалба срещу отговор на първоначална молба за достъп до документи по Регламент (ЕО) № 1049/2001?
Какъв е ефектът на мълчаливия отказ след изтичане на срока за отговор на потвърдителна молба по отношение на началото на срока за обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна норма на държава членка, която за отделянето, поначало пълно и автоматично, от масата на несъстоятелността на пенсионни права по договорна пенсионна схема изисква в момента на откриване на производството по несъстоятелност съответната схема да е била одобрена за данъчни цели в тази държава, когато това изискване се налага в случай, че гражданин на Съюза, който преди откриването на производството във връзка с неговата несъстоятелност е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил за постоянно в същата тази държава, за да упражнява в нея икономическа дейност като самостоятелно заето лице, черпи пенсионни права от договорна пенсионна схема, учредена и одобрена за данъчни цели в неговата държава членка на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на публичните органи?
Какви са изискванията, за да се приеме, че даден косвен данък върху акцизни стоки преследва „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118?
Противоречи ли национална правна уредба, която предвижда такъв данък с чисто бюджетна цел, на изискванията на Директива 2008/118?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на териториалните единици?
Какво е съдържанието на понятието „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата и какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да е налице такава цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.