Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните съдилища да не прилагат национални разпоредби или съдебна практика, които водят до системен риск от безнаказаност за тежки измами във вреда на финансовите интереси на Съюза, включително поради правила за давността?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд или върховния съд, когато те противоречат на разпоредби от правото на Съюза с пряко действие, поради риск от дисциплинарна отговорност?
Могат ли националните съдилища да прилагат национален стандарт за защита, основан на принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), ако това води до оспорване на процесуални действия по прекъсване на давността, извършени преди обявяването на противоконституционност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/23: Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/22: Sąd Najwyższy, Определение от 9 януари 2024 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС при липса на действителен висящ спор между страни пред националната юрисдикция?
Може ли производство с цел уеднаквяване на съдебната практика, без да се разрешава конкретен спор между насрещни страни, да бъде основание за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Съдебно решение от 9 януари 2024 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/22: CDIL, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Могат ли количествените ограничения за освобождаване за потребление, наложени с член 106 от CIEC, доколкото имат за последица да задължат операторите за последното четиримесечие на всяка година да пускат на пазара количества, които не надвишават средното месечно количество цигари, освободени за потребление през последните дванадесет месеца, да представляват количествени ограничения на вноса или мерки с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС?
Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от Директива [2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/21: Chief Appeals Officer и др., Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Обвързано ли е производното право на пребиваване на пряк роднина по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф [буква г)] от Директива [2004/38] с условието този роднина да продължава да е зависим от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемаща държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, когато достъпът до такава помощ би означавал, че лицето вече не зависи от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемащата държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, с довода, че изплащането на помощта ще превърне въпросното лице в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/21: Krankenversicherung Nordrhein, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли член 9, параграф 2, буква з) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че на медицинска служба на здравноосигурителна каса е забранено да обработва данни за здравословното състояние на свой работник или служител, които са условие за оценка на трудоспособността на този работник или служител?
Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия има ли други изисквания за защита на данните, които трябва да се спазват извън определените в член 9, параграф 3 от ОРЗД, и евентуално какви са те?
Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия зависи ли допустимостта, съответно законосъобразността на обработването на данни за здравословното състояние и от обстоятелството, че е изпълнено поне едно от условията, които са посочени в член 6, параграф 1 от ОРЗД?
Има ли член 82, параграф 1 от ОРЗД специален или общ превантивен характер и трябва ли това да се вземе предвид при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД от администратора, съответно от обработващия лични данни?
Има ли значение степента на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД
По-специално, може ли липсата или ниската степен на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, да се вземе предвид в негова полза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/23: Redu, Определение от 19 декември 2023 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на изложените фактически и правни основания, както и връзката между спора и правото на Съюза?
Съществува ли необходима връзка между предмета на главното наказателно производство и съответните разпоредби на правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчни основания, които да обосновават необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/23: Redu, Определение от 19 декември 2023 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, включително необходимостта от достатъчно изложени основания и връзка между правото на Съюза и националното право?
Може ли да се обоснове необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби от правото на Съюза в контекста на разглеждания наказателен спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на установена релевантност между предмета на спора и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-474/23: Alfasoft, Определение от 14 декември 2023 г.
Съответства ли решението за преюдициално запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, включително относно конкретиката на правната и фактическата рамка и връзката между европейското и националното право?
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато не са посочени конкретни разпоредби от правото на Съюза и не е обоснована необходимостта от тълкуване за решаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.