всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-646/23: Lita, Определение от 30 януари 2024 г.

Наложително ли е разглеждането на преюдициалните запитвания по ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник, като се има предвид естеството и обхвата на засегнатата национална уредба?
Позволява ли ускореното производство Съдът да се произнесе в срок, който да е релевантен за националното производство при вече влезли в сила разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-757/22: Meta Platforms Ireland (Action représentative), Заключение от 25 януари 2024 г.

Предявява[т] ли се нарушен[и] [права на субект на данни] „в резултат на обработването на лични данни“ по смисъла на член 80, параграф 2 от ОРЗД, ако сдружение за защита на интересите на потребителите основава иска си на факта, че правата на субект на данни са били нарушени поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация за целта на обработването на данните и за получателя на личните данни съгласно член 12, параграф 1, първо изречение от ОРЗД във връзка с член 13, параграф 1, букви в) и д) от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/21: MediaMarktSaturn, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Невалидна ли е нормата за обезщетение за причинени вреди в [ОРЗД] относно защитата на данните (а именно член 82 от регламента) поради неопределяне на правните последици при неимуществените вреди?
Изисква ли правото да се получи обезщетение за вреди, освен незаконосъобразното съобщаване на подлежащи на защита лични данни на трето лице, което не е оправомощено да разполага с тях, да се установи наличието на неимуществени вреди?
За да е налице нарушение на [ОРЗД], достатъчно ли е личните данни на субекта на данните (име, адрес, професия, доходи, работодател) да се предадат по погрешка на трето лице върху хартиен документ поради допуснато от служителите на предприятието невнимание при отпечатване на хартиен носител?
Налице ли е незаконно по-нататъшно обработване чрез неволно (огласяване) на трето лице, когато посредством сътрудниците си предприятието по погрешка предава личните данни, които освен това са съхранени в компютърна система, в печатна форма на трето лице, което няма право да разполага с тях [член 2, параграф 1, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1 и член 24 от [ОРЗД]?
За да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], достатъчно ли е третото лице, получило документа, съдържащ личните данни, да не се е запознало с тях преди документът, в който се съдържа тази информация, да бъде върнат, или за да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], е достатъчно неудобството за тези, чиито лични данни са били неправомерно предадени, тъй като всяко неразрешено огласяване на лични данни крие възможността данните да бъдат предадени на неизвестен брой лица или с тях да бъде злоупотребено?
Трябва ли нарушението да се счита за тежко, когато неволното предаване на трети лица може да бъде избегнато чрез по-добра проверка на сътрудниците в предприятието и/или чрез по-добра организация на сигурността на данните, като например отделното обработване на доставката на стоките и на документите, свързани със сключването на договора, и по-специално на финансовата документация, посредством отделни съпътстващи документи, или чрез изпращането им в рамките на предприятието на сътрудника, отговорен за доставката на стоката, без непосредственото участие на клиента, на когото са били предадени разпечатаните документи, включително разрешението да вземе стоката [член 32, параграф 1, буква б) и параграф 2 и член 4, точка 7 от [ОРЗД]?
Следва ли под обезщетение за неимуществени вреди да се разбира налагането на глоба като глобата за нарушаване на договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-601/22: WWF Österreich и др., Заключение от 18 януари 2024 г.

1) Член 12 във връзка с приложение IV към [Директивата за местообитанията], който изисква вълкът да подлежи на строгата система за защита, но изключва популации в няколко държави от това изискване, като за Австрия не е предвидена аналогична дерогация, нарушава ли закрепения в член 4, параграф 2 ДЕС „принцип на равно третиране на държавите членки“?
2) Член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], който разрешава дерогация от строгата система за защита на вълка само в случаите, когато по-специално дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в „областта на естественото им разпространение“„на задоволително равнище“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква запазване или възстановяване на благоприятното състояние на запазване не на национално ниво, а в областта на естествено разпространение на дадена популация, която в трансграничен план може да обхваща значително по-голям биографски район?
3) Трябва ли член 16, параграф 1, буква б) от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че наред с преките щети, причинени от даден вълк, като „сериозно увреждане“ следва да се квалифицират и (бъдещите) косвени „икономически“ щети, които не са причинени от даден вълк?
4) Трябва ли член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че поради преобладаващите топографски структури, структури на високопланинското стопанство и оперативни структури в провинция Тирол наличието на „други задоволителни решения“ следва да се преценява единствено с оглед на реалната възможност за осъществяване или и въз основа на икономически критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/22: Ca Na Negreta, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Следва ли член 5 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата и с членове 2 и 27 от Конвенцията на ООН да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор поради трайната неспособност на работника да изпълнява задачите си по този договор, заради настъпването на увреждане в хода на трудовото правоотношение, без работодателят да е длъжен преди това да предвиди или да запази подходящо настаняване с цел да се позволи на този работник да запази заетостта си, нито да е длъжен при необходимост да докаже, че такова подходящо настаняване би представлявало непропорционална тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/22: Österreichische Datenschutzbehörde, Съдебно решение от 16 януари 2024 г.

Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим [ОРЗД]?
Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка, при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия има за предмет на разследване дейностите на полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?
Ако, както е в настоящия случай, дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/22: Белгийска държава (Données traitées par un journal officiel), Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че държавен вестник на държава членка — на който е възложена задача за предоставяне на обществена услуга за обнародване и архивиране на официални документи и който съгласно приложимото национално законодателство отговаря за разпореденото му от трети публични органи обнародване на официални документи във вида, в който са изпратени от тези органи, след като самите те са обработили съдържащите се в тези документи лични данни, без националният законодател да му е предоставил право на преценка по отношение на съдържанието на подлежащите на обнародване документи и на целта и средствата за обнародване — има качеството на администратор?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че само съответният държавен вестник е длъжен да спазва задълженията на администратора съгласно тази разпоредба, без това да се отнася за третите публични органи, които преди това са обработили данните, съдържащи се в официалните документи, чието обнародване са поискали, или тези задължения са възложени кумулативно на всеки един от последователните администратори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-630/22: Kirchliches Krankenhaus, Определение от 10 януари 2024 г.

Не са обсъдени правни въпроси поради липса на предоставена информация относно правния анализ на съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Съдебно решение от 9 януари 2024 г.

Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12425262728165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form