всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Интелектуална, индустриална и търговска собственост

Интелектуална, индустриална и търговска собственост

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3) а)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Изпълнено ли е условието за реално използване на марка на Общността по смисъла на член 15, параграф 1 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, когато фигуративна марка на Общността се използва само заедно с положена върху нея словна марка на Общността, ако освен това самото съчетание от двете марки също е регистрирано като марка на Общността?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допустимо ли е Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да вземе предвид допълнителни доказателства за реалното използване на по-ранна марка, представени след изтичане на определения срок, когато вече са били представени относими доказателства в срока?
Задължена ли е Службата да провери относимостта и допустимостта на късно представените доказателства и дали стадият на процедурата допуска тяхното вземане предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?
Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?
По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:
а) притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли при тълкуването на националното право да се взема предвид Директива 2001/29, когато разглежданите събития са настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?
Може ли възпроизвеждането чрез принтер да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?
Достатъчна ли е самата възможност за прилагане на посочените в член 6 от Директива 2001/29 технически мерки, за да отпадне условието за заплащане на справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?
Отпадат ли условието по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 и възможността (съображение 36 от Директивата) за справедливо обезщетение, в случай че притежателят на правата е разрешил изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на своето произведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Приложими ли са разпоредбите относно разпределението на съдебните разноски при оттегляне на жалба и какви са последиците за жалбоподателя при поискани разноски от насрещната страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Компетентен ли е Съдът да преразглежда фактическите констатации и тяхната преценка от Общия съд при липса на очевидно изопачаване на фактите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да преразглежда фактическите констатации и доказателствената оценка, направени от Общия съд, при липса на явно изопачаване на фактите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Правомерно ли са счетени за недопустими новите фактически и правни основания, представени за първи път пред Общия съд, които не са били предмет на разглеждане пред апелативния състав на OHIM?
Коя е релевантната дата за началото на петгодишния срок на погасяване по давност поради търпимост съгласно член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 – датата на подаване на заявката за регистрация на по-късната марка или датата на узнаване и използване на марката след регистрацията?
На основата на кои критерии се определя наличието на опасност от объркване между две марки, когато общият елемент представлява фамилно име, и как се преценява отличителният характер на този елемент спрямо останалите компоненти на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form