Основни права
Основни права
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли членове 4, 7 и 47 от Хартата, както и член 5, член 6, параграф 6 и член 13 от Директива 2008/115 във връзка с решение Gnandi да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на посочения член 5, настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред съвета по споровете?
Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от Директива 2008/115, да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Изискват ли член 47 и член 8, параграф 3 от Хартата да се предвиди съдебна защита срещу независим надзорен орган като Органа за контрол на полицейската информационна система, когато той упражнява правата на субекта на данни по отношение на администратора?
2) Съответства ли член 17 от Директива 2016/680 на член 47 и на член 8, параграф 3 от Хартата, както са тълкувани от Съда на ЕС, доколкото задължава надзорния орган — който упражнява правата на субекта на данни спрямо администратора — само да информира това лице, „че е извършил всички необходими проверки или нужния преглед“ и „за неговото право да потърси защита по съдебен ред“, въпреки че подобна информация не позволява никакъв контрол a posteriori върху действията и преценката на надзорния орган с оглед на личните данни на субекта на данни и на възложените на администратора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка [не може] да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и в член 10 от ЕКПЧ?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: може ли компетентният национален орган да прилага общия национален режим на оповестяване, съгласно който информацията не се оповестява, ако интересът от нейното оповестяване не надхвърля интереси, свързани например с отношенията с други държави и международни организации, проверката, контрола и надзора от страна на държавни органи, зачитането на неприкосновеността на личния живот и избягването на непропорционално облагодетелстване или поставяне в неблагоприятно положение на физически или юридически лица?
4) Когато се прилага общият национален режим на оповестяване, има ли значение дали става въпрос за информация от националната база данни, или за информация от или за доклади, съдържащи се в други документи, като например политически документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли принципът [ne] bis in idem, гарантиран в член 50 от [Хартата], във връзка със задълженията на Румъния за постигане на изложените в [Решение 2006/928 на Комисията] цели, да се тълкува в смисъл, че решение за прекратяване на наказателното производство, постановено от прокуратурата след събирането на основните доказателства по съответното дело, е пречка за образуването на друго наказателно производство за същото деяние, макар и с различна правна квалификация, срещу същото лице, тъй като решението е окончателно, освен ако се установи, че обстоятелството, на което се основава прекратяването, не съществува или са възникнали нови факти или обстоятелства, от които да се установи, че основанието за прекратяването на производството вече не е налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Допуска ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] национална правна уредба, съдържаща се в [член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003 г.], който в настоящата си редакция гласи следното: „В законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок, не по-малък от три години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство [(CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)]
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Представлява ли основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган [„reserva de decisão“]?
2) Може ли националният законодател да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме съгласно член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, с общо решение (с последиците на решение) на Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) за налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време, в допълнение към глоба за нарушение на правилата на конкуренция?
3) Трябва ли решението на възлагащия орган относно „надеждността“ на икономическия оператор от гледна точка на спазването (неспазването) на правилата на конкурентното право извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка да се разбира като необходимост от мотивирана преценка на относителната надеждност на този икономически оператор като неразделна част от правото на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) Съответства ли на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател да постави изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка, основано на нарушение на правилата на конкуренция извън въпросната конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка, в зависимост от постановеното от Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) в производство по налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки — производство, в рамките на което Autoridade da Concorrência (органът за защита на конкуренцията) преценява значението на предприетите корективни мерки (self-cleaning)?
5) Може ли също така да се приеме, че съответства на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в [член] 70, параграф 2, буква g) от CCP решение на португалския законодател да ограничи възможността за изключване на оферта поради достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.