всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-650/21: Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която режим на възнагражденията на държавните служители, допускащ дискриминация, основана на възраст, се замества с режим на възнагражденията на държавните служители, при който класирането на даден държавен служител в определена категория на заплащане продължава да се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията, определян по дискриминационен начин в съответствие с предишния режим на възнагражденията за референтен за прекласирането месец (февруари 2015 г.), като на практика е възможна промяна на първоначално установените предходни периоди на заетост чрез определяне на референтна дата за съпоставка, при която обаче по отношение на периодите на заетост, приключили след навършването на 18‑годишна възраст, на преразглеждане подлежат само другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и при която увеличаването с четири години на времето, през което трябва да бъдат взети предвид предходни периоди на заетост, се компенсира от обстоятелството, че при определянето на референтната дата за съпоставка другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само ако общата им продължителност надвишава четири подлежащи на зачитане наполовина години (фиксирано приспадане на четири подлежащи на зачитане наполовина години)?
Следва ли отговорът на първия въпрос да бъде различен по отношение на онези производства, в които, макар преди влизането в сила на Втория закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на държавната служба с окончателно решение вече да е била определена нова референтна дата за повишаване, това решение все още не е намерило отражение върху степента на заплащане на държавния служител, тъй като публичният орган все още не е се е произнесъл, прилагайки пряко правото на Съюза, и в които производства понастоящем, отново без да се взема предвид междувременно определената референтна дата за повишаване, трябва да се определи нова референтна дата за съпоставка спрямо определената по дискриминационен начин на основание възраст референтна дата за повишаване, при положение че другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която, въпреки определянето отново на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията и правното положение в тази система, периодите заетост, свързана с практическо обучение при орган на местното самоуправление или сдружение на общини, следва да бъдат зачетени назад във времето като начална база за изчисление при определянето на референтната дата за съпоставка само ако държавният служител е постъпил на държавна служба след 31 март 2000 г., като в противен случай тези периоди се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само като други подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и следователно следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане, като в това отношение тази правна уредба води до поставяне в по-неблагоприятно положение на по-старшите държавни служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/21: DIGI Communications, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

1) а)
Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
б) Необходимо ли е за отговора на първия въпрос, буква а), да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) а)
Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от Директивата за разрешение, която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
б) При положителен отговор от Съда на втория въпрос, буква а), засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) а)
Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
– чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение, или
– за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
– чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
б) Може ли да се приеме, че засягането, посочено третия въпрос, буква а), е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
а) което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
б) на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-200/22: Vantage Logistics, Определение от 18 април 2023 г.

Явява ли се приложима Директивата относно преструктурирането и несъстоятелността към главното производство, след като не е транспонирана в националното законодателство към релевантния момент?
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато правото на Съюза, предмет на тълкуване, не е приложимо към конкретния спор?
Може ли член 17 от Хартата на основните права да се приложи, когато държавата членка не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/23: Afrin, Съдебно решение от 18 април 2023 г.

Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която изисква членовете на семейството на признат бежанец да подадат заявление за събиране на семейството само лично в дипломатическа или консулска служба на държавата членка, дори когато това е невъзможно или прекомерно трудно за тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.

Не е предоставен съдебен акт, за да бъдат формулирани основните правни въпроси. Моля, изпратете текста на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.

Изисква ли се наличието на достатъчно сведения за фактическия и правен контекст, както и връзка между спора в главното производство и правото на Съюза, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Обхваща ли компетентността на Съда искания за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на национални спорове, които нямат връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/21: Tribunalul Cluj, Определение от 10 април 2023 г.

Не е предоставен съдебен акт или юридически текст за анализ, поради което не могат да бъдат формулирани основните правни въпроси. Моля, изпратете съответния текст.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-715/20: X (Absence de motifs de résiliation), Заключение от 30 март 2023 г.

1. Трябва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), както и клаузи 1 и 4 от това рамково споразумение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение на работодателя за писмено мотивиране на решението за прекратяване на трудов договор само за трудовите договори за неопределено време, поради което основателността на мотивите за прекратяване на договорите, сключени за неопределено време, подлежи на съдебен контрол, а същевременно не предвижда такова задължение на работодателя (т.е. за посочване на основанията за прекратяването) за срочните трудови договори (поради което на съдебен контрол подлежи единствено въпросът за съответствието на прекратяването с разпоредбите относно прекратяването на договорите)?
2. Възможно ли е страните по дело, ако са субекти на частното право, да се позовават на клауза 4 от посоченото рамково споразумение и на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията (член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), съответно пораждат ли посочените разпоредби хоризонтален ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14647484950137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form