Основни права
Основни права
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. Попадат ли в приложното поле на [Директиви 2012/13 и 2013/48] фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие - личен обиск и изземване?
2. При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на [тези] директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
3. Принципите на законност и забрана за произволно прилагане, допускат ли национална норма, като тази на чл. 219, ал. 2 НПК, предвиждаща, че разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“, а правото на защита според националното право възниква едва от момента на формалното привличане на лицето като „обвиняем“, което е оставено на преценката на разследващия орган
Засяга ли такава национална процедура ефективното упражняване и същността на правото на достъп до адвокат съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива [2013/48]?
4. Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от [Хартата и от Директиви 2012/13 и 2013/48]?
5. Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Възможно ли е разпоредбите на член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа на презумпцията за невиновност, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което административна мярка, изразяваща се в спиране на действието на лиценз за производство на алкохол, може да бъде постановена въз основа само на предположения, които са предмет на висящо наказателно разследване, без да е налице окончателна осъдителна присъда?
Възможно ли е разпоредбите на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа ne bis in idem, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което за едни и същи деяния на едно и също лице се налагат две еднакви по характер санкции (спиране на действието на лиценза за производство на алкохол), различаващи се само по продължителността им на действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Следва ли съхраняването и достъпът до данни за гражданската идентичност, свързани с IP адреси с цел борба с онлайн нарушения на авторски права, да се разглеждат като пропорционална и законосъобразна намеса в основните права по членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с оглед гаранциите за защита на личните данни и необходимостта от предварителен контрол от независим орган или съд?
Какви са техническите и процедурни изисквания и възможности за ограничаване на съхранението и достъпа до данни, включително чрез създаване на „водонепроницаемост“ между различните режими на съхранение на данни и чрез ограничаване на административните процедури до определени списъци с обекти на авторско право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Когато поради последваща осъдителна присъда е приведено в изпълнение отложено наказание лишаване от свобода и е издадена европейска заповед за арест за целите на изпълнението на това наказание, задочно постановеният съдебен акт, с който се привежда в изпълнение отложеното наказание или втората, също задочна осъдителна присъда, съставлява ли „решение“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата?
Позволява или задължава ли Рамково решение 2002/584, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, изпълняващия съдебен орган да откаже да предаде издирваното лице на издаващата държава членка или той следва да обвърже предаването му с наличието на гаранция, че на това лице ще бъде предоставена възможност за повторно разглеждане или обжалване в тази държава членка, когато изглежда, че в задочно проведеното производство, вследствие на което е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, във връзка с чието изпълнение е издадена европейската заповед за арест, или вследствие на което е постановена втората осъдителна присъда срещу посоченото лице, която е от определящо значение за издаването на тази заповед за арест, са нарушени член 47 или член 48, параграф 2 от Хартата
Този съд иска също така да установи дали е необходимо подобно нарушение да засегне същественото съдържание на гарантираните в тези членове права.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 13, във връзка с член 3 от Директива 2018/1972, и част А, точка 4 от приложение I към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Компетентен ли е Съдът да продължи производството след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган следва да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО, разглеждан във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради изискването членовете на семейството на признат бежанец да подават лично заявление за събиране на семейството в дипломатическа служба на държавата членка, без да се предвиждат изключения при обективна невъзможност, прекомерна трудност или рисковано пътуване до такава служба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли членове 195, 217 и 221 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че митническата администрация не може да изисква от солидарно задължения поръчител да плати митническото задължение, ако длъжникът не е бил редовно уведомен за сборовете?
В случаите, когато длъжникът не плати в определения срок митническото задължение и принудителното му събиране се насочва срещу поръчителя, зачитането на правото на защита, и по-специално на правото да се изрази становище преди издаването на неблагоприятен акт, което е основен принцип от правото на Съюза, изисква ли митническата администрация предварително да даде възможност на поръчителя да изложи надлежно своята гледна точка относно елементите, на които тя възнамерява да основе своето решение да иска плащане от него?
Обстоятелството, че длъжникът по митническото задължение е имал възможност да изложи надлежно гледната си точка преди уведомяването за сборовете, може ли да окаже влияние върху отговора на [втория въпрос, буква а)]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос, буква а)], кое е решението с неблагоприятни за поръчителя последици, което трябва да бъде предхождано от състезателна фаза: решението на митническата администрация да вземе под отчет сборовете и да уведоми за тях длъжника по митническото задължение или решението да се иска плащане от поръчителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.