всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) При описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства по дело, свързано с картела за камиони, следва ли член 47 от [Хартата], във връзка с член 101 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 53 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1.
Следва ли от чл. 40, параграф 1 от Директива [2013/32], че при допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила, подадена от кандидат от палестински произход, без гражданство и на основание регистрацията му от UNRWA, при обстоятелствата по делото, посоченото в разпоредбата задължение за компетентните органи да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения при последващата молба, тълкувано във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) второто [изречение] от Директива [2011/95], включва и задължение да разгледат причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие на UNRWA[,] ведно с новите елементи или обстоятелства, предмет на последващата молба
Зависи ли изпълнението на посоченото задължение от обстоятелството, че причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие UNRWA, вече са разгледани в рамките на производството по първата молба за [международна] закрила, приключило с влязло в сила решение за отказ, но кандидатът не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му от UNRWA?
2. Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95, че предвиденото в разпоредбата „когато тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“, е приложимо по отношение на лице от палестински произход, без гражданство, регистрирано и получавало подпомагане от UNRWA в град Газа за храна, здравни услуги и образование, без данни за лични заплахи срещу лицето, напуснало по своя воля и легално град Газа, при данните по делото:
— общата ситуация към момента на напускането е определена като безпрецедентна хуманитарна криза, свързана с недостиг на храна, питейна вода, здравни услуги, лекарства, проблеми с водоснабдяването и електричеството, разруха на сгради и инфраструктура, безработица
— затрудненията, които изпитва UNRWA да поддържа предоставянето [на] помощ и услуги в Газа, в това число за храна и здравни услуги, поради значителен дефицит по бюджета на UNRWA и постоянното увеличаване на зависимите от помощта на агенцията, [и обстоятелството, че] общата ситуация в Газа подкопава дейността на UNRWA?
Налага ли се друг отговор на този въпрос само на основание, че кандидатът е уязвимо лице по смисъла на чл. 20, параграф 3 от същата директива — малолетно дете?
3. Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, палестински бежанец, регистриран в UNRWA, може да се върне в зоната на действие на UNRWA, която е напуснал, и по-специално град Газа, когато към момента на разглеждане на жалбата му срещу решение за отказ пред съда:
— няма сигурни данни, че това лице ще може да получи от UNRWA необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, образование,
— данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA според Позиция на ВКБООН за връщането в Газа към март 2022 г., са преценени като извеждащи от зоната на действие на UNRWA и основание за невръщане,
[–] в това число [че] при връщането кандидатът ще пребивава при достойни условия на живот?
Предвид ситуацията в Ивицата Газа към посочения момент и доколкото кандидатът за международна закрила е зависим от помощите от UNRWA за храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, то личното му положение попада ли в […] тълкуването за крайна нищета по чл. 4 от [Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“], дадено с решение от 19 март 2019 г., Jawo (С‑163/17, EU:C:2019:218), […] с оглед [на] прилагането и спазването на забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95 във връзка с чл. 19 от Хартата към този кандидат?
При данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA, следва ли на въпроса за връщането в Газа да се даде различен отговор само на основание, че кандидатът за закрила е малолетно дете, с оглед зачитането на висшия интерес на детето и осигуряване на неговото благоденствие и социално развитие, неговата сигурност и безопасност?
4. В зависимост от отговора на трети въпрос:
Следва ли [чл.] 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95, и конкретно предвиденото в разпоредбата „тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива“, в конкретния случай да се тълкува [в смисъл], че:
А) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, е приложима забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95 във връзка с чл. 19 от Хартата — по причини, че при връщането в град Газа, лицето ще бъде изложено на риск от нечовешко и унизително отнасяне поради възможността да изпадне в крайна нищета, [и] попада в приложното поле на чл. 15, [буква б)] от Директива 2011/95 за предоставяне на субсидиарна закрила,
или
Б) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, предполага признаването от тази държава членка на качеството на бежанец по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и предоставяне по право на статут на бежанец на това лице, доколкото то не попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква б) или параграфи 2 и 3 от същата директива, по аналогия от т. 2 от диспозитива на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др. (С‑364/11, EU:C:2012:826), без да се взема[т] предвид обстоятелствата по отношение на същото лице, относими към чл. 15, [буква б)] от Директива 2011/95 за предоставяне на субсидиарна закрила?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Не са обсъдени правни въпроси поради липса на предоставена информация относно правния анализ на съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Изисква ли правото на Съюза националните съдилища да не прилагат национални разпоредби или съдебна практика, които водят до системен риск от безнаказаност за тежки измами във вреда на финансовите интереси на Съюза, включително поради правила за давността?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд или върховния съд, когато те противоречат на разпоредби от правото на Съюза с пряко действие, поради риск от дисциплинарна отговорност?
Могат ли националните съдилища да прилагат национален стандарт за защита, основан на принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), ако това води до оспорване на процесуални действия по прекъсване на давността, извършени преди обявяването на противоконституционност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Ясно ли е установена връзката между член 13 от Директива 2009/103, член 38 от Хартата и приложимото национално законодателство, така че да се прецени необходимостта от преюдициално тълкуване?
Обхваща ли член 13 от Директива 2009/103 регресните искове на застрахователите срещу виновния водач или се отнася само до ограниченията на застрахователното покритие спрямо трети лица?
Следва ли националното законодателство да се преценява от гледна точка на Хартата, при положение че не е ясно дали в случая се прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато не са изложени причините, поради които е необходим отговор от Съда, и липсват достатъчно сведения за фактическата и правната рамка на спора?
В каква степен държавите членки могат да определят режима на гражданската отговорност при произшествия с моторни превозни средства, предвид ограниченията, наложени от Директива 2009/103?
Може ли искане за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде допустимо при липса на посочени фактори, свързващи конкретния случай с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13738394041122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form