Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
2) Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
3) Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
4) Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
5) Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
6) Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
7) Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от Хартата и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Може ли, като се има предвид важността на обжалването съгласно член 46 от Директива 2013/32, законодателят да изведе презумпция за злоупотреба с подаването на жалбата и следователно да предвиди възможността тя да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна без цялостно и ex nunc разглеждане на делото (което също така води до непредоставяне на срок за доброволно напускане по смисъла на член 22, параграф 4 от Закон № 3907/2011 и член 7 от Директива 2008/115), поради това, че кандидатът [за международна закрила] не се е явил лично пред комисията, която е разгледала случая?
2) (а) Ако се приеме, че въпросът попада в обхвата на принципа на процесуална автономия на държавите членки, при разглеждането на принципа на равностойност следва ли като подобни национални процесуални правила да се възприемат тези, които уреждат производствата пред административните комисии, сезирани с жалби по административен ред съгласно националното право, или процесуалните правила, които уреждат подаването на жалба по същество (или на жалба за отмяна) пред административните съдилища?
(б) Съвместимо ли е задължението за лично явяване (или за изпращане на удостоверението по член 78, параграф 3 от Закон № 4636/2019 в случаите, когато това е предвидено) с принципа на ефективност на правото на Съюза, и по-специално с ефективното упражняване на правото на ефективна защита
В този контекст от значение ли е също, от една страна, че презумпцията за злоупотреба с правото на обжалване, предвидена в член 97, параграф 2 от Закон № 4636/2019, съответства на изводите от общия опит, а от друга страна, че при разглеждането (на първа инстанция) на молбите за международна закрила същото поведение води до презумпция за негласно оттегляне, а не до отхвърляне на молбата като очевидно неоснователна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/23: BAJI Trans, Заключение от 4 февруари 2025 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
4) Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в производството по обжалване на административен акт по съдебен ред, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съдът, който в случая е Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република] и е сезиран с тази касационна жалба като втора и последна инстанция, следва да вземе предвид изменението на правните разпоредби в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административен орган, а не пред съд, като това изменение е настъпило едва след постановяването на подлежащото на контрол решение на по-нисшестоящия административен съд, което е влязло в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/24: Čurilla, Определение от 31 януари 2025 г.
Какви са изискванията за наличие на изключителни обстоятелства, които да обосноват допускането на ускорено производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Легитимният интерес на страните и общият интерес към повдигнатите въпроси представляват ли изключителни обстоятелства, които могат да оправдаят ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/23: Makeleio, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива [2010/13], изменена с [Директива 2018/1808], и следователно в приложното поле на Директивата: а) осигуряването на зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и б) предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от дружеството жалбоподател?
2) Ако: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на въпросното предаване, попадат в приложното поле на Директивата, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на тези, които излъчват телевизионно съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директивата във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира практическото действие на Директивата, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за тези, които разпространяват съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения от телевизионно излъчване в интернет по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с принципа на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако се приеме, че: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за предаване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това във въпросното предаване) не попада в приложното поле на Директивата по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване под заплаха от административни санкции, но не съдържа еквивалентни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13, в действащата си редакция, да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и по отношение на излъчването на телевизионни предавания по интернет, въз основа на принципа на равно третиране?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директивата, да прилага еднакво към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/23: Al Hoceima, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 4, член 8, параграфи 1 и 2 и член 11, параграф 1 от Директива 2008/115, разглеждани поотделно или заедно, с оглед на член 13 от същата директива и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат непредоставянето на срок за доброволно напускане на страната да се счита за обикновена мярка за изпълнение, която не променя правното положение на съответния чужденец, тъй като предоставянето или непредоставянето на срок за доброволно напускане не променя основната констатация за незаконен престой на територията на страната
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли думите „придружаващо“ в член 3, точка 6 от Директива 2008/115 и „се придружават“ в член 11, параграф 1 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, в което компетентният орган може или трябва дори след значителен период от време да наложи забрана за влизане, която се основава на решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане
При отрицателен отговор на този въпрос: в такъв случай означават ли тези думи, че решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане, трябва да бъде придружено едновременно или в подходящ кратък срок от забрана за влизане
При утвърдителен отговор на този въпрос: правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 13 от Директива 2008/115 и член 47 от Хартата, включва ли възможността в рамките на жалба срещу решението за връщане да се оспори законосъобразността на решение да не бъде предоставен срок за доброволно напускане, ако в противен случай законосъобразността на правното основание на забраната за влизане вече не може да бъде надлежно оспорена
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли изразите „се предвижда подходящ срок“ в член 7, параграф 1, както и „задължение за връщане“ в член 3, точка 4 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че определяне на срок, или във всеки случай непредоставянето на срок, във връзка със задължението за напускане на страната е съществен елемент на решение за връщане, така че при установяване на незаконосъобразност по отношение на този срок действието на решението за връщане отпада в своята цялост и трябва да бъде издадено ново решение за връщане
Ако Съдът приеме, че отказът да бъде предоставен срок не представлява съществен елемент на решение за връщане, какво практическо значение и изпълнимост има решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от Директива 2008/115, чийто елемент за определяне на срока отпада, в случай че съответната държава членка не се е възползвала от възможността, предвидена в член 7, параграф 1 от посочената директива, да предоставя срок единствено след подаване на молба от засегнатия гражданин на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/20: B (Indemnisation des acheteurs de véhicules munis de dispositifs d’invalidation), Определение от 29 януари 2025 г.
Извършва ли се заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Как се разпределят разноските между страните по главното производство и другите участници, представили становища пред Съда, след заличаването на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Трябва ли — или може ли — целите и разпоредбите на [Директива 2003/87], включително, но не само членове 1, 10 и 11 и съображения 5, 7 и 20 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която:
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която безплатните квоти губят стойността и компенсаторния си ефект,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която операторите са възпрени да намаляват емисиите си, да подобряват екологичната си ефективност или да инвестират в по-благоприятни за околната среда технологии,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), която по своята цел изобщо не е свързана с опазването на околната среда, нито със системата за търговия с квоти за емисии в рамките на Европейския съюз и нейните цели, а е предназначена да способства за овладяването на последиците от въоръжения конфликт и хуманитарната катастрофа в съседна на Унгария държава, което е и единственото съображение за приемането на овластяващия акт, на основание на който е въведена?
2) С оглед на забраната за дискриминация, която следва от членове 18, 49 и 56 [ДФЕС], член 21 от [Хартата] и член 14 от [ЕКПЧ], трябва ли — или може ли — понятието „оператор“ по член 3, буква е) от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори спрямо операторите, които не са обхванати от тази мярка?
3) Трябва ли — или може ли — членове 18, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която ограничава упражняването на закрепените в тези разпоредби свободи и която:
– необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2003/87], като предвижда за тях различни (по-неблагоприятни) правила,
– има субективен обхват, който е определен произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес и не е подходящ за постигането на целите на овластяващия акт, на основание на който е приета, и
– е въведена внезапно и непредвидимо, със само три дни между датата на публикуването и влизането ѝ в сила, а същевременно предвижда с обратна сила последващо налагане на задължения във връзка с обстоятелства, настъпили преди влизането ѝ в сила?
4) Трябва ли — или може ли — защитата на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която има конфискационен характер и в близко бъдеще изцяло лишава от печалба операторите, обхванати от приложното ѝ поле, което представлява непропорционална и нетърпима намеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.