всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-140/19: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.

Допуска ли член 20 от Директива 2014/67/ЕС национално законодателство, което предвижда глоби или имуществени санкции с предварително определен минимален размер, прилагани кумулативно за всеки работник без максимална горна граница и увеличавани с допълнителни съдебни разноски при отхвърляне на жалбата?
Съвместима ли е подобна национална правна уредба с принципа на пропорционалност при налагането на санкции за нарушения на трудовото законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.

Съответства ли национална правна уредба, която предвижда високи кумулативни глоби без максимален праг и допълнителна такса за съдебни разноски, на изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Може ли комбинацията от висок минимален размер, липса на таван и кумулиране на глоби да доведе до прекомерни финансови санкции, които не са съразмерни с тежестта на нарушението?
Съществуват ли по-малко рестриктивни мерки, които биха осигурили ефективното прилагане на задълженията по директивата, без да се надхвърля необходимото за гарантиране спазването им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.

Предвижда ли член 20 от Директива 2014/67/ЕС възможност за национална правна уредба, която предвижда предварително определени минимални размери на глоби или имуществени санкции за всяко нарушение, които се кумулират за всеки засегнат работник, без определена максимална горна граница?
Съвместима ли е с принципа на пропорционалност национална уредба, при която към наложените санкции се добавят съдебни разноски в размер на 20 % от общата сума при неуспешно обжалване?
Гарантира ли липсата на индивидуална преценка и на максимален праг на санкциите необходимия баланс между целта за осигуряване на спазването на трудовоправните задължения и защитата на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/18: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Следва ли член 2, буква а) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, фотографски услуги, застраховка „Гражданска отговорност“, гаранция за вреди, инструмент за определяне на наемната цена или отнасящи се до услугите по настаняване под наем платежни услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на една държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-263/18: Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

В обхвата на кое понятие попада предоставянето на електронна книга за безсрочно ползване посредством изтегляне — на „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или на „публично разпространение“ по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/18: Engie Cartagena, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Кралски декрет-закон 14/2010, текстът на която е следният: „[…] [с]редствата от електроенергийната система, предназначени за финансиране на Плана за действие 2008—2012 г., приет с Решение на Министерския съвет от 8 юли 2005 г., с който се привеждат в действие мерките, предвидени в документа „Стратегия за спестяване на енергия и енергийна ефективност в Испания 2004—2012 г.“, приет с решение на Министерския съвет от 28 ноември 2003 г., и които са в размер съответно на 270 милиона евро и 250 милиона евро за 2011 г. и 2012 г., се осигуряват чрез вноските на всяко едно от произвеждащите [електроенергия] предприятия съобразно процентите, посочени в следната таблица: [...] [Engie] Cartagena 2,07 [...]?“
Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/18: Slovenské elektrárne, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че противоречи на нейната цел, и по-специално на член 3 от тази директива, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния регулаторен орган на съответната държава членка, определяна в зависимост от икономическия резултат, реализиран не само на национално равнище, но също така и при извършване на дейности в чужбина, правна уредба, която:
i) се отразява на свободата на регулираните образувания да определят изцяло конкурентна цена за доставка на електроенергия на външните пазари на електроенергия, а поради това и върху процеса на установяване на конкуренция на тези пазари;
ii) намалява конкурентоспособността на регулираните образувания по отношение на чуждестранните доставчици на електроенергия, осъществяващи дейност на словашкия пазар на електроенергия, когато доставят електроенергия също и на определен външен пазар, тъй като за доставката на електроенергия в чужбина на чуждестранния доставчик не се налага такава задължителна такса;
iii) обезсърчава навлизането на нови участници на пазара на доставката на електроенергия в Словакия и в чужбина, тъй като тази задължителна такса се прилага също и върху приходите от техните нерегулирани дейности дори когато впоследствие за определен период от време те получат разрешение за доставка на електроенергия, но приходите, реализирани от тази доставка, са равни на нула;
iv) може да принуди словашките регулирани образувания да поискат от регулаторния орган — или чуждестранните доставчици на електроенергия да поискат от регулаторния орган на съответната държава по произход, която го е издала — да оттегли разрешението за доставка на електроенергия, като се има предвид, че за образувание, което не желае приходите от другите му дейности да бъдат облагани с въпросната такса, оттеглянето на посоченото разрешение е единственият начин да се освободи от статуса на регулирано образувание, предвиден в разглежданата правна уредба?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че сред мерките, които същата директива позволява на държава членка да приеме, дори и когато противоречат на преследваната от посочената директива цел, няма специална мярка като разглежданата в главното производство, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от техния икономически резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, като се има предвид, че тази мярка не е средство за борба с изменението на климата и не служи за гарантиране на доставките на електроенергия, нито е средство за постигане на друга цел на Директива 2009/72?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от икономическия резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, не отговаря на изискванията за прозрачност, за недопускане на дискриминация и за равен достъп до потребителите по смисъла на член 3 от Директивата, тъй като — когато става въпрос за регулирано образувание— се начислява също и върху реализираните в чужбина приходи (от доставка на електроенергия или от други източници), докато, когато става въпрос за притежател на разрешение за доставка на електроенергия въз основа на разрешение — „паспорт“ за доставка на електроенергия, издадено в неговата държава по произход — тя се начислява само върху приходите, реализирани в Словакия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/19: TV Play Baltic, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.

Следва ли член 2, буква м) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ не обхваща дейностите по повторно излъчване на телевизионни програми чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, като извършваните от жалбоподателя [в главното производство]?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да налагат задължение за „наложителен пренос“ (за излъчване на телевизионен канал чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, и за предоставяне на достъп до това излъчване на крайните ползватели) на икономическите оператори като жалбоподателя [в главното производство], които: [първо,] излъчват телевизионен канал, защитен от система за условен достъп през спътникови мрежи, притежавани от трети лица, като за целта приемат сигнали от телевизионни програми (канали), излъчвани по това време, конвертират ги, кодират ги и ги препращат към изкуствен сателит на Земята, от който те непрекъснато се предават обратно към Земята, и [второ,] предлагат пакети от телевизионни канали на клиенти, като за целта предоставят достъп до защитеното телевизионно предаване (или до част от него) чрез устройства за условен достъп срещу възнаграждение?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагане на тази разпоредба, следва да се приеме, че значителен брой крайни ползватели не използват електронни съобщителни мрежи (в конкретния случай сателитна телевизионна мрежа) като основен източник (средство) за получаване на телевизионни предавания, когато тези мрежи се използват като основен източник (средство) от само около 6 % от всички крайни ползватели (в конкретния случай, домакинства)?
Следва ли при анализа дали приложението на член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] е обосновано, да се вземат предвид интернет потребителите, които могат безплатно да гледат въпросните телевизионни програми (или част от тях) на живо онлайн?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато операторът, в полза на когото е предвидено това задължение, е напълно способен самият той да излъчва тези телевизионни канали чрез същата мрежа със свои собствени средства?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато това задължение би обхванало само около 6 % от всички домакинства, като тези домакинства имат възможността да гледат телевизионния канал чрез мрежата за наземно разпространение или интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-667/18: Orde van Vlaamse Balies и Ordre des barreaux francophones и germanophone, Заключение от 11 декември 2019 г.

Следва ли понятието „[съдебно производство]“ в член 201, параграф 1, буква а) от Директива [2009/138] да се тълкува в смисъл, че включва и процедурите за извънсъдебна и съдебна медиация по смисъла на членове 1723/1—1737 от [Съдебния кодекс]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/18: Iccrea Banca, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.

Трябва ли член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС и член 5, параграф 1, букви а) и е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 да се тълкуват в смисъл, че задълженията по сделки между банка от второ ниво и членовете на структура, която тя образува с кооперативни банки, на които предоставя различни услуги, са изключени от изчисляването на посочените в този член 103, параграф 2 вноски в национален фонд за преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15455565758295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form