Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Заключение от 29 януари 2020 г.
1) Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС, съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от Директивата, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
2) Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
3) Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/18: Energiavirasto, Съдебно решение от 23 януари 2020 г.
Следва ли член 37 от Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент потребител на системен оператор и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „страна, засегната“ от решението на регулаторния орган, по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, и съответно да има право да обжалва пред национален съд решение на този орган, отнасящо се до системния оператор?
В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/19: Pensionsversicherungsanstalt (Преустановяване на трудова дейност след навършване на пенсионна въз…, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.
Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че за да придобият право на постоянно пребиваване преди изричането на петгодишния период, работниците или служителите, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова дейност са навършили предвидената в законодателството на държавата на тяхната заетост възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците или служителите по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са започнали трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст, и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/18: Staatsanwaltschaft Offenburg, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъда, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за присъдата?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на осъденото лице се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имало, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на осъденото лице за непредпазливо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Попада ли производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ в приложното поле на Регламент 2015/848, включително и ratione temporis, и съществува ли връзка между разпоредбите на този регламент и приложимото национално законодателство относно прихващанията?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата за основните права на Европейския съюз към казуса, с оглед на това дали се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Приложимо ли е правото на Съюза, по-специално Директива 2014/59 и Регламент 2015/848, към производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни основания за необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и връзката им с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/19: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда високи минимални глоби, кумулативно налагани за всеки работник без максимален праг и допълнителна съдебна такса, с изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/19: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.
Допуска ли член 20 от Директива 2014/67/ЕС национално законодателство, което предвижда глоби или имуществени санкции с предварително определен минимален размер, прилагани кумулативно за всеки работник без максимална горна граница и увеличавани с допълнителни съдебни разноски при отхвърляне на жалбата?
Съвместима ли е подобна национална правна уредба с принципа на пропорционалност при налагането на санкции за нарушения на трудовото законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.
Съответства ли национална правна уредба, която предвижда високи кумулативни глоби без максимален праг и допълнителна такса за съдебни разноски, на изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Може ли комбинацията от висок минимален размер, липса на таван и кумулиране на глоби да доведе до прекомерни финансови санкции, които не са съразмерни с тежестта на нарушението?
Съществуват ли по-малко рестриктивни мерки, които биха осигурили ефективното прилагане на задълженията по директивата, без да се надхвърля необходимото за гарантиране спазването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.