Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.
Разполага ли държавата членка с правомощия да установи национални процедури за възстановяване на платен като данък върху застрахователните премии размер при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор, при положение че това не е изрично уредено на равнище Европейски съюз?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат застрахованият сам да търси възстановяване на платения данък от държавата или евентуално да предяви иск срещу застрахователя, ако тези процедури не възпрепятстват ефективното упражняване на правото на отказ?
Попада ли преценката дали националните процедурни правила водят до неефективност на правото на отказ в изключителната компетентност на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/19: Resopre, Определение от 25 май 2020 г.
Какъв е правният характер на разглеждания договор – представлява ли той концесия за услуги или обществена поръчка?
Налице ли са достатъчно фактически и правни данни, които да позволят приложимостта на правото на Съюза и да обосноват допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/19: Asmel, Заключение от 2 април 2020 г.
Противоречи ли на [правото на Съюза] национална разпоредба като член 33, параграф 3bis от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г., която ограничава самостоятелността на общините, що се отнася до използването на централен орган за покупки, само до два организационни модела, а именно сдружение на общини, ако вече съществува такова, или консорциум от общини, който трябва да се учреди?
И във всички случаи „противоречи ли на [правото на Съюза], и по-специално на принципите на свободно движение на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията в областта на обществените поръчки за услуги, национална разпоредба като член 33, параграф 3bis от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г. във връзка с член 3, параграф 25 от Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г., която по отношение на организационния модел на консорциумите от общини изключва възможността за създаване на частноправни организации, като например консорциум съгласно общия правен режим с участието и на частноправни субекти?
И накрая, „противоречи ли на [правото на Съюза], и по-специално на принципите на свободно движение на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията в областта на обществените поръчки за услуги, национална разпоредба като член 33, параграф 3bis, която — ако се тълкува в смисъл, че позволява на консорциумите от общини, които са централни органи за покупки, да действат на територия, съответстваща на територията на членуващите в тях общини, взета като цяло, и следователно най-много на територията на провинцията — ограничава района на действие на посочените централни органи за покупки?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/18: Cali Apartments, Заключение от 2 април 2020 г.
1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от [Директивата за услугите] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от [Кодекса за строителството и жилищата] разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от [Директивата за услугите], или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
В случай че са приложими членове 9—13 от [Директивата за услугите]:
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директивата разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-765/18: Stadtwerke Neuwied, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 3 от Директива [2003/55] във връзка с букви б) и в) от приложение A към нея да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителите на природен газ на навременна и директна информация относно предпоставките, причините и обхвата на предстоящо изменение на тарифите за доставка на природен газ е пречка за действителността на подобно изменение на тарифата?
При положителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 3, параграф 3 от Директива [2003/55] във връзка с букви б) и в) от приложение A към нея да се прилага пряко от 1 юли 2004 г. спрямо предприятие доставчик, което е частноправен субект (дружество с ограничена отговорност по германското право GmbH), тъй като от гледна точка на съдържанието им посочените разпоредби са безусловни и следователно могат да се прилагат без друг акт за транспониране, предоставяйки на гражданина права спрямо организация, която независимо от нейната частноправна организационна форма се контролира от държавата, тъй като държавата е единственият собственик на дяловете в капитала на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/19: kunsthaus muerz, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Трябва ли Директива 2002/83, и по-специално членове 35 и 36 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която независимо дали преди сключването на договора е предоставена (правилна) информация за правото на отказ, срокът за отказ изтича 30 дни след сключването на договора (включително когато) титулярят на полица не е потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/18: HUNGEOD и др., Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Налагат ли или забраняват съображения 25 и 27 от Директива 2007/66, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13, член 83, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 и член 99, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/25 на държавите членки да приемат правна уредба, по силата на която орган за мониторинг може да инициира по служебен ред поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, производство по обжалване, за да извърши контрол върху нарушенията на правната уредба в областта на обществените поръчки?
Допуска ли принципът на правна сигурност в рамките на производство по обжалване, инициирано по служебен ред от орган за мониторинг, поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, нова национална правна уредба да предвижда, за да се осъществи контрол върху законосъобразността на изменения в договори за обществена поръчка, такова производство да бъде образувано в преклузивния срок, определен в нея, при положение че преклузивният срок, предвиден в предходната правна уредба, приложима към датата на настъпване на тези изменения, е изтекъл?
Ако на предходния въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли принципът на пропорционалност национална юрисдикция да може да направи преценка разумни и пропорционални ли са периодите, изтекли между извършването на нарушението, изтичането на предходните преклузивни срокове и инициирането на процедурата за разследване на нарушението, както и да може да извежда като правна последица недействителността на спорното административно решение или друга последица, предвидена в правото на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/18: Google Ireland, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
Предвид правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от [Хартата], следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато глобата за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ всеки ден, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата глоба?
Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе съдебно заседание по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.