Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-775/23: Bursa Română de Mărfuri (Monopole légal pour les services d’intermédiation dans le secteur de l’é…, Определение от 7 октомври 2025 г.
Съществува ли обективна необходимост от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза за решаване на спора, при положение че не е изложена фактическа и правна рамка, показваща връзката между тях и спора?
Приложими ли са разпоредбите относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по ДФЕС към ситуация, при която всички елементи са ограничени в рамките на една държава членка и липсват конкретни доказателства за трансграничен елемент?
Могат ли разпоредбите на членове 35, 102 и 106, параграф 1 ДФЕС да бъдат релевантни към спор относно издаване на лиценз за организиране на централизиран пазар на електроенергия, когато не е обяснено тяхното отношение към националната уредба и страните по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/23: Bursa Română de Mărfuri (Monopole légal pour les services d’intermédiation dans le secteur de l’é…, Определение от 7 октомври 2025 г.
Задължени ли са националните юрисдикции да предоставят достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст на спора, за да бъде допустимо преюдициалното запитване до Съда на ЕС?
Може ли преюдициално запитване да бъде допустимо, ако спорът има аспекти, свързани само с една държава членка и не е посочен фактор на привързване към правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/24: NiZzA, Съдебно решение от 2 октомври 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че признаването от държава членка на издадено в трета държава удостоверение за професионална квалификация по медицинска професия и удостоверяването от тази държава членка на професионален стаж с обща минимална продължителност три години на територията на същата държава членка следва да се считат от друга държава членка за равностойни на удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.1 от приложение V към [тази директива], и че поради това в съответствие с принципа на автоматично признаване по член 21, параграф 1 от [посочената директива], другата държава членка е длъжна да придаде — за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване — на тези удостоверения по смисъла на член 3, параграф 3 от [същата директива] същото действие на своята територия като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/24: Deldwyn, Заключение от 25 септември 2025 г.
„(1)(a) Изразът „една година“, който се съдържа в [член] 7, параграф 3, буква б) от Директива [2004/38], означава ли или изисква ли този период от една година да е непрекъснат
(1)(б) Ако отговорът на буква а) е отрицателен, обстоятелството, че този период от една година заетост е натрупан или събран в продължение на четири или пет години, означава ли, че съответният гражданин на Съюза не попада в приложното поле на [член] 7, параграф 3, буква б) [от Директива 2004/38]
(2) Обстоятелството, че съответният гражданин на Съюза е получавал обезщетение за безработица от [DEASP] в Ирландия, означава ли, че „се намира в надлежно регистрирана принудителна безработица“ в тази държава по смисъла на [член] 7, параграф 3, буква б) [от Директива 2004/38]
(3) Налага ли общият принцип на правото на Съюза, закрепен в [член] 41 от Хартата, или евентуално [Директива 2004/38], тълкувана в светлината на този общ принцип, [министърът] да предостави на жалбоподателя (при необходимост съответно пригодена) преписката: (a) преди да вземе решение дали да запази правото му на пребиваване/картата му за пребиваване по член 14 във връзка с член 13 и/или член 7, параграф 3 от [Директива 2004/38], и/или (б) когато жалбоподателят е подал жалба за съдебен контрол на това решение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/24: WebGroup Czech Republic и NKL Associates, Заключение от 18 септември 2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular III), Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване или обезсилване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директива 2014/59) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/24: Russisch-Kirgizisch Ontwikkelingsfonds, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Член 4, параграф 1, букви а), б) и г) във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 57, първа алинея ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба се включва освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или достъпа до определени замразени финансови средства или икономически ресурси във връзка с плащането на такса за вписване и на фиксирана вноска, чието заплащане се изисква съгласно националното право при подаването на жалба пред национална юрисдикция срещу национална мярка за прилагане на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
4б) могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативен метод за измерване и (освен това) да го противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
4в) как използването на алтернативен метод за измерване се отнася към преследваната с [Директива 2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.