Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-724/20: Paget Approbois и Alpha Insurance, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли член 292 от Директива 2009/138 да се тълкува в смисъл, че висящото пред съда на държава членка съдебно производство относно застрахователно обезщетение за вреди — чието плащане неговият кредитор търси от застрахователно предприятие, за което в друга държава членка е открито производство по ликвидация — се отнася до активи или право, отнети от имуществената маса на застрахователното предприятие по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: урежда ли правото на държавата членка, в която е висящо съдебното производство, всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство
По-специално трябва ли да се прилага това право, доколкото: – предвижда, че откриването на такова производство по ликвидация води до спиране на висящото съдебно производство, – предвижда, че съдебното производство се възобновява, когато кредиторът предяви вземането си за застрахователно обезщетение по отношение на имуществената маса на застрахователното предприятие и когато като страни по делото бъдат привлечени органите, осъществяващи производството по ликвидация, и – забранява да се присъжда каквото и да било плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в това производство то може да бъде единствено установено по основание и определено по размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/20: Minister Sprawiedliwości, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли член 10, параграф 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че прави член 47 от Хартата приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/20: MARCAS MC, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
1) Съответстват ли на правото на справедлив процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и общите принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, практика на данъчния орган на държава членка, съгласно която в контекста на последващ контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице — без да е установено нарушение от негова страна на конкретна счетоводна разпоредба или на материалноправна разпоредба относно данъка, предмет на ревизията, и без да е изменен размерът на дължимия данък спрямо посоченото в декларациите за годините, за които се отнася икономическата дейност — данъчният орган установява, без да изложи мотиви, данъчна разлика в тежест на данъчнозадълженото лице само защото същото е изготвило декларацията си, без да се съобрази наред със счетоводните принципи по Закона за счетоводството на въпросната държава членка с два данъчни принципа, чието спазване се изисква от данъчния орган, а вместо това се е възползвало от свободата си на преценка и е изготвило декларацията въз основа на други принципи, които според него уреждат счетоводното отчитане на икономическата му дейност?
2) Могат ли член 2, параграф 3 и член 31 от Четвърта директива — във връзка с правото на справедлив процес по член 47 от Хартата и с предвидените като общи принципи на правото на Съюза принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания — да се тълкуват в смисъл, че в случай на икономическа дейност, която се отнася до няколко финансови години, ако данъчният орган замени избраните от данъчнозадълженото лице счетоводни принципи с други счетоводни принципи и вследствие на това извърши промяна на счетоводното отчитане, която засяга и данъчните декларации за съседните години, е задължително ревизията да обхване и тези финансови години, до които се отнася икономическата дейност и които следователно са засегнати от изводите на данъчния орган за периода, предмет на ревизията
При последващия контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице трябва ли данъчният орган да вземе предвид — във връзка с разглежданата финансова година — счетоводните позиции, изменени с допълнителна декларация за предходната година, свидетелстваща за надплатени от данъчнозадълженото лице суми поради плащане на данъка, преди да е станал изискуем, или е съобразено с посочените принципи и със забраната на злоупотребата с право по член 54 от Хартата поведение, при което данъчният орган установява данъчни задължения в тежест на данъчнозадълженото лице въпреки наличието на надплатени суми?
3) Пропорционално ли е да се санкционира изборът на евентуално неправилен счетоводен метод чрез установяването на данъчна разлика, квалифицирана като задължение, имайки предвид, че освен това се налага и плащането на глоба — макар и само в размер на 10 % от данъчното задължение — и на лихва за забава, ако спорният данък е платен, преди да е станал изискуем, и в хода на цялото производство е отчитан като надплатена сума по текущата данъчна сметка на жалбоподателя, поради което няма загуба на приходи за държавния бюджет, нито данни за злоупотреба?
4) Може ли принципът на (защита на) оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че очакванията на данъчнозадълженото лице във връзка със счетоводното третиране са основателни (тоест имат обективна основа), ако данъчният орган преди това е извършил друга ревизия в седалището на данъчнозадълженото лице, в хода на която е преценил (макар да няма конкретно негово установяване или макар тази негова преценка да се извежда само имплицитно от поведението му), че представянето на удостоверителните документи и воденето на счетоводните книги и регистри са законосъобразни, или данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания само ако данъчният орган осъществи последващ контрол на данъчните декларации, който води до приключен с данъчна ревизия период и който се отнася до всякакъв вид данъци, и изрично се произнесе благоприятно за счетоводната практика на данъчнозадълженото лице
Действа ли данъчният орган в съответствие с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, ако в последващи свои решения изведе данъчноправни последици от счетоводните нередности и изтъквайки формалния или непълен характер на предходната ревизия, или пък липсата на изрично произнасяне в полза на данъчнозадълженото лице не признае, че жалбоподателят с основание е вярвал, че предходната му счетоводна практика е била правилна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/20: ZI и TQ, Определение от 10 януари 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви последици има непредоставянето на достатъчно фактически и правни данни от националната юрисдикция при отправяне на преюдициални въпроси?
При какви условия преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/20: ZI и TQ, Определение от 10 януари 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по отношение на предоставянето на достатъчно сведения за правния и фактическия контекст
В кои случаи преюдициалните въпроси се считат за недопустими поради липса на релевантност или достатъчна конкретика на изложените факти и правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/20: Airhelp, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Трябва ли член 2, буква л) и член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че полетът се счита за отменен, когато опериращият въздушен превозвач изтегли този полет за по-ранен час с няколко часа?
Трябва ли спазването на задължението за своевременно информиране на пътника, ползващ въздушен транспорт, за отмяната на неговия полет да се преценява изключително с оглед на член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004, а не с оглед на транспониращото член 11 от Директива 2000/31 национално право относно връчването на уведомления в рамките на договори, сключени по електронен път?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че ползващият въздушен транспорт пътник, който е резервирал полет чрез посредник, се счита за информиран за отмяната на този полет, когато опериращият въздушен превозвач е предал информацията относно тази отмяна на споменатия посредник, чрез който е сключен договорът за въздушен транспорт с пътника, най-малко две седмици преди началото на полета по разписание, без този посредник да е уведомил пътника за отмяната в предвидения в посочената разпоредба срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/20: Skarb Państwa (Couverture de l’assurance automobile), Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5/EИО и член 9, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държавите членки, които са използвали предвидената в тези разпоредби възможност да уредят преходен период, са били длъжни да изискват, считано от 11 декември 2009 г., минималните застрахователни суми, предвидени в договорите за застраховка на автомобилистите, които са били сключени преди тази дата, но все още са били в сила към същата, да бъдат в съответствие с правилото, установено в четвърта алинея от посочените разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/19: UBS Real Estate, Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Допуска ли правото на Съюза — и по-конкретно разпоредбите на [Договорите] относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, както се тълкуват от Съда — прилагането на разпоредба от националното право като тази на член 35, параграф 10 ter от Декрет закон № 223/2006 (в частта, в която предвижда, че данъчните облекчения за данъка за придобиване на недвижим имот и за такса вписване в имотния регистър се прилагат само за инвестиционните фондове за недвижими имоти от затворен тип)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/20: Prefettura di Massa Carrara, Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Трябва ли членове 21 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на лице, което е установило своето местопребиваване в тази държава членка преди повече от 60 дни, да се движи в нея с моторно превозно средство, регистрирано в друга държава членка, независимо кое е лицето, на чието име е регистрирано превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.