Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба:
– забраняваща на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките,
– забраняваща на тези аптеки да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато е превишена определена сума,
– задължаваща посочените аптеки да включат здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти,
– забраняваща на същите аптеки да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/19: FIGC и Consorzio Ge.Se.Av., Заключение от 1 октомври 2020 г.
1) a) Може ли въз основа на характеристиките на вътрешната правна уредба в областта на спорта FIGC да се квалифицира като публичноправна организация, тъй като е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер?
б) Изпълнен ли е по-специално телеологичният критерий за организацията по отношение на FIGC дори при липсата на формален акт за създаване на публична администрация и въпреки че е организирана на принципа на членството, поради включването ѝ в правна уредба в даден сектор (на спорта), организирана по модели с публичен характер, и обвързването със спазване на принципите и правилата, разработени от CONI и от международните спортни организации, чрез признаването за спортни цели на националния публичноправен субект?
в) Може ли също така този критерий да се установи по отношение на спортна федерация като FIGC, притежаваща капацитет за самофинансиране, във връзка с дейност като разглежданата по делото, която няма публично значение, или вместо това за определяща трябва да се счита необходимостта във всички случаи да се гарантира прилагането на правилата за конкурентно възлагане на трети лица на всички видове договори на този субект?
2) a) Въз основа на правоотношенията между тях, има ли CONI доминиращо влияние над FIGC, в светлината на законовите правомощия за признаване на дружеството за спортни цели, за одобряване на годишните бюджети и за надзор върху управлението и правилното функциониране на органите и за назначаване на временен управител на субекта?
б) От друга страна обаче, достатъчни ли са тези правомощия, за да се установи наличието на критерия за доминиращо публично влияние, присъщо на публичноправната организация, поради квалифицираното участие на председателите и на представителите на спортните федерации в основните органи на CONI?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/18: Cali Apartments, Съдебно решение от 22 септември 2020 г.
1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от Директива 2006/123[…] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от Code de la construction et de l’habitation разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от Директива 2006/123 […] или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директива [2006/123] национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директива [2006/123] разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/19: G. M. A. (Demandeur d’emploi), Заключение от 17 септември 2020 г.
1) Трябва ли член 45 [ДФЕС] да се тълкува и прилага в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна, първо, да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, второ, да приеме, че срокът за търсене на работа не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и, трето, да разреши на търсещото работа лице да остане на територията ѝ през целия този срок, без да изисква същото да представи доказателства, че има реален шанс да бъде наето на работа?
2) Трябва ли членове 15 и 31 от Директива [2004/38] и членове 41 и 47 от [Хартата], както и общите принципи на предимство на правото на Съюза и на полезно действие на директивите, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба за отмяна на решение, с което се отказва признаването на право на пребиваване за повече от три месеца на гражданин на Съюза, националните юрисдикции на приемащата държава членка са длъжни да вземат предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението на националните органи, когато тези обстоятелства могат да доведат до промяна в положението на съответното лице, която вече не допуска ограничаване на правото на пребиваване на същото лице в приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/19: RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel, Заключение от 17 септември 2020 г.
Трябва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане, при което икономически оператор се задължава по собствена инициатива да представи доказателства за мерките, предприети от него, за да докаже своята надеждност?
При положителен отговор: има ли тълкуваният в този смисъл член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от [Директива 2014/24] директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/19: Romenergo и Aris Capital, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 63 и сл. ДФЕС във връзка с член 2, параграф 2 от Директива 2004/25 и с член 87 от Директива 2001/34 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба (в случая член 2, параграф 3, буква j) от Наредба № 1/2006), която въвежда законова презумпция за съгласувани действия относно дяловите участия в дружества, чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар и които се приравняват на алтернативни инвестиционни фондове (наричани „финансово-инвестиционни дружества“), по отношение на:
– лицата, които са извършвали или извършват заедно икономически операции във или без връзка с капиталовия пазар, и
– лицата, които за икономическите си операции използват финансови средства с произход от един и същ източник или с произход от различни субекти, които са свързани лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/19: Onofrei, Заключение от 16 септември 2020 г.
1. Допуска ли принципът, че Договорът за Европейската икономическа общност, понастоящем, след изменения, Договорът за функционирането на Европейския съюз, създава собствен правов ред, който е част от правните системи на държавите членки и е задължителен за техните юрисдикции, национално законодателство, което обуславя освобождаването от спазване на условията за обучение и за диплома, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, от изискването лицето, което иска освобождаване, да познава достатъчно приетото във Франция национално право, като по този начин изключва възможността да се вземе предвид подобно познаване само на правото на Европейския съюз?
2. Допускат ли членове 45 и 49 от Договора за функционирането на ЕС национално законодателство, което запазва възможността за освобождаване от условията за обучение и за диплома, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, за определени служители на публичната служба на същата държава членка, упражнявали в това качество във Франция правни дейности в администрация, публична служба или международна организация, и изключва възможността от това освобождаване да се ползват служителите или бившите служители на европейската публична служба, които в това качество са упражнявали правни дейности в Европейската комисия в една или повече области на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/19: Star Taxi App, Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?
2) Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?
3) В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
4) Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-735/19: Euromin Holdings (Cyprus), Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Противоречи ли на правилното прилагане на член 5 от Директива 2004/25 национална правна уредба, която предвижда, че цената за акция при задължително предложение се изчислява, като се разделят нетните активи (включително неконтролиращите, съответно миноритарните участия) на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, тоест ако нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, не трябва да включват неконтролиращите или миноритарни участия, може ли метод за определяне на цената на акциите, за разбирането на който е необходимо да бъде приложен някой от начините за тълкуване на правото в съдебната практика — ограничително телеологично тълкуване, да се счита за ясно определен по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25?
3) Съвместима ли е с член 5, параграф 4 от Директива 2004/25 правна уредба, която предвижда, че трябва да бъде избрана най-високата цена сред следните възможности:
– цената, на която предложителят или лица, които действат съгласувано с него, са придобили акции от дружеството, към което е отправено предложението, през предходните дванадесет месеца преди предложението; в случай на придобиване на акции на различни цени, цената за обратно изкупуване ще бъде най-високата цена за придобиване на акции през последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване,
– среднопретеглената цена за акция на регулирания пазар или в системата за многостранна търговия с най-голям обем на сделки със съответните акции за последните дванадесет месеца; среднопретеглената цена за акция се изчислява въз основа на последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване,
– стойността на акцията, получена от разделянето на нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции; при това нетните активи се изчисляват, като от общата стойност на активите на дружеството, към което е отправено предложението, се приспадне частта на собствените акции и на пасивите. Ако дружеството, към което е отправено предложението, притежава акции с различна номинална стойност, нетните активи се разделят пропорционално на процента, който представлява отделната номинална стойност на съответните акции в дружествения капитал?
4) Ако при упражняване на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25, методът за изчисление, установен в националното право, води до по-висока цена отколкото тази по член 5, параграф 4, първа алинея от тази директива, съвместимо ли е с целта на Директивата да се избира винаги най-високата цена?
5) Ако в резултат на неправилното прилагане на правото на Европейския съюз частноправен субект претърпи вреда, допустимо ли е националното право да предвижда ограничение за поправянето на вредата, при положение че това ограничение се прилага еднакво както за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на националното право, така и за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на правото на Съюза?
6) Предоставят ли приложимите в случая разпоредби от Директива 2004/25 права на частноправните субекти, с други думи, изпълнено ли е съответното условие за пораждане на отговорността на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.