всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-367/19: Tax-Fin-Lex, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Следва ли член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че представлява правно основание за отхвърляне на оферта на оферент в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка с единствения мотив, че при предложена в офертата цена от 0 EUR възлагащият орган няма да предостави каквато и да било насрещна финансова престация, въпреки че с изпълнението на договора този оферент все пак получава достъп до нов пазар и препоръки, на които може да се позове в рамките на последващи покани за подаване на оферти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Заключение от 10 септември 2020 г.

1) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, съдържаща се в член 1 от Кралския указ от 5 юли 2014 г. […] във връзка с член 2 от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищните работници по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г. при признаването им от административна комисия — съставена поравно от членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници, от друга страна — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищните работници при отчитане на необходимостта от работна ръка, като освен това се вземе предвид обстоятелството, че не е предвиден срок, в който тази административна комисия трябва да се произнесе, и че нейните решения за признаване подлежат на обжалване само по съдебен ред?
2) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменени от или добавени с член 4, точки 2, 3, 4 и 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която за признаването на пристанищен работник се изисква работникът: а) да е обявен за годен от медицинска гледна точка за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г. […] организация на работодателите, б) да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организация на работодателите съгласно същия член 3 bis от Закона от 8 юни 1972 г., в) три седмици да е посещавал подготвителен курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и да е положил успешно крайния изпит и г) вече да има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник, който не е приет в групата, и съгласно която, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., чуждестранни пристанищни работници трябва да могат да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях условията по обжалваната правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 4 ДФЕС 5, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие с Wet van 3 juli 1978 „betreffende de arbeidsovereenkomsten“ (Закон от 3 юли 1978 г. за трудовите договори) директно от работодател по трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че всеки път трябва да започва нова процедура за признаване?
4) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределено време, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца, и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба по член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., въведена с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници (по договор за неопределено време) се ограничава и работодателите се възпрепятстват да привличат качествени работници, като директно сключват с тях договори за неопределено време и им предлагат стабилност на заетостта съгласно общите правила на трудовото право?
6) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която с колективен трудов договор се определят редът и условията, при които пристанищен работник може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работниците между пристанищните зони, без самият законодател да изяснява какви могат да са тези условия или ред?
7) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници (заети с логистична дейност), които полагат труд по смисъла на член 1 от Кралския указ от 12 януари 1973 г. за създаване на Съвместна комисия за пристанищната дейност и за определяне на наименованието и компетентността ѝ на места, където стоките, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпространение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да притежават сертификат за безопасност, който се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност, като се отчита фактът, че сертификатът се заявява от работодател, който е сключил с работник трудов договор за извършването на съответни дейности, че се издава срещу представяне на трудов договор и лична карта и че процедурата за издаването му се урежда в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос?
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, разглеждан евентуално във връзка с член 56 ДФЕС, с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава лицата или предприятията, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на […] Закона от 1972 г. […] — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) да остави временно в сила разглежданите членове 1 и 2 от Закона от 1972 г., за да избегне правна несигурност и социално напрежение и даде възможност на законодателя да ги приведе в съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/19: Recorded Artists Actors Performers, Съдебно решение от 8 септември 2020 г.

В светлината на член 4, параграф 1 и на член 15, параграф 1 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска при транспонирането в своето законодателство на израза „съответните изпълнители“ от този член 8, параграф 2 — който обозначава изпълнителите с право на част от посоченото там еднократно справедливо възнаграждение — държава членка да изключи изпълнителите, граждани на държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), освен само онези от тях, които са с местожителство или пребивават в ЕИП, и онези, чийто принос за звукозаписа е извършен в ЕИП?
При сегашното състояние на правото на Съюза член 15, параграф 3 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изключенията, за които трети държави са отправили уведомление съгласно посочения член 15, параграф 3 и които имат за последица ограничаване на тяхната територия на предвиденото в член 15, параграф 1 от Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите право на еднократно справедливо възнаграждение, водят ли в Европейския съюз до ограничения на предвиденото в посочения член 8, параграф 2 право по отношение на гражданите на тези трети държави, и може ли законодателят на Съюза да въведе такива ограничения, стига те да съответстват на изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз
При това положение допуска ли същият член 8, параграф 2 държава членка да ограничава правото на еднократно справедливо възнаграждение по отношение на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, които са граждани на тези трети държави?
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в него право на еднократно справедливо възнаграждение да бъде така ограничавано, че само продуцентът на съответния звукозапис да получава възнаграждение, без да го поделя с изпълнителя, който има принос в този звукозапис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 3 септември 2020 г.

При наличие на пропуск или явна грешка в съдебен акт, може ли да бъде извършена поправка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да бъде извършена поправката на пропуска в съдебния акт и как се документира тази поправка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-719/18: Vivendi, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която създава пречки за дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази национална правна уредба, включително чрез контролирани или свързани дружества, са над 40 % от общите приходи в този сектор, да получава в SIC приходи над 10 % от реализираните в тази система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/19: Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación, Заключение от 16 юли 2020 г.

1. Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 и 2006/115, възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудио-визуален запис, съдържащ кинематографично или аудио-визуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-686/18: Adusbef и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/19: SABAM, Заключение от 16 юли 2020 г.

Трябва ли член 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 16 от Директива [2014/26], да се тълкува в смисъл, че е налице злоупотреба с господстващо положение, когато организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държава членка, прилага спрямо организатори на музикални събития модел за възнаграждение за правото на публично възпроизвеждане на музикални произведения, който наред с друго се основава на оборота, и
1. използва фиксирана тарифа на траншове вместо тарифа, която (с помощта на актуалните технически средства) да взема предвид точната част на управлявания от организацията за колективно управление репертоар от изпълнената по време на събитието музика?
2. определя лицензните възнаграждения в зависимост и от външни фактори, като inter alia цената на билета, цената на храните и напитките, бюджета за участващите творци и бюджета за други елементи, като декора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Следва ли при тълкуването на член 630 от Кодекса за застраховането в светлината на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
2) Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/19: Recorded Artists Actors Performers, Заключение от 2 юли 2020 г.

1. Задължението на националния съд да тълкува Директива 2006/115 […] в светлината на целта на Римската конвенция и/или на Договора на СОИС ограничено ли е до понятия, които са изрично посочени в [тази] директива, или при условията на евентуалност обхваща и понятия, които съществуват само в двете международни споразумения
По-специално до каква степен член 8 от [тази] директива трябва да се тълкува в светлината на изискването за „приложение в рамките на национални юрисдикции“ съгласно член 4 от Договора на СОИС?
2. Има ли дадена държава членка право на преценка да определи критерии за изпълнители като „съответните изпълнители“ съгласно член 8 от [горепосочената] директива
По-специално може ли дадена държава членка да ограничи правото на дял на справедливо възнаграждение до обстоятелства, при които: i) изпълнението се извършва в държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или ii) изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП?
3. С какво право на преценка разполага дадена държава членка в отговор на изключение, въведено от друга договаряща се страна съгласно член 15, параграф 3 от Договора на СОИС
По-специално необходимо ли е държавата членка да отрази точно условията на изключението, въведено от другата договаряща се страна
Договарящата се страна длъжна ли е да не прилага правилото за 30 дни, предвидено в член 5 от Римската конвенция, доколкото то може да доведе до това продуцент от страната, въвела изключение, да получи възнаграждение по член 15, параграф 1, а изпълнителите на същия запис да не получат възнаграждение
При условията на евентуалност, има ли право отговарящата страна да предостави на гражданите на страната, която се позовава на изключение, по-широки права, отколкото им е предоставила самата позоваваща се на изключението страна, т.е. може ли отговарящата страна да предостави права, които не са реципрочни на тези, предоставени от страната, която се позовава на изключението?
4. Допустимо ли е при каквито и да е обстоятелства правото на справедливо възнаграждение да бъде ограничено до продуцентите на звукозаписи, т.е. да се отрече правото на изпълнителите, чиито изпълнения са били записани в този звукозапис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15556575859328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form