всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-428/19: Rapidsped, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 6 във връзка с член 5 от Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че когато установен в дадена държава членка работодател не е спазил разпоредбите на друга държава членка, отнасящи се до минималната работна заплата, командированите работници от първата държава членка могат да се позовават на това обстоятелство в спор с този работодател пред съд на тази първа държава членка, стига въпросният съд да е компетентен?
Трябва ли член 3, параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 да се тълкува в смисъл, че дневна надбавка, чийто размер варира според продължителността на командироването на работника, представлява свързана с командироването специфична добавка, която е част от минималната работна заплата, освен ако се изплаща като възстановяване на разходите, които фактически са направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, или съответства на добавка, която променя съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска автомобилните транспортни предприятия да предоставят на водачите бонус, изчисляван въз основа на икономията под формата на по-нисък разход на гориво за конкретния маршрут, като подобен бонус би бил в нарушение на установената в тази разпоредба забрана, ако вместо да бъде обвързан единствено с икономията на гориво, възнаграждава тази икономия в зависимост от пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки по начин, който подтиква водача към поведение, което може да застраши пътната безопасност, и/или към нарушаване на Регламент № 561/2006?
Може ли директива, която не е транспонирана в националното право, да породи за даден частноправен субект задължение, което друг частноправен субект да може да му противопостави в съдебен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/20: CRCAM, Заключение от 8 юли 2021 г.

1) Трябва ли член 58 от Директива 2007/64 […] да се тълкува в смисъл, че установява за неразрешените или неточно изпълнените платежни транзакции режим на отговорност на доставчика на платежни услуги, който изключва предявяването на иск за гражданска отговорност по общия ред на основание на свързано със същите факти неизпълнение от този доставчик на наложените му от националното право задължения, по-специално в хипотезата, при която ползвателят на платежни услуги не е уведомил доставчика на платежни услуги в срок от 13 месеца след датата на задължаване на сметката за неразрешена или неточно изпълнена платежна транзакция?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли същият член поръчителят на ползвателя на платежни услуги да се позове във връзка със същите факти на общата гражданска отговорност на ползващия се от обезпечението доставчик на платежни услуги, за да оспори размера на обезпеченото задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/20: Regione Puglia, Заключение от 24 юни 2021 г.

Трябва ли [Директива 94/22] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната, която, от една страна, определя като оптимална за целите на издаване на разрешение за изследване на въглеводороди зона с определена площ, отдадена на концесия за определен срок — в случая зона от 750 km2 за срок от шест години — и от друга страна, позволява превишаването на тези граници чрез издаване на няколко последователни разрешения за изследване на едно и също лице, при условие че са издадени по различни административни процедури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-371/20: Peek & Cloppenburg, Заключение от 24 юни 2021 г.

1) Трябва ли да се приеме, че „плащане“ за реклама по смисъла на член 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 е налице само когато се предоставя парична насрещна престация за използването на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, или понятието „плащане“ включва всеки вид насрещна престация, без значение дали е предоставена под формата на пари, стоки или услуги или други имуществени блага?
2) Предполага ли точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 търговецът да предоставя тази оценима в пари полза на медийното предприятие като насрещна престация за използването на редакционния материал, а ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли да се приеме, че такава насрещна престация е налице и когато медийното предприятие публикува репортаж за организирана съвместно с търговеца рекламна акция, като търговецът е предоставил на медийното предприятие правата върху изображенията за репортажа, двете предприятия са си разделили разходите и работата по рекламната акция и същата има за цел да рекламира продуктите и на двете предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-682/18: YouTube и Cyando, Съдебно решение от 22 юни 2021 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главните производства самият оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на посочената разпоредба?
Трябва ли член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че дейността на оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове попада в обхвата на тази разпоредба, доколкото тази дейност се отнася до съдържанието, качено на платформата от нейните потребители
При утвърдителен отговор, трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че за да се изключи съгласно тази разпоредба възможността въпросният оператор да се ползва от освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия на своите потребители във връзка с каченото на платформата му защитено съдържание?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска в полза на притежателя на права да може да се постанови съдебна забрана срещу посредник, чиито услуги се използват от трето лице за нарушаване на това право, едва след като такова нарушение е било съобщено на посредника и да се извърши повторно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/20: Minister Sprawiedliwości, Заключение от 17 юни 2021 г.

1) Прилагат ли се за производство относно търсене на дисциплинарна отговорност от адвокати и чуждестранни юристи, вписани в регистъра на адвокатите — във връзка с която отговорност адвокатът може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да упражнява професията или изключен от адвокатската колегия, a чуждестранният юрист може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да оказва правна помощ в Република Полша или да му бъде забранено да оказва правна помощ в Република Полша — разпоредбите от глава III от [Директивата за услугите], и по-специално член 10, параграф 6
При утвърдителен отговор, прилагат ли се за посоченото производство — провеждано пред съдилища на адвокатурата в рамките на дела, по които постановените от тези съдилища актове не подлежат на обжалване пред държавните съдилища или по които срещу такива актове може да се използва само извънреден способ за обжалване, какъвто е касационната жалба до Sąd Najwyższy (Върховен съд) — разпоредбите от [Хартата], по-специално член 47, дори когато всички съществени обстоятелства са свързани само с една държава членка?
2) Трябва ли, когато — в производството, посочено в първия въпрос — компетентен за разглеждането на касационната жалба срещу решение или определение на дисциплинарния съд на адвокатурата или частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, съгласно действащите национални разпоредби е орган, който според запитващата юрисдикция в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, да се оставят без приложение националните разпоредби, определящи компетентността на такъв орган, като дисциплинарният съд на адвокатурата съответно е длъжен да изпрати касационната или частната жалба за разглеждане на съдебния орган, който би бил компетентен, ако посочените национални разпоредби не бяха пречка за това?
3) Може ли (съответно трябва ли), когато — в производството, посочено в първия въпрос — решението или определението на дисциплинарния съд на адвокатурата съгласно становището на същия съд не подлежи на касационно обжалване от главния прокурор или омбудсмана, като се има предвид, че това становище:
а) противоречи на становището в решение от 27 ноември 2019 г. по дело № II DSI 67/18 на седемчленен състав на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарна колегия на Върховния съд), тоест органът, който съгласно действащите национални разпоредби е компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, но който според дисциплинарния съд на адвокатурата в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата,
б) съответства на становището, изразено преди това от Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателна колегия на Върховния съд, [Полша]), тоест съдебният орган, който би бил компетентен да разгледа такава частна жалба, ако посочените разпоредби не бяха пречка за това,
дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без приложение становището на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд)?
4) Трябва ли в посочената в третия въпрос хипотеза, ако дисциплинарният съд на адвокатурата е сезиран с жалба от министъра на правосъдието, и:
а) един от факторите, които според оценката на Sąd Najwyższy (Върховен съд) в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, а също и според дисциплинарния съд на адвокатурата позволяват да се приеме, че Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) — тоест посоченият в трети въпрос, буква а) орган — не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, е влиянието на изпълнителната власт, особено на министъра на правосъдието, върху нейния личен състав,
б) функцията на главен прокурор, който съгласно становището на дисциплинарната колегия на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Върховен съд), тоест посочения в трети въпрос, буква а) орган, би имал право да подаде касационна жалба срещу определението, постановено по разглежданата жалба, но съгласно становището на Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд), тоест посочения в трети въпрос, буква б) орган, и съгласно становището на дисциплинарния съд на адвокатурата няма такова право, по силата на закона се изпълнява именно от министъра на правосъдието,
дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без разглеждане тази жалба, ако само по този начин може да гарантира съответствието на производството с член 47 от Хартата, по-специално избягвайки намесата в него от страна на орган, който не е независим и безпристрастен съд по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/20: VAS Shipping, Заключение от 10 юни 2021 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС законодателство на държава членка, което изисква лица — граждани на трета страна и членове на екипажа на плавателен съд, който плава под знамето на една държава членка, а е собственост на гражданин на друга държава — членка на Съюза — да имат разрешение за работа, освен ако плавателният съд влиза в пристанищата на държавата членка не повече от 25 пъти в рамките на една година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-910/19: Bankia, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2003/71 във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от нея да се тълкува в смисъл, че в случай на публично предлагане за записване на ценни книжа, отправено както към неквалифицирани, така и към квалифицирани инвеститори, искът за отговорност поради предоставената в проспекта информация може да бъде предявен не само от неквалифицирани, но и от квалифицирани инвеститори?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 2003/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която по иск за отговорност, предявен от квалифициран инвеститор на основание съдържащата се в проспекта информация, позволява и дори задължава съда да вземе предвид обстоятелството, че този инвеститор е знаел или е бил длъжен да знае за икономическото положение на емитента на публичното предлагане за записване на акции с оглед на отношенията си с него и независимо от проспекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/20: Autoridade Tributária e Aduaneira, Определение от 3 юни 2021 г.

Какви са последиците за делото пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските в случай на прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14647484950328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form