всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-683/19: Viesgo Infraestructuras Energéticas, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

С оглед на практиката на Съда, установена по-конкретно с решения от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205), и от 7 септември 2016 г., ANODE (С‑121/15, EU:C:2016:637), съвместима ли е с изискванията по член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 национална правна уредба — като съдържащата се в член 45, параграф 4 от Закон 24/2013, за чието прилагане впоследствие са приети членове 2 и 3 от Кралски декрет 968/2014 — която възлага финансирането на социалната отстъпка в тежест на определени оператори на електроенергийната система — дружества, майки на групи от дружества, или евентуално дружества, които осъществяват едновременно дейности по производство, разпределение и доставка на електроенергия — при положение че някои от тези задължени субекти имат твърде малко конкретно влияние в сектора като цяло, а освобождава от тази тежест други предприятия или групи от предприятия, които било поради оборота им, относителното им значение в някой от секторите на дейност или едновременното и интегрирано осъществяване на две от посочените дейности може да са в по-добра позиция да поемат съответния разход?
Съвместима ли е с изискването за пропорционалност, установено в член 3, параграф 2 от Директива 2009/72, национална правна уредба, в която задължението за финансиране на социалната отстъпка не е предвидено като изключение, нито за ограничен период от време, а е установено за неопределено време и без възстановяване или друга компенсаторна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/20: BPC Lux 2 и др., Заключение от 14 октомври 2021 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално чл[ен] 17 от Хартата и Директива 2014/59/ЕС […], и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
a) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
2) С оглед на практиката на Съда, установена в [решение Inter-Environnement Wallonie], може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-452/20: Agenzia delle dogane e dei monopoli и Ministero dell’Economia e delle Finanze, Заключение от 14 октомври 2021 г.

Нарушава ли член 25, параграф 2 от [Кралски указ № 2316 от 24 декември 1934 г.], заменен с [оспорваната национална разпоредба] — в частта, в която се предвижда, че „[к]ойто продава или предлага на лица на възраст под 18 години тютюневи изделия или електронни цигари или контейнери за многократно пълнене с наличие на никотин или нови тютюневи изделия, се наказва с административна имуществена санкция от 500 EUR до 3000 EUR и спиране за срок от 15 дни на действието на разрешителното за упражняване на дейността“ — общностните принципи на пропорционалност и на предпазните мерки, произтичащи от член 5 ДЕС, член 23, параграф 3 от Директива 2014/40, както и от съображения 21 и 60 от същата директива, като дава предимство на принципа на предпазните мерки, без да го смекчава с принципа на пропорционалност и жертвайки по този начин непропорционално интересите на икономическите оператори в полза на защитата на правото на здраве, като по този начин не осигурява точното равновесие между различните основни права, при това чрез санкция, която в нарушение на съображение 8 от [тази директива] не преследва ефективно целта да се възпре широкото разпространение на тютюнопушенето сред младите хора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/21: Castillejo Oriol/Испания, Определение от 6 октомври 2021 г.

Допустимо ли е подаване на жалба чрез временен акаунт в e-Curia без своевременно валидиране на акаунта съгласно процесуалните изисквания и при неспазване на предвидения срок?
Могат ли причините като вече представен документ за легитимация по друго дело, забавяне на пощенските услуги или възможни грешки на адвоката да оправдаят неспазването на процесуалните срокове при откриване и валидиране на акаунт в e-Curia?
Представлява ли липсата на личен достъп на жалбоподателя до системата e-Curia или стриктното прилагане на процесуалните срокове нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на принципите на равнопоставеност и добра администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/21: Castillejo Oriol/Испания, Определение от 6 октомври 2021 г.

Основните правни въпроси, разглеждани в текста, са:
Спазени ли са процесуалните изисквания и срокове за валидиране на достъпа до e-Curia и представяне на необходимите удостоверителни документи по делото?
Може ли да се позовава страна на форсмажорни обстоятелства или забавяния поради пандемията от COVID-19, когато такива доводи не са били наведени пред първоинстанционния съд?
Съответстват ли ограниченията, свързани с представителството от адвокат и използването на e-Curia, на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/20: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Exonération des fonds d’investissement contractuels), Заключение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по смисъла на която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/19: Conacee, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли член 20 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че субективният обхват на предвиденото в него запазване не може да се определи по такъв начин, че от обхвата му да се изключат предприятия или икономически оператори, които отговарят на изискването най-малко 30 % от работниците или служителите им да са хора с увреждания и чиято цел или дейност е социалното и професионалното интегриране на тези хора, с налагането на допълнителни изисквания, свързани с учредяването, характера и целите на посочените субекти, тяхната дейност, инвестиции или от друг характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/20: Latvijas Gāze, Заключение от 6 октомври 2021 г.

1) Трябва ли член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира към какъв вид система — преносна или разпределителна — да се свърже и от друга страна, операторът на системата е длъжен да му разреши да се свърже към съответната система?
2) Трябва ли член 23 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент)?
3) Трябва ли член 23 от Директива 2009/73/ЕО, и по-специално понятието „нов […] промишлен клиент“, да се тълкува в смисъл, че този член установява задължение за държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент), който преди това не е бил свързан към разпределителната система?
4) Трябва ли член 2, точка 3 и член 23 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/21: Monument Vandekerckhove, Определение от 6 октомври 2021 г.

Какви са задълженията на възлагащия орган по член 63, параграф 1, второ изречение от Директива 2014/24/ЕС, когато трета страна, на чиито капацитет се позовава икономическият оператор, не отговаря на приложимите критерии за подбор?
При какви условия и ограничения може да се извърши замяна на трета страна, без това да доведе до съществена промяна на офертата и да наруши принципите на прозрачност и равнопоставеност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14243444546328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form