Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-290/20: Latvijas Gāze, Заключение от 6 октомври 2021 г.
1) Трябва ли член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира към какъв вид система — преносна или разпределителна — да се свърже и от друга страна, операторът на системата е длъжен да му разреши да се свърже към съответната система?
2) Трябва ли член 23 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент)?
3) Трябва ли член 23 от Директива 2009/73/ЕО, и по-специално понятието „нов […] промишлен клиент“, да се тълкува в смисъл, че този член установява задължение за държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент), който преди това не е бил свързан към разпределителната система?
4) Трябва ли член 2, точка 3 и член 23 от Директива 2009/73/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/20: Airhelp, Заключение от 23 септември 2021 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточки i)—iii) от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че преценката дали пътникът е информиран за отмяната, трябва да се извършва само с оглед на тази разпоредба, както и че не допуска прилагането на национална правна уредба относно получаването на съобщения, която е приета с оглед на транспонирането на [Директива 2000/31] и която съдържа фикция за получаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Effet direct), Заключение от 23 септември 2021 г.
1) Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67/ЕС и тълкувано от Съда на Европейския съюз в определения [от 19 декември 2019 г.,] Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, [непубликувано,] EU:C:2019:1108), и [от 19 декември 2019 г., EX и др.] (C‑140/19, C‑141/19 [и] C‑492/19, C‑493/19[—]C‑494/19, [непубликувано,] EU:[C:]2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз [от 19 декември 2019 г.,] Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, [непубликувано,] EU:C:2019:1108), и [от 19 декември 2019 г., EX и др.] (C‑140/19, C‑141/19 [и] C‑492/19, C‑493/19[—]C‑494/19, [непубликувано,] EU:[C:]2019:1103)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/21: Wallonische Region (Immatriculation d’un véhicule d’une société sans personnalité juridique), Определение от 23 септември 2021 г.
Допустимо ли е националната правна уредба да изисква документи, удостоверяващи условията за изключение от задължението за регистрация на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, да се намират постоянно в превозното средство, и да предвижда санкции за тяхната липса, еквивалентни на тези за нарушение на задължението за регистрация?
Съвместима ли е с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която не допуска представяне на необходимите документи в кратък срок след проверката и изключва възможността за последваща регулация на ситуацията, като целта е предотвратяване на злоупотреби и борба с данъчни измами?
Може ли фактическото използване на превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, от съдружник-управител, пребиваващ в първата държава членка, без получаване на възнаграждение или доход, да обоснове задължение за регистрация на това превозно средство, без възможност за доказване на реалното участие в дейността на дружеството и без превозното средство да се използва основно и постоянно в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/21: Wallonische Region (Immatriculation d’un véhicule d’une société sans personnalité juridique), Определение от 23 септември 2021 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което предвижда задължителна регистрация на превозно средство, предоставено от чуждестранно дружество, само поради липса на възнаграждение или доход за ползвателя, без да се предоставя възможност да докаже действителната си функция в дружеството
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС изискването за постоянно носене на документи, удостоверяващи условията за освобождаване от регистрация, и предвиждането на санкции, които са идентични с тези при липса на регистрация, без да се допуска последващо представяне на необходимите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/19: The Software Incubator, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Следва ли понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/20: Autorité des marchés financiers, Заключение от 16 септември 2021 г.
1. a) Трябва ли член 1, точка 1, първа алинея от ДПЗ във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкува в смисъл, че информация за предстоящото публикуване в пресата на статия, която отразява пазарни слухове относно емитент на финансови инструменти, може да удовлетвори изискването за точност, наложено от тези членове, за да се квалифицира като вътрешна информация?
б) От значение ли е за преценката на точността на информация като тази в разглеждания случай обстоятелството, че статията в пресата, чието предстоящо публикуване представлява разглежданата информация, посочва — като пазарни слухове — цената на публично предложение за закупуване?
в) Имат ли значение за преценката на точността на разглежданата информация известността на журналиста, подписал статията, репутацията на медийното издание, в което е публикувана статията, и обстоятелството, че тази публикация действително е повлияла чувствително („ex post“) на курса на ценните книжа, за които се отнася?
2. В случай на отговор, че информация като тази в разглеждания случай може да удовлетвори предвиденото изискване за точност:
a) Трябва ли член 21 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че разкриването от страна на журналист на един от обичайните му източници на информация за предстоящото публикуване на подписана от него статия, която отразява пазарни слухове, се извършва „за целите на журналистическата дейност“?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос по-специално от това дали журналистът е бил информиран от съответния източник за пазарните слухове или от това дали разкриването на информацията за предстоящото публикуване на статията е било от полза, за да се получат от съответния източник разяснения относно достоверността на слуховете?
3. Трябва ли членове 10 и 21 от РПЗ да се тълкуват в смисъл, че дори когато журналист е разкрил вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на член 21, за определяне на законния или незаконния характер на разкриването е необходимо да се прецени дали същото е извършено „при обичайното упражняване на […] [журналистическата] професия“ по смисъла на член 10?
4. Трябва ли член 10 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че за да се счита за извършено при обичайното упражняване на журналистическата професия разкриването на вътрешна информация трябва да е строго необходимо за упражняването на тази професия и да е съобразено с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/19: Stichting Brein, Определение от 15 септември 2021 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, след като националната юрисдикция е оттеглила искането си?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на делото пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/20: Advania Sverige и Kammarkollegiet, Заключение от 9 септември 2021 г.
Когато нов изпълнител е поел правата и задълженията на първоначалния изпълнител по дадено рамково споразумение, след като спрямо първоначалния изпълнител е било открито производство по несъстоятелност и синдикът е прехвърлил съответното рамково споразумение, предполага ли това обстоятелство да се приеме, че новият изпълнител е встъпил в положението на първоначалния изпълнител при условията по член 72, параграф 1, буква г), подточка ii) от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.