Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-436/20: ASADE, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Трябва ли членове 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва за частни организации с нестопанска цел възможността да сключват договори, по силата на които тези организации предоставят социални услуги в помощ на личността — срещу възстановяване на понесените от тях разходи — независимо от прогнозната стойност на тези услуги и без тази правна уредба да изисква посочените организации да спазват определените в член 77 изисквания?
Трябва ли член 76 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че допуска в рамките на възлагането на обществена поръчка за социални услуги, посочени в приложение XIV към тази директива, установяването на икономическия оператор по местоизвършването на услугите да представлява критерий за подбор на икономическите оператори, който предхожда разглеждането на техните оферти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/21: EPIC Financial Consulting, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
1) Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], предвидено и в Австрия пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), в рамките на което може да се постанови например временна забрана за сключване на рамкови споразумения или за сключване на договори за доставка, спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно обезпечително производство съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]
Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] производство по приемане на временни мерки съгласно член 35 от Регламент [№ 1215/2012]?
1) Представлява ли производство по преразглеждане пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), което се провежда в изпълнение на Директива [89/665], спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно производство по преразглеждане съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], съдът трябва да определи вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на оспорваните самостоятелно атакуеми решения по конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание, ако по (други) граждански дела в Австрия, като например при искове за вреди или за преустановяване на нарушение на конкурентното право, неплащането на такси не е пречка за разглеждането на подадена в същата връзка молба за допускане на обезпечение, независимо от размера на дължимите съдебни такси, и ако по правило неплащането на фиксирани такси не е пречка за разглеждането на молби за допускане на обезщетение, подадени до граждански съдилища отделно от съответния иск или жалба; и ако също така, както за сравнение е в Австрия, неплащането на такси за жалби срещу административни решения или на такси за обжалване, включително ревизионно, на решения на административните съдилища пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) не води до отхвърлянето на тези жалби поради неплащане на таксите и не води например също до хипотеза, при която молбите за признаване на суспензивното действие в тези производства по обжалване, включително ревизионни, могат само да се отхвърлят?
2.1) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], председателят на едноличния съдебен състав следва да издаде разпореждане за корекция на таксите поради неплатени в пълен размер фиксирани такси и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение поради неплатени такси, ако в други случаи при гражданскоправни спорове в Австрия съгласно Gerichtsgebührengesetz (Закон за съдебните такси) по правило за молбите за допускане на обезпечение, подадени заедно с първоинстанционния иск, не се дължат никакви допълнителни фиксирани съдебни такси и ако за молбите за признаване на суспензивното действие, които се подават заедно с жалба срещу административно решение до административния съд, ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) и които от функционална гледна точка целят същата или подобна правна защита като молбата за допускане на обезпечение, не се плащат отделни такси по тези акцесорни молби за признаване на суспензивното действие?
3) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] да се приемат, в най-кратки срокове и посредством обезпечително производство, временни мерки с цел да се поправи твърдяното нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, да се тълкува в смисъл, че предоставя субективно право незабавно да бъде постановено решение по молбата за допускане на обезпечение и е пречка за прилагането на австрийските национални разпоредби, съгласно които дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, дори това да не е релевантно за решението, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
4) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, дори това да не е релевантно за решението и дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
5) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които при неплатени фиксирани такси за молбата за допускане на обезпечение по смисъла на Директива [89/665] фиксирани такси може да начислява (само) съдебен състав на административен съд в качеството му на правораздавателен орган (с произтичащата от това за задълженото лице ограничена възможност за правна защита), ако в други случаи такси за искове, за молби за допускане на обезпечение и за жалби по граждански производства при неплащане се начисляват с административно решение съгласно Gerichtliches Einbringungsgesetz (Закон за събирането на съдебните такси) и ако такси за жалби по административни дела пред административен съд или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд), съответно такси за ревизионни жалби до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) при неплащане на тези такси по правило се начисляват с решение на данъчен орган (тоест решение за начисляване на такси), срещу което винаги може да се подаде жалба до административен съд и след това съответно ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд)?
6) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли член 1, параграф 1 от Директива [89/665] да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] представлява сключване на договор съгласно член 2a, параграф 2 от Директива [89/665]?
6.1) Трябва ли изразът в член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ да се тълкува в смисъл, че основаваща се на рамково споразумение поръчка е налице, когато възлагащият орган възлага отделна поръчка, като се позовава изрично на сключеното рамково споразумение
Или цитираният израз „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато общият обем по рамковото споразумение съгласно решение [от 19 декември 2018 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и Coopservice (C‑216/17, EU:C:2018:1034, т. 64)] е изчерпан, вече не е налице поръчка, която се основава на първоначално сключеното рамково споразумение?
6.2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 6.1: Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли членове 4 и 5 от Директива [2014/24] да се тълкуват в смисъл, че прогнозната стойност на отделна поръчка, основана на рамковото споразумение, представлява винаги прогнозната стойност съгласно член 5, параграф 5 от [тази директива]
Или прогнозната стойност съгласно член 4 от [посочената] директива при отделна поръчка, основана на рамково споразумение, е онази стойност на поръчката, която е резултат от прилагането на член 5 от [същата] директива за целите на определянето на прогнозната стойност на отделната, основана на рамковото споразумение поръчка за доставка?
7) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба, съгласно която посоченият в спора по възлагането на обществена поръчка възлагащ орган трябва да предостави в обезпечителното производство всички необходими сведения и документи — тъй като в противен случай е възможно да бъде постановено неприсъствено съдебно решение в негова вреда — когато ръководителите или служителите му, които от негово име трябва да дадат тази информация, рискуват с предоставянето на сведения или документи евентуално да се самоуличат и срещу тях да бъде възбудено дори наказателно преследване?
8) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза и освен това правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, трябва ли изискването по член 1, параграф 1 от Директива [89/665] процедурите за възлагане на обществени поръчки да могат по-специално да бъдат ефективно преразглеждани, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби предоставят субективни права и не допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да посочи в нея конкретната възлагателна процедура и конкретното решение на възлагащия орган, дори когато при процедури за възлагане на обществени поръчки без предварително обявление по правило няма да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
9) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за преразглеждане е длъжен да посочи в молбата си за допускане на обезпечение конкретната възлагателна процедура и конкретното самостоятелно атакуемо и също така оспорено решение на възлагащия орган, дори когато при непрозрачна по отношение на него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление по правило не може да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
10) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да плаща фиксирани такси в предварително неизвестен за него размер, тъй като при непрозрачна за него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление той по правило не може да знае дали и евентуално колко непрозрачни възлагателни процедури и с каква прогнозна стойност на поръчката е провел възлагащият орган и колко самостоятелно атакуеми възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/21: Italy Emergenza, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Допуска ли член 10, буква з) от Директива 2014/24 национална правна уредба, която предвижда, че услугите за спешен и критично спешен медицински превоз могат да се възлагат с договор приоритетно само на доброволчески организации, а не на социални кооперации, които могат да разпределят на членовете си отстъпки, свързани с тяхната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/21: Beobank, Заключение от 7 юли 2022 г.
1) Дали съгласно член 38, [първа алинея, буква a)] от Директива 2007/64 доставчикът на [платежни услуги на платеца] има задължение за действие или задължение за резултат по отношение на предоставянето на „информация, свързана с получателя“
2) „Информация[та], свързана с получателя“, спомената в тази разпоредба, включва ли информацията, позволяваща идентифицирането на физическото или юридическото лице, което е получило плащането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Заключение от 7 юли 2022 г.
1) Как следва да се тълкуват съдържащите се в [Директива 2015/1535] изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга на информационното общество, а привеждането в съответствие на конкретното ѝ упражняване в рамките на държавата членка, налагайки по-специално на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти — включително и на стопанските субекти, които не са установени в страната и които предоставят своите услуги онлайн — спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци, като:
a) събиране и последващо съобщаване на данъчните органи на държавата членка на данните, свързани с договорите за краткосрочен наем, сключени в резултат на дейността на посредника;
б) удържане на дължимата на данъчните органи част от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и последващо внасяне на тези суми в държавния бюджет[?]
2) a)
Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
б) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението за удържане на данък върху тези плащания с последващо внасяне в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
в) При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, все пак да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национални мерки като описаните в букви а) и б), поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
г) Може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
3) Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от някоя от страните въпрос за тълкуване на правото на Съюза (първично или вторично), придружен от точното посочване на текста на въпроса, юрисдикцията си запазва все пак правото самостоятелно да преформулира този въпрос, определяйки по свое усмотрение, според знанието и убеждението си, съответните норми от правото на Съюза, националните разпоредби, които потенциално са в противоречие с тях, и точното словесно съдържание на запитването, при условие че е в рамките на материята предмет на спора, или е длъжна да приеме въпроса, както той е формулиран от страната заявител?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 1 юли 2022 г.
Изискват ли представените документи недвусмислено установяване на съгласието за използване на марката от страна на притежателя ѝ?
Върху кого лежи доказателствената тежест за доказване на съгласие за използване на марката?
Следва ли преценката за изпълнение на доказателствената тежест от страна на адвокат Nunziante да се основава на обективен анализ на всички релевантни доказателства и конкретните обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Psychothérapeutes), Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/20: DOBELES HES, Заключение от 14 юни 2022 г.
1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящему ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от [Регламент 2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от [Директива 2002/20]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/21: Rigall Arteria Management, Заключение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от [Директива 86/653] тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Следва ли член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че има директен ефект
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 12, параграф 3 от споменатата Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че условието възлагащият орган — в случая дружество за обществено жилищно настаняване — да бъде представляван в органите за вземане на решения на контролираното юридическо лице — в случая междуобщинско кооперативно дружество — е изпълнено само защото лице, заседаващо в управителния съвет на междуобщинското кооперативно дружество в качеството си на общински съветник на другия участващ възлагащ орган — в случая община — поради изключително фактически обстоятелства и без правна гаранция за представителство, е също член на управителния орган в дружеството за обществено жилищно настаняване, а общината е акционер (не единствен) както на контролирания правен субект (междуобщинското кооперативно дружество), така и на дружеството за обществено жилищно настаняване
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че възлагащ орган — в случая дружество за обществено жилищно настаняване — „участва“ в органите за вземане на решения на контролираното юридическо лице — в случая междуобщинско кооперативно дружество — само защото лице, заседаващо в управителния съвет на междуобщинското кооперативно дружество в качеството си на общински съветник на друг участващ възлагащ орган — в случая община — поради изключително фактически обстоятелства и без правна гаранция за представителство, е също член на управителния орган в дружеството за обществено жилищно настаняване, а общината е акционер (не единствен) както на контролирания правен субект (междуобщинското кооперативно дружество), така и на дружеството за обществено жилищно настаняване
4) Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че има директен ефект
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 12, параграф 4 от споменатата Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска без предварително обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка да се възлагат поръчки за задачи по оказване на съдействие при управление на строителни работи и за предоставяне на правни и екологични услуги на възлагащ орган — в случая междуобщинско кооперативно дружество — когато тези задачи попадат в обхвата на сътрудничеството между два други възлагащи органи — в случая община и дружество за обществено жилищно настаняване — когато е безспорно, че общината упражнява върху междуобщинското кооперативно дружество съвместен контрол „in house“, и когато общината и дружеството за обществено жилищно настаняване членуват в междуобщинското кооперативно дружество в сектора „проектиране, управление и централен орган за покупки“ от предмета му на дейност, за който именно се отнасят задачите, които тези възлагащи органи възнамеряват да му възложат и които съответстват на дейности, извършвани на пазара от дружества за проектантски и управленски услуги, специализирани в областта на проектирането, изпълнението и реализацията на проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.