Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-602/23: Finanzamt für Großbetriebe, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
1) Представлява ли ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС разпоредба като член 188 от [InvFG 2011], която за чуждестранни лица, сходни на местни дружества (Körperschaft), не допуска възстановяване на данък върху доходите от капитал в Австрия, ако тези лица по същество съответстват на ПКИПЦК по смисъла на Директива [2009/65] и поради това не могат да извършват дейност като дружества (Körperschaft) в Австрия, тъй като там за такива лица е предвидена само правната форма на прозрачен взаимен фонд?
2) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос: обективно сходни ли са, от една страна, положението на местно дружество (Körperschaft), което инвестира активите си в съответствие с принципите на разпределение на рисковете, но не представлява ПКИПЦК поради факта, че не набира средства чрез публично предлагане, и поради това може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар, и от друга страна, положението на извършващо инвестиционна дейност чуждестранно лице, което поради факта, че набира средства чрез публично предлагане, представлява съгласно приложимите в страната правила ПКИПЦК и поради това не може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар?
3) При утвърдителен отговор на [втория] въпрос: обосновано ли е ограничението на свободното движение на капитали от съображението за запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия, като се има предвид, че членове 186 и 188 от InvFG 2011 имат за цел да гарантират, че нито местен, нито чуждестранен публичен фонд може да изключи от данъчно облагане притежателите на дялове и че следователно освобождаване от данък върху доходите от капитал на равнище притежатели на дялове се прилага само в случаите, в които [Република] Австрия се е отказала от правото си на данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Заключение от 30 април 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Заключение от 30 април 2025 г.
Неизпълнение на задължения по член 49 ДФЕС, тъй като националната правна уредба ограничава свободата на установяване чрез въвеждане на допълнителна такса за минни дейности и минимално количество добив на минерални ресурси.
Неизпълнение на задължения по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, тъй като не е изпълнено задължението за уведомяване на Комисията за проектите на технически регламенти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/23: Fastned Deutschland, Съдебно решение от 29 април 2025 г.
Трябва ли член 43, параграф 1, буква в) от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат и концесии, които преди това са възложени извън обхвата на посочената директива на субект in house, но към датата на изменението на договора условията за пряко (in house) възлагане вече не са налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/24: Ayuntamiento de Humanes de Madrid, Определение от 28 април 2025 г.
Могат ли държавите членки да изключат определени категории вземания, включително публичноправни вземания, от опрощаване на дългове по член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 и при какви условия?
Достатъчно ли е мотивите за изключване на определени категории вземания да се съдържат в мотивите, преамбюла или други релевантни разпоредби на националното законодателство, ако са спазени формалните изисквания на националната правна система?
Съвместимо ли е с Директивата общото изключване на опрощаването на публичноправни вземания, когато то не е надлежно обосновано или липсва каквато и да е обосновка в националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/24: Ayuntamiento de Humanes de Madrid, Определение от 28 април 2025 г.
Допуска ли член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 национална правна уредба, която предвижда общо изключване на публичноправни вземания от освобождаване от дългове?
Какви са изискванията за „надлежно обосновано“ изключване на публичноправни вземания от освобождаване от дългове съгласно националното законодателство и Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/24: Prefettura di Bari и ANAC, Определение от 28 април 2025 г.
Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително във връзка с обосновката за приложимостта на правото на Съюза?
При какви условия разпоредбите на правото на Съюза, включително свободата на установяване и разпоредбите на Хартата на основните права, се прилагат спрямо ситуации, ограничени в рамките на една държава членка?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи връзката между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/24: Prefettura di Bari и ANAC, Определение от 28 април 2025 г.
Съдържа ли спорът достатъчна връзка с правото на Съюза, която да обосновава необходимостта от преюдициално тълкуване на член 49 ДФЕС в ситуация, при която всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка?
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно изложението на фактическата и правната рамка и необходимостта от тълкуване на правото на Съюза в акта за преюдициално запитване?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, когато липсва достатъчна информация за приложимостта на правото на Съюза към националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/23: Amilla, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.