всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Съдържа ли спорът достатъчна връзка с правото на Съюза, която да обосновава необходимостта от преюдициално тълкуване на член 49 ДФЕС в ситуация, при която всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка?
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно изложението на фактическата и правната рамка и необходимостта от тълкуване на правото на Съюза в акта за преюдициално запитване?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, когато липсва достатъчна информация за приложимостта на правото на Съюза към националната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Могат ли държавите членки да изключат определени категории вземания, включително публичноправни вземания, от опрощаване на дългове по член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 и при какви условия?
Достатъчно ли е мотивите за изключване на определени категории вземания да се съдържат в мотивите, преамбюла или други релевантни разпоредби на националното законодателство, ако са спазени формалните изисквания на националната правна система?
Съвместимо ли е с Директивата общото изключване на опрощаването на публичноправни вземания, когато то не е надлежно обосновано или липсва каквато и да е обосновка в националната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допуска ли член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 национална правна уредба, която предвижда общо изключване на публичноправни вземания от освобождаване от дългове?
Какви са изискванията за „надлежно обосновано“ изключване на публичноправни вземания от освобождаване от дългове съгласно националното законодателство и Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията за доказване на реално използване на марка, за да се приеме, че тя изпълнява основната си функция да гарантира произхода на стоките или услугите?
Върху кого лежи тежестта на доказване на реалното използване на марката и какви доказателства са необходими за това?
Установяват ли представените доказателства реално използване на словната марка „baidu“ за посочените стоки от клас 9 през релевантния период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските по производството при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че са приложими ratione temporis към договори за концесия по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, които са били възложени преди влизането ѝ в сила, но са били удължени със законови разпоредби, които в замяна на удължаването въвеждат в тежест на съответните концесионери, първо, задължение да заплащат месечна такса, чийто размер впоследствие е увеличен, второ, забрана да прехвърлят помещенията си, и трето, задължение да приемат удължаването на срока, за да могат да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, стига самите тези законови разпоредби да са влезли в сила след крайния срок за транспониране на Директива 2014/23?
Трябва ли член 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател да може да удължава едностранно срока на концесия за услуги със законови разпоредби, влезли в сила след крайния срок за транспониране на тази директива, и в замяна на това удължаване, първо, да увеличава размера на фиксирана такса, която се дължи от всички съответни концесионери, независимо от техния оборот, второ, да запазва забрана за прехвърляне на помещенията им и трето, да запазва задължението да се приемат тези удължавания, за да могат тези концесионери да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, щом тези изменения, взети заедно, не отговарят на условията за прилагане на член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23?
Трябва ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики, основани на тези разпоредби, които лишават възлагащия орган от дискреционното правомощие да започне по искане на концесионер административна процедура за промяна на условията за експлоатация на съответната концесия, когато непредвидени, непредвидими и независещи от волята на страните обстоятелства значително засягат оперативния риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на тази концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като „нестопанска услуга от общ интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2014/23?
2) Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира по критериите за социалните услуги и другите специфични услуги по смисъла на член 19 от Директива 2014/23?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11011121314333 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form