Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/05: Sandström, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
1) a) Допуска ли Директива [2003/44] разпоредби на националното право, които забраняват използването на [ПСИП] извън публичните плавателни пътища и районите, в които то е разрешено от местните власти по силата на член 3, параграф 1 от [националната] наредба?
б) Зависи ли законосъобразността на описаната в буква а) забрана от това дали при разглеждането на въпроса за разрешаване на използването в съответствие с член 3, параграф 1 местните власти са спазили изискването то винаги да се разрешава за районите, за които са изпълнени критериите, изложени в алинеи 1—3?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, изключват ли членове 28 ЕО и 30 ЕО прилагането на разпоредби на националното право, които забраняват използването на [ПСИП], описано по-горе в първия въпрос, буква а), и важи ли това като общо правило или само за случая, описан в първия въпрос, буква б)?
3) Независимо от описаните по-горе обстоятелства, при липса на предварително уведомяване на Комисията […] на основание [Директива 98/34] за новата забрана относно [ПСИП], приета на 20 юни 2004 г., изключено ли е прилагането на обсъжданите национални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/08: Комисия/Франция, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
Обосновано ли е въвеждането на режим на предварително разрешение за обработващите спомагателни вещества и храните, за приготвянето на които са използвани такива вещества от други държави членки, с оглед целта за защита на общественото здраве и принципа на пропорционалност?
Създава ли Декретът от 2001 г. положение на правна несигурност, което представлява необоснована пречка за свободното движение на стоки по член 28 ЕО?
Съответства ли предвидената в Декрета от 1912 г. процедура за вписване на обработващи спомагателни вещества в националния списък на разрешените вещества на изискванията за прозрачност, достъпност и възможност за съдебно обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Заключение от 17 декември 2009 г.
1) Следва ли Директива 2002/46/ЕО от 10 юни 2002 година, и по-конкретно член 5, параграф 4, и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храни, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 [ЕО] и 30 [ЕО] при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директивата, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
б) Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директивата [2002/46]?
в) При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата [2002/46], може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
г) Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/08: Комисия/Bavarian Lager, Заключение от 15 октомври 2009 г.
Неправилно прилагане на ключови разпоредби от Регламент № 45/2001 относно защитата на личните данни, и по-специално член 8, буква б), който изисква получателят на лични данни да докаже необходимостта от предаване на данните
Грешка при прилагане на правото чрез ограничително тълкуване на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, като се изключва приложението на общностното право относно защитата на лични данни, съдържащи се в документ
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на целта на разследванията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/07: Budĕjovický Budvar, Съдебно решение от 8 септември 2009 г.
1) В [Решение по дело Budějovický Budvar, посочено по-горе] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва
— съгласно фактическото положение и
— преобладаващите схващания в държавата по произход да обозначава район или място на територията на тази държава
— и неговата закрила трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли,
— че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
— че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
— че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
— че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Акта за присъединяване [дадена] държава членка […] претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до [изчерпателно] действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/08: Комисия/Франция, Заключение от 8 септември 2009 г.
Нарушение на задълженията по член 28 ЕО, изразяващо се в предвиждане на режим на предварително разрешение за обработващите спомагателни вещества и храните, за приготвянето на които са използвани обработващи спомагателни вещества от други държави членки, където те са законно произведени и/или пуснати в продажба, без да се предвижда съобразена с принципа на пропорционалност процедура, позволяваща на икономическите оператори да впишат такива вещества в националния позитивен списък на разрешените обработващи спомагателни вещества.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/09: Alfa Vita Vassilopoulos, Определение от 7 август 2009 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от националния съд върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността за произнасяне по съдебните разноски след прекратяване на производството пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.