всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Мерки с равностоен ефект

Мерки с равностоен ефект

Дело C-150/11: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Съвместимо ли е с член 34 ДФЕС изискването употребявани превозни средства, регистрирани по-рано в друга държава членка, да бъдат подлагани на задължителен преглед за техническа изправност преди регистрацията им в Белгия, без да се вземат предвид резултатите от прегледа, извършен в другата държава членка?
Допустимо ли е съгласно член 4 от Директива 1999/37/ЕО системното изискване за представяне на свидетелство за съответствие на превозно средство, регистрирано по-рано в друга държава членка, при прегледа за техническа изправност, предхождащ регистрацията му в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/11: Fra.bo, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Следва ли член 28 ЕО, евентуално във връзка с член 86, параграф 2 ЕО, да се тълкува в смисъл, че частноправните организации, учредени с цел съставяне на технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват посочените разпоредби, когато националният законодател изрично приема, че сертифицираните продукти са законосъобразни, вследствие на което на практика продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат, най-малкото е значително затруднена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/10: ANETT, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Трябва ли член 34 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че забраната за извършване на дейност по внос на тютюневи изделия от други държави членки, наложена от испанското право на търговците на дребно на такива изделия, представлява количествено ограничение върху вноса или мярка с равностоен ефект, забранено/а от Договора [ФЕС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/11: Fra.bo, Заключение от 28 март 2012 г.

1. Следва ли член 28 ЕО (понастоящем член 34 ДФЕС), евентуално във връзка с член 86, параграф 2 ЕО (понастоящем член 106, параграф 2 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че частноправни организации, учредени с цел съставяне на технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват посочените разпоредби, когато националният законодател изрично приема, че сертифицираните продукти са законосъобразни, вследствие на което на практика продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат, най-малкото е значително затруднена?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че дейността на описаната по-точно в точка 1 частноправна организация в областта на съставянето на технически стандарти и сертифицирането на продукти въз основа на тези технически стандарти е „икономическа“, в случай че организацията се контролира от предприятия?
При утвърдителен отговор на предходния подвъпрос:
Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че съставянето на технически стандарти и сертифицирането въз основа на тези стандарти, извършвано от сдружениe на предприятия, може да засегне търговията между държавите членки, ако законно произвеждан и продаван в друга държава членка продукт не може или може да се продава единствено със значителни затруднения в държавата членка по вноса, тъй като не отговаря на изискванията на техническия стандарт и продажба без такъв сертификат е почти невъзможна, предвид доминиращото налагане на пазара на посочения технически стандарт и предвид приетата от националния законодател правна норма, по силата на която издаденият от сдружението на предприятия сертификат показва съответствие със законовите изисквания, и ако техническият стандарт, дори ако e приет пряко от националния законодател, не би следвало да се прилага, тъй като нарушава принципа за свободното движение на стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/10: Ascafor и Asidac, Съдебно решение от 1 март 2012 г.

Може ли да се приеме, че изчерпателната правна уредба относно официалното признаване на отличителните знаци за качество, съдържаща се в приложение 19 към Кралски указ 1247/08 от 18 юли 2008 г. във връзка с член 81 от него, е прекомерна, несъразмерна спрямо преследваната цел и води до необосновано ограничение, което затруднява признаването на еквивалентността на сертификатите и представлява пречка или ограничение за пускането на пазара на национални или внесени продукти в противоречие с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/10: Bonnarde, Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, предназначени да гарантират свободното движение, както и разпоредбите на горепосочените директиви относно документите за регистрация на превозни средства да се тълкуват като недопускащи законодателството на държава членка, което въвежда за регистрацията на превозни средства специален документ като свидетелство за регистрация с отметката „демонстрационно превозно средство“, за който може да се счита, че няма за предмет временна регистрация по смисъла на член 1 от Директива 1999/37, и съответно да се тълкуват като пречка пред възможността ползването на предимство да се свързва с представянето на подобен документ?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в случай на придобиване на превозно средство в друга държава членка изискват да остане без прилагане национална правна уредба, според която предоставянето на помощ за придобиване на незамърсяващи превозни средства, които вече са били регистрирани, зависи от условието в свидетелството за тази регистрация по силата на правната уредба на държавата членка да фигурира отметката „демонстрационно превозно средство“, когато самият продавач на превозното средство не е могъл да се ползва от тази помощ и когато:
– или приобретателят представи свидетелство за регистрация, което е издадено в другата държава членка и което е специално за превозните средства, предназначени за демонстрация,
– или превозното средство има изискваните от националната правна уредба характеристики, свързани по-конкретно с датата на пускането му в движение, за да се квалифицира като демонстрационно превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/09: Kakavetsos-Fragkopoulos, Съдебно решение от 3 март 2011 г.

Допуска ли член 29 ЕО национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, от една страна, забранява въвеждането, складирането, преработването и опаковането с цел последващия им износ на стафиди с произход от различни райони на съответната държава членка, в конкретна област на тази държава, в която е разрешено да се складират, преработват и опаковат само стафиди местно производство и която, от друга страна, запазва защитеното наименование за произход „Vostizza“ единствено за стафидите, които са били преработени и опаковани в същата област, в която са били произведени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Заключение от 3 февруари 2011 г.

1. Незаконно устройство
а) Когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и се продава с ограничено разрешение да се използва само за достъп до защитената услуга при определени обстоятелства, трябва ли това устройство да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, ако се използва за достъп до посочената защитена услуга на място, по начин или от лице, които не попадат в обхвата на разрешението на доставчика на услугата?
б) Какво означава „създаден или адаптиран“ по смисъла на член 2, буква д) от Директивата?
2. Предмет на иска
Когато първият доставчик на услуги предава програмно съдържание в кодирана форма към втори доставчик на услуги, който излъчва това съдържание въз основа на достъп под условие:
Какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали интересите на първия доставчик на защитена услуга са засегнати по смисъла на член 5 от Директива 98/84?
3. Търговски цели
Изразът „притежаването за търговски цели“ по член 4, буква а) от Директивата само до притежаване за целите на търговските сделки с незаконни устройства (например продажбите на такива устройства) ли се отнася или включва и притежаването на устройство от краен потребител при упражняването на каквато и да е икономическа дейност?
4. Право на възпроизвеждане
Когато i) в паметта на декодер или ii) за филмите — на телевизионен екран, се създават поредни откъси от филм, музикално произведение или звукозапис (в конкретния случай кадри от цифрово видео- и аудиосъдържание), като се възпроизвежда цялото произведение, ако поредните откъси се разглеждат като едно цяло, макар че във всеки отделен момент от времето са налице само ограничен брой откъси:
а) трябва ли въпросът дали тези произведения са възпроизведени изцяло или частично да се разглежда съгласно правилата на националната правна уредба в областта на авторското право, отнасящи се до преценката какво представлява неправомерно възпроизвеждане на произведение, закриляно с авторско право, или този въпрос зависи от тълкуването на член 2 от Директива 2001/29?
б) Ако става въпрос за тълкуване на член 2 от Директива 2001/29, трябва ли националният съд да вземе предвид всички откъси от всяко произведение като едно цяло или само ограничения брой откъси, които са налице в определен момент от времето
В случай че е вярна втората хипотеза, какъв критерий за преценка трябва да приложи националният съд, за да установи дали произведението е частично възпроизведено по смисъла на посочения член?
в) Правото на възпроизвеждане по член 2 включва ли и създаването на преходни изображения върху телевизионен екран?
5. Самостоятелно стопанско значение
a) Трябва ли да се смята, че преходните копия на произведение, които се създават в кутията на декодер за спътникова телевизия или върху свързан с кутията на декодера телевизионен екран и чиято единствена цел е да се даде възможност за използване на произведението, което използване не е другояче ограничено по закон, имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради факта че тези копия са единственото основание, на което носителят на правата може да изисква възнаграждение за използването на неговите права?
б) За отговора на буква а) от въпрос 5 има ли значение i) дали преходните копия имат вътрешноприсъща стойност, ii) дали преходните копия се състоят от малка част от сбор от произведения и/или други закриляни обекти, която иначе може да се използва без нарушаване на авторското право, и iii) дали лицето, на което носителят на правата е предоставил изключителната лицензия за друга държава членка, вече е получило възнаграждение за използването на произведението в тази държава членка?
6. Публично разгласяване по жичен или безжичен път
а) Публично разгласено по жичен или безжичен път по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО ли е закриляното с авторско право произведение, когато спътниковото излъчване се приема в търговски помещения (например в бар), и се разгласява или показва на присъстващите в тези помещения чрез един-единствен телевизионен екран и високоговорители?
б) Има ли значение за отговора на буква а) от въпрос 6 дали:
i) присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, представляват нова публика, която излъчващият оператор не е отчел (в конкретния случай тъй като предназначена за използване в една държава членка карта за домашен декодер се използва с търговска цел за зрители в друга държава членка);
ii) съгласно националното право присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, не са зрители, които плащат за това;
iii) излъчваният телевизионен сигнал се получава по наземна или спътникова антена на покрива на помещението, където се намира телевизорът, или в непосредствена близост до него?
в) Ако отговорът на която и да е част от буква б) е утвърдителен, какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали е налице разгласяване на произведението, което произлиза от място, където тези зрители не присъстват?
7. Закрила по Директива 93/83
Съвместима ли е с Директива 93/83 или с членове 28 ЕО, 30 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба в областта на авторското право, съгласно която, когато възпроизвеждане на произведения с преходен характер, включено в спътниково излъчване, се създава в кутията на сателитен декодер или върху телевизионния екран, е налице нарушение на авторското право съгласно закона на приемащата излъчването държава
Има ли значение, че излъчването се декодира чрез карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
8. Закрила по член 28 ЕО и/или член 49 ЕО
а) Ако съгласно отговора на въпрос 1 направеното от доставчика на услугата или с негово съгласие устройство за достъп под условие трябва да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, когато се използва извън обхвата на разрешението на доставчика на услугата, за да се получи достъп до защитена услуга, какъв е специалният обект на закрила с това право с оглед на съществената функция, предоставена на това право с Директивата за достъпа под условие?
б) Допуска ли член 28 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националното право на дадена държава членка, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
в) За отговора има ли значение обстоятелството, че картата за сателитния декодер е разрешена само за лично използване в домашни условия в тази друга държава членка, а се използва за търговски цели в първата държава членка?
9. По въпроса дали предоставената на химна закрила може да е с по-широк обхват от закрилата, предоставена на останалата част от излъчването
Допуска ли член 28 ЕО, 30 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националната правна уредба в областта на авторското право, съгласно която е незаконно публично да се изпълнява или представя музикално произведение, когато това произведение е включено в защитена услуга, като достъпът до нея и публичното му представяне се осъществяват чрез карта за сателитен декодер, при положение че картата е издадена в друга държава членка от доставчика на услугата с условието да се използва само в тази друга държава членка
Има ли значение, че музикалното произведение е незначителен елемент от защитената услуга като цяло и че публичното показване или представяне на останалите елементи от услугата не е забранено от националната правна уредба в областта на авторското право?
10. Закрила по член 81 ЕО
Когато доставчикът на програмно съдържание предостави поредица от изключителни лицензии, всяка от които важи за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за излъчващия оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за сателитни декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен критерий за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали предвиденото в договора ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
В частност:
а) Трябва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към това задължение само защото се смята, че то има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията?
б) Ако това е така, трябва ли в допълнение да се докаже, че предвиденото в договора задължение съществено предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, за да попадне то в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 156789104 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form