всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Мерки с равностоен ефект

Мерки с равностоен ефект

Дело C-98/14: Berlington Hungary и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри, използващи игрални зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз?
Може ли Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ национална данъчна мярка, която с един-единствен акт увеличава пет пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък в процентен размер?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри преходен период и период на адаптация и/или подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на игралните казина монопол върху дейността с монетни игрални автомати?
Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „друго изискване“, национална мярка, която посредством запазването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на игралните казина забранява тази дейност в игралните зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той трябва да бъде релевантен и приложим, включително в случай че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко закупуването на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз, ограничава или забранява използването на или дейността с посочените игрални автомати в рамките на организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период и период на адаптация, нито обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни проблеми с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди
Има ли за цел Директива 98/34 да гарантира индивидуални права
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали Magyar Állam е допуснала достатъчно съществено нарушение и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националната юрисдикция, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли при преценката на въведената от държавата членка забрана и на периода на адаптация да се вземат предвид основните принципи на правото с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС
Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с разглежданото в конкретния случай ограничение и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен от тринадесетия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ задължение за обезщетение за вреди
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение, и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
Приложим ли е принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които носят отговорност държавите членки, дори когато държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата разпоредба
Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от конституционните традиции на държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-108/13: Mac, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Допускат ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС национална правна уредба, която поставя по-конкретно издаването на разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита в рамките на паралелен внос в зависимост от условието въпросният продукт да получи в държавата по износа издадено в съответствие с Директива 91/414/ЕИО разрешение за пускане на пазара и следователно не позволява издаването на разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос за продукт, който е получил в държавата по износа разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос и е идентичен с продукт, разрешен в държавата по вноса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/13: Vilniaus energija, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

Трябва ли член 34 ДФЕС и/или Директива 2004/22 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не бъде извършена метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Съдебно решение от 1 юли 2014 г.

Следва ли разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, установени на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
Може ли с оглед на член 34 ДФЕС схема като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава схема при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия?
От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на приложното поле на тази схема само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-108/13: Mac, Заключение от 22 май 2014 г.

Допускат ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС национална правна уредба, която поставя по-конкретно издаването на паралелно разрешение на продукт за растителна защита в зависимост от условието въпросният продукт да се ползва в държавата по износа с издадено в съответствие с Директивата […] разрешение за пускане на пазара, и следователно не позволява издаването на разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос за продукт, който се ползва в държавата по износа с разрешение за пускане на пазара в рамките на паралелен внос и е идентичен с продукт, разрешен в държавата по вноса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Заключение от 28 януари 2014 г.

1) Шведската система за сертифициране на електроенергията е национална схема за подпомагане, която изисква доставчиците на електроенергия и определени потребители на електроенергия в държавата членка да купуват сертификати за електроенергия, съответстващи на определен дял от техните доставки или потребление, без да е налице изрично изискване да купуват електроенергия от същия източник. Сертификатът за електроенергия се издава от шведската държава и доказва, че е произведено определено количество [зелена] електроенергия[…]. Производителите на [зелена] електроенергия[…] си набавят чрез продажбата на сертификата за електроенергия допълнителен приход към дохода от произведената от тях електроенергия. Член [2, буква к)] и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28[…] следва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, намиращи се на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
2) Може ли с оглед на член 34 ДФЕС система като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава система при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия[…]?
4) От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на схемата за подпомагане само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/12: Juvelta, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.

Трябва ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска национални норми, съгласно които, за да се продават на пазара на държава — членка на Европейския съюз, златни изделия, внесени от друга държава членка (на износ), в която са били разрешени за търговия, тези изделия трябва да са маркирани със знак на упълномощено от държава членка независимо ведомство, който удостоверява, че носещото го изделие е проверено от това ведомство и съдържа разбираема за потребителите в държавата членка на вноса информация за пробата на изделието, когато такава информация фигурира в отделен допълнителен знак, поставен върху същото златно изделие?
Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че както в настоящия случай, допълнителният знак с пробата върху златните изделия, който е разбираем за потребителите в държавата членка на вноса (например маркировка с три арабски цифри „585“), не е бил поставен от упълномощено от държава — членка на Европейския съюз, независимо ведомство по пробите и изпитванията, но съдържащата се в него информация съответства по смисъл на тази в знака, поставен върху същото изделие от упълномощено от държавата членка на износa независимо ведомство по пробите и изпитванията (например знак на държавата на износ, съдържащ арабската цифра „3“, обозначаваща съгласно законодателството на тази държава проба 585)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/11: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 март 2013 г.

Съвместими ли са френската правна уредба и административна практика, които използват чисто количествен критерий за определяне на търговската цел при държане на тютюневи изделия, с изискванията на членове 8 и 9 от Директива 92/12/ЕИО?
Съвместима ли е френската правна уредба, която ограничава вноса на тютюневи изделия над 2 кг на моторно превозно средство, с член 34 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/11: Комисия/Франция, Заключение от 19 декември 2012 г.

Нарушение на членове 8 и 9 от Директива 92/12/ЕИО чрез въвеждане на обективни и абсолютни количествени критерии за определяне дали тютюневите изделия са предназначени за лично ползване или с търговска цел, които се прилагат на транспортно средство и за общи категории продукти, а не на лице или за всяка отделна категория продукти.
Нарушение на член 34 ДФЕС чрез въвеждане на количествени ограничения върху вноса на тютюневи изделия, които затрудняват свободното движение на стоки между държавите членки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-385/10: Elenca, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Следва ли Директива 89/106/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които автоматично обуславят пускането в продажба на строителни продукти с произход от друга държава членка като разглежданите в главното производство от поставянето на маркировката „CE“?
Следва ли членове 34—37 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които автоматично обуславят пускането в продажба на строителни продукти с произход от друга държава членка като разглежданите в главното производство от поставянето на маркировката „CE“?
Разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, чието тълкуване запитващата юрисдикция иска с третия и четвъртия въпрос, са явно неприложими при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678104 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form