Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-119/75: Terrapin/Terranova, Заключение от 25 май 1976 г.
Може ли защитата, произтичаща от националното право относно търговските марки и търговските наименования, да бъде използвана за предотвратяване на вноса на продукт, пуснат на пазара под търговска марка или търговско наименование, законно придобити в друга държава членка и способни да предизвикат объркване, ако между двете засегнати предприятия няма отношения и ако техните права са възникнали независимо в различни държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/75: De Peijper, Съдебно решение от 20 май 1976 г.
При положение че фармацевтичен продукт, приготвен по единен метод на приготвяне и с еднакъв качествен и количествен състав, е законно пуснат в обращение в няколко държави членки, като съгласно националните законодателства на тези държави са издадени необходимите разрешения за този продукт на производителя или на лицето, отговорно за пускането на продукта на пазара в съответната държава членка, и фактът, че такива разрешения са издадени във всяка от държавите членки, е оповестен чрез официално публикуване или по друг начин, и този продукт във всяко отношение е идентичен с продукт, за който органите по обществено здраве на държавата членка, в която първият продукт е внесен, вече разполагат с документите, отнасящи се до метода на приготвяне, както и до количествения и качествения състав, тъй като тези документи са им били предоставени по-рано от производителя или неговия надлежно упълномощен вносител в подкрепа на заявление за разрешение за пускане на пазара, следва ли националните органи, изправени пред такава ситуация, да се считат за прилагащи мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от Договора, когато правят издаването на разрешение за пускане на пазара, за което паралелен вносител е подал заявление, зависимо от представянето на документи, идентични с тези, които производителят или неговият надлежно упълномощен вносител вече са депозирали при тях?
Дали по принцип отговорът, който трябва да се даде на първия въпрос, се прилага и в случай, когато (а) процесът на производство и качественият и количественият състав на фармацевтичния продукт, внесен от паралелен вносител от друга държава членка, се различават от тези на фармацевтичния продукт със същото наименование, за който органите на държавата членка, в която е внесен, вече разполагат с тези данни, но (б) разликите между единия и другия продукт са от толкова малко значение, че е вероятно производителят да прилага или въвежда тези разлики със съзнателното и изключително намерение да използва тези разлики, за да предотврати или затрудни възможността за паралелен внос на патентования фармацевтичен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/75: De Peijper, Заключение от 17 март 1976 г.
1. Дали член 36 от Договора оправдава правила, приети от държава членка, които правят предоставянето на паралелен вносител на лекарствен продукт от друга държава членка на разрешение за пускане на този лекарствен продукт на пазара в тази държава членка, зависимо от доказването от страна на вносителя, че внесеният лекарствен продукт съответства на лекарствен продукт, който във всяко отношение е същият и вече е разрешен в тази държава членка, ако това доказателство може да бъде предоставено от вносителя само със съгласието, което може да бъде дадено или отказано по усмотрение, на производителя или на неговия официално назначен вносител?
2. Ако правилата на държава членка се основават на презумпцията, че лекарствен продукт, разрешен в различни форми в тази държава и в другите държави членки, е различен във всяка от държавите членки, за които е произведен, и ако тези правила затрудняват повече паралелния внос на една форма на тези лекарствени продукти, законно пусната на пазара в друга държава членка, отколкото вносителя, снабден директно от производителя на лекарствени продукти във форма, разрешена в държавата членка, отговорна за тези правила, да представи доказателства за противното или че единствените разлики между лекарствения продукт във формата, която е предмет на паралелен внос, и разрешената форма на този лекарствен продукт нямат терапевтичен ефект, тези правила представляват мярка с еквивалентен ефект, която не е оправдана по член 36. За Комисията е да гарантира, че са определени обективни критерии, които позволяват да се установи със сигурност, че тези разлики имат терапевтичен ефект и че те не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/75: Sadam/Comitato interministeriale dei prezzi, Съдебно решение от 26 февруари 1976 г.
1. Каква е компетентността, изключителна или не, на Европейската икономическа общност да упражнява законодателна власт за контрол върху цените на захарта и как се използва тази власт в Регламент № 1009/67/ЕИО и последващите му допълнения?
2. Каква е законосъобразността, във връзка с конюнктурната политика и член 103 от Договора, на едностранни интервенции от държава членка в съответния сектор и от разглеждания вид?
3. Съвместими ли са национални мерки като разглежданите с забраната по член 30 от Договора относно мерки с равностоен на количествените ограничения ефект, когато тези мерки се оправдават с необходимостта да се защити икономиката от спекулативни операции и да се гарантират необходимите доставки за потребителите срещу нарушаване на условията, на които се основават правилата на Общността, както поради дефицита в производството в Общността, така и поради удвояването на световната цена на този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/75: Tasca, Съдебно решение от 26 февруари 1976 г.
1. Пречи ли системата на цените, установена от общата организация на пазара на захарта, разгледана в Регламент № 1009/67, на държава членка да определя едностранно максимална продажна цена?
2. Забраняват ли член 30 от Договора за ЕИО и член 35 от Регламент № 1009/67, по-специално забраната за прилагане в рамките на вътрешнообщностната търговия на мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения, определянето на максимални цени, валидни само за територията на една държава членка?
3. Създават ли разпоредбите на Регламент № 1009/67 за търговците от Общността индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават, така че национална система за максимални цени да стане неприложима по отношение на тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/75: Tasca, Заключение от 21 януари 1976 г.
1. Пречи ли системата от цени, установена от общата организация на сектора на захарта, разгледана в Регламент № 1009/67/ЕИО, на държава членка едностранно да определя максимална продажна цена
2. Във всеки случай, забраняват ли разпоредбите относно свободното движение на стоки, на които се прави препратка в член 30 от Договора за ЕИО, и по-специално тези, отнасящи се до захарта в член 35 от Регламент № 1009/67/ЕИО, особено забраната за прилагане в рамките на вътрешнообщностната търговия на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения, определянето на максимални цени, валидни само за територията на една държава членка
3. Създават ли посочените по-горе разпоредби на Общността индивидуални права за търговците от Общността, които националните съдилища трябва да защитават, така че националната система за максимални цени да не се прилага спрямо тях
(а) Компетентността, изключителна или не, на Европейската икономическа общност да упражнява законодателна власт за контрол върху цените на захарта и използването на тази власт в Регламент № 1009/67/ЕИО и последващите му допълнения; (б) Законосъобразността, във връзка с конюнктурната политика и член 103 от Договора, на едностранни намеси от страна на държава членка в съответния сектор и от разглеждания вид, които на практика определят максималната цена на продажба на потребителя изключително и на цялата национална територия; (в) Съвместимостта с принципа, посочен в член 30 от Договора, относно свободното движение на стоки в рамките на общия пазар, и със забраната за изолиране на националните пазари, на системата за продажба на продукта и на наложената максимална цена в рамките на националната територия, както и определянето на нейните компоненти, като тази система представлява пречка за установяването на общия пазар и е оправдана като изключение с необходимостта да се защити икономиката от спекулативни операции и да се гарантират необходимите доставки за потребителите срещу нарушаване на условията, на които се основават правилата на Общността, както поради дефицита в производството на Общността, така и поради удвояването на световната цена на този продукт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/74: Arnaud, Съдебно решение от 30 септември 1975 г.
Позволяват ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 816/70 на Съвета от 28 април 1970 година, Регламент (ЕИО) № 817/70 на Съвета от 28 април 1970 година и Регламент (ЕИО) № 1539/71 на Комисията от 19 юли 1971 година държавите членки да прилагат правна презумпция за свръхалкохолизиране на вино, като тази, предвидена в член 8 от френския Code du vin, основаваща се на съотношението между алкохол и сух екстракт, измерено по метода 100°?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/75: Lahaille, Съдебно решение от 30 септември 1975 г.
Позволяват ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 816/70 на Съвета на държавите членки да прилагат правна презумпция за свръхалкохолизиране на вино, като тази, предвидена в член 8 от френския Code du vin, основана на съотношението между алкохола и редуцирания екстракт, измерено по метода 100°?
Забраняват ли разпоредбите на правото на Общността относно методите за анализ на виното прилагането в държава членка на контролна мярка, основана на презумпция за свръхалкохолизиране, когато съотношението между алкохола и сухия екстракт надвишава определени стойности, ако за измерването на сухия екстракт се използва методът 100°, а не денсиметричният метод, предвиден в Регламент № 1539/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/75: Rewe Zentralfinanz/Landwirtschaftskammer Bonn, Съдебно решение от 8 юли 1975 г.
Дали фитосанитарните проверки на границата, на които подлежат вносите на растителни продукти, като ябълки, идващи от друга държава членка, трябва да се считат за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
Дали такива проверки могат да бъдат оправдани по член 36 от Договора за ЕИО след влизането в сила на Директива 69/466/ЕИО на Съвета от 8 декември 1969 г. относно борбата със San Jose Scale и дали, особено по отношение на вноса на ябълки, те представляват „средство за произволна дискриминация“ по смисъла на посочения член 36, поради това че подобни вътрешни продукти не подлежат на задължителни проверки за целите на разпространението им в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.