Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-142/05: Mickelsson и Roos, Съдебно решение от 4 юни 2009 г.
Следва ли Директива 94/25/ЕО или съответно членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в рамките на спора по главното производство, която забранява използването на плавателни съдове за индивидуално ползване извън определените плавателни пътища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/08: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 4 юни 2009 г.
Нарушено ли е задължението на Република Гърция да изпълни изцяло решението на Съда по дело C-65/05, като не е изменила националното си законодателство относно забраната за електрически, електромеханични и електронни игри в съответствие с правото на Европейския съюз?
Следва ли на Република Гърция да бъде наложена периодична имуществена санкция и/или еднократно платима сума поради неизпълнение на задълженията, установени с предходното решение на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/08: Lidl Magyarország, Съдебно решение от 30 април 2009 г.
1) Може ли член 8 от Директива [1999/5] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба относно свободното движение на радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване (наричано по-нататък „оборудването“) не позволява да се налагат допълнителни задължения с оглед търговското предлагане на оборудване, което попада в приложното поле на посочената директива и върху което производител със седалище в друга държава членка е поставил маркировка „СЕ“?
2) Що се отнася до задълженията във връзка с предлагането на пазара, могат ли разпоредбите на член 2, букви д) и е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субектът, който извършва търговското предлагане на оборудването в държава членка (без да е участвал в произвеждането му) и чието седалище не се намира в същата държава членка като тази на производителя, може също да се счита за производител?
3) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че от дистрибутора (който не съвпада с производителя) на оборудване, произведено в друга държава членка, може да се изисква да изготвя декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
4) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субект, който поема грижата единствено за предлагането на пазара в държава членка, където се намира и неговото седалище, може също да се счита за производител на търгуваното оборудване, когато дейността на въпросния дистрибутор не засяга безопасността на оборудването?
5) Може ли член 2, буква е) от Директива [2001/95] да се тълкува в смисъл, че е възможно и от дистрибутора по смисъла на тази разпоредба да се изисква да спазва изискванията, които във всеки случай са приложими единствено към производителя по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, като например изготвянето на декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
6) Възможно ли е с член 30 [ЕО] и/или с едно от задължителните изисквания да се обосновава изключение от прилагането на формулата, изведена от Решение по дело Dassonville [от 11 юли 1974 г., 8/74, Recueil, стр. 837], като се имат предвид също свързаните с нея изисквания относно принципа на равностойност и принципа на взаимно признаване?
7) Може ли член 30 [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска никакво ограничение на вноса или предлагането на пазара на транзитни стоки, освен на основанията, изброени в този член?
8) Маркировката „СЕ“ удовлетворява ли принципа на равностойност и/или принципа на взаимно признаване, както и изискванията на член 30 [ЕО]?
9) Може ли маркировката „СЕ“ да се тълкува в смисъл, че когато оборудването носи маркировката „СЕ“ държавите членки не могат да обосновават прилагането на никакви други технически или качествени стандарти към въпросното оборудване?
10) Могат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и на член 8, параграф 2, второ изречение от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че за целите на търговското предлагане на стоките производителят и дистрибуторът могат да се считат като подчинени на аналогични задължения, когато производителят не предлага на пазара въпросните продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/07: Fachverband der Buch- und Medienwirtschaft, Съдебно решение от 30 април 2009 г.
Трябва ли член 28 EО да се тълкува в смисъл, че той сам по себе си не допуска прилагането на национални разпоредби, които задължават само вносителите на немскоезични книги за внесените на националната територия книги да определят и да довеждат до знанието на обществеността задължителна за крайния продавач продажна цена, като се има предвид, че тази цена след приспадане на [ДДС] не може да бъде по-ниска от крайната продажна цена, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване, или от крайната продажна цена, препоръчана за националната територия от издател със седалище извън държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), но че в отклонение от това правило вносителят, който закупува книгите в участваща в ЕИП държава на по-ниска цена от обичайните покупни цени, може да определи по-ниска цена от цената, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване — в случай на реимпорт определената от националния издател цена — пропорционално на полученото търговско предимство?
Дали посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите, само по себе си несъвместимо с член 28 ЕО — евентуално и в качеството на условие за продажба, засягащо свободното движение на стоки, — чиято цел е определена твърде общо с необходимостта да се отчита спецификата на книгата като културен продукт, интереса на потребителя от разумни цени на книгата и икономическите реалности на книгоразпространението, е оправдано по силата на член 30 ЕО или член 151 EО, например поради обществен интерес от подкрепа на книгопроизводството, от разнообразието на заглавия на регламентирани цени и от многообразието на търговците на дребно — въпреки липсата на емпирични данни, които биха могли да докажат, че правна система за задължителна цена на книгите е подходящо средство за постигане на така преследваните цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/08: Комисия/Гърция, Заключение от 12 март 2009 г.
Неизпълнение на задълженията по член 228 ЕО, изразяващо се в неприемане на всички необходими мерки за изпълнение на Решение на Съда по дело Комисия/Гърция (C-65/05), с което е установено нарушение на членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и на член 8 от Директива 98/34/ЕО.
Необходимост от налагане на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума на Република Гърция поради продължаващото неизпълнение на задълженията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/05: Комисия/Италия, Съдебно решение от 10 февруари 2009 г.
Являва ли се забраната за мотоциклети, мотопеди, триколесни и четириколесни превозни средства да теглят ремарке на територията на държава членка недопустима пречка пред свободното движение на стоки по смисъла на член 28 ЕО?
Може ли такава забрана да бъде обоснована с императивни съображения от общ интерес, по-специално с целта за гарантиране на безопасността на движението по пътищата, и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/07: Budĕjovický Budvar, Заключение от 5 февруари 2009 г.
1) В Решение от 18 октомври 2003 г. […] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва:
— съгласно фактическото положение, и
— преобладаващите схващания в Чешката репу-блика да обозначава район или място на територията на държавата по произход,
— и неговата закрила в посочената държава трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли:
1.1
че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
1.2
че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
1.3
че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
1.4
че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Договора за присъединяване между държавите — членки на Европейския съюз, и нова държава членка, тази държава членка претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до изключващо действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/07: Fachverband der Buch- und Medienwirtschaft, Заключение от 18 декември 2008 г.
1. Трябва ли член 28 EО да се тълкува в смисъл, че той сам по себе си не допуска прилагането на национални разпоредби, които задължават само вносителите на немскоезични книги за внесените на националната територия книги да определят и да довеждат до знанието на обществеността задължителна за крайния продавач продажна цена, като се има предвид, че тази цена след приспадане на данъка върху оборота не може да бъде по-ниска от крайната продажна цена, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване, или от крайната продажна цена, препоръчана за националната територия от издател със седалище извън държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), но че в отклонение от това правило вносителят, който закупува книгите в участваща в ЕИП държава на по-ниска цена от обичайните покупни цени, може да определи по-ниска цена от цената, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване — в случай на реимпорт определената от националния издател цена — пропорционално на полученото търговско предимство?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Дали посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите, само по себе си несъвместимо с член 28 ЕО — евентуално и в качеството на условие за продажба, засягащо свободното движение на стоки — чиято цел е определена твърде общо с необходимостта да се отчитат спецификата на книгата като културен продукт, интересът на потребителя от разумни цени на книгата и икономическите реалности на книгоразпространението, е оправдано по силата на член 30 ЕО или член 151 EО, например поради обществен интерес от подкрепа на книгопроизводството, от разнообразието на заглавия на регламентирани цени и от многообразието на търговците на дребно — въпреки липсата на емпирични данни, които биха могли да докажат, че правна система за задължителна цена на книгите е подходящо средство за постигане на така преследваните цели?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Съвместимо ли е посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО с членове 10 ЕО и 81 ЕО, макар че от гледна точка на действие във времето и на предметен обхват то е непосредствено продължение на предходната система за задължителна цена на книгите, основаваща се върху договорното обвързване на търговците на книги да прилагат определените от издателите цени за издадените печатни произведения (системата „Sammelrevers“ от 1993 г.), и замества тази система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/07: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 11 декември 2008 г.
Съвместима ли е австрийската правна уредба, която изисква употребяваните превозни средства, внесени от други държави членки и нерегистрирани по процедурата на Общността за одобряване на типа, да отговарят на по-строги технически изисквания за отработени газове и шум при първата си регистрация в Австрия, с разпоредбите относно свободното движение на стоки по членове 28 и 30 ЕО, когато аналогични национални превозни средства не са подчинени на такива условия при повторна регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/07: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 11 декември 2008 г.
Съвместима ли е австрийската правна уредба, която изисква употребяваните превозни средства, внесени от други държави членки и нерегистрирани по процедурата на Общността за одобряване на типа, да отговарят на по-строги технически изисквания за отработени газове и шум при първата им регистрация, с принципа на свободно движение на стоки по членове 28 и 30 ЕО, когато аналогични национални превозни средства не са подчинени на такива условия при повторна регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.