Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-306/88: Rochdale Borough Council/Anders, Заключение от 8 юли 1992 г.
1. Явява ли се ефектът от решенията на Съда на Европейските общности по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise такъв, че забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага към национални разпоредби, като тези по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
2. Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, не надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“, както е използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
3. Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“ по смисъла на това изразяване, използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
4. Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да отварят в неделя за лично обслужване на клиенти с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че работниците в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q Plc?
5. При прилагане на критерия, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по дело Torfaen (тест за пропорционалност) към такова законодателство:
(a) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(b) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(c) Функция на националния съд ли е да изследва фактите (доказани с доказателства) и да стигне до собствено заключение относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд е ограничена до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(d) При оценка на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, до която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху местните стоки, или може да разглежда цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(e) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху самото предприятие?
(f) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
6. Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
7. Повлиява ли отговорът на някой от горните въпроси от наличието на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
8. Ако забраната, посочена във въпрос 1 [забраната за търговия в неделя], противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/90: Generics и Harris Pharmaceuticals/Smith Kline and French Laboratories, Заключение от 8 юли 1992 г.
1) Съвместимо ли е с членове 30 и 36 от Договора за ЕИО компетентен орган, натоварен с определянето на условията на лиценз по патент, задължително отбелязан с „лицензи по право“, да се позовава на разпоредбите на параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. при определяне дали да включи като условие на такъв лиценз правото да се внасят патентовани продукти от страни извън ЕИО
Противоречи ли на членове 30 и 36 това, че обикновено се прилагат параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c), като се изисква отказ на лиценз за внос от друга държава, когато патентопритежателят използва патента чрез производство в Обединеното кралство, но се предоставя лиценз за внос от държава извън Общността, когато патентопритежателят използва патента чрез внос на продукти, произведени в други държави-членки на ЕИО?
2) а) Повлиява ли отговорът на предходния въпрос фактът, че параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. се прилагат за предоставянето на задължителни патентни лицензи и предвиждат, че такъв лиценз може да бъде предоставен по отношение на патент, ако същият не се използва в Обединеното кралство?
б) Повлиява ли отговорът на предходния въпрос, ако при упражняване на дискрецията си относно разрешаването или не на внос от трета държава компетентният орган се позовава на параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. при определяне кои фактори са релевантни за вземане под внимание?
3) С оглед на разпоредбите на Договорите за присъединяване на Испания и Португалия към ЕИО и решението на Съда на Европейските общности по дело 434/85 (Allen and Hanburys Limited срещу Generics (UK) Limited [1988] ECR1245), противоречи ли на членове 30 и 36 от Договора за ЕИО компетентният орган при определяне условията на лиценз по право по патент за фармацевтичен продукт да включи условие, ограничаващо вноса на този продукт от Испания или Португалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/91: Lornoy и др./Белгийска държава, Заключение от 25 юни 1992 г.
Дали разпоредбите на Договора относно държавната помощ, относно таксите с еквивалентен ефект и относно дискриминационното вътрешно данъчно облагане препятстват въвеждането на описаните по-горе парафискални такси и предоставят ли на физическите лица права, които могат да бъдат предявени пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/91: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 24 юни 1992 г.
Нарушено ли е задължението за лоялно сътрудничество по член 5 от Договора за ЕИО чрез непредоставяне на поисканата от Комисията информация в разумен срок?
Съвместими ли са с член 30 от Договора за ЕИО националните правила, които изискват предприятията да закупуват изключително електронни касови апарати, произведени с минимум 35% добавена стойност на територията на Гърция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/92: Asia Motor France/Комисия, Определение от 12 юни 1992 г.
Възможно ли е частноправно лице да обжалва отказ на Европейската комисия да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка поради неизпълнение на задължения по Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/91: Комисия/Италия, Определение от 12 юни 1992 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/91: Sanders Adour и Guyomarc’h Orthez/Directeur des services fiscaux des Pyrénées-Atlantiques, Съдебно решение от 11 юни 1992 г.
Може ли таксата за съхранение, установена с Декрет № 82-732 от 23 август 1982 г. и Декрет № 87-676 от 17 август 1987 г., да се счита за такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, или алтернативно като дискриминационно вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за създаване на ЕИО?
С оглед на факта, че тя се използва за покриване на национални разходи за съхранение, може ли да се счита за противоречаща на правилата на Общата селскостопанска политика?
С оглед на целта, за която се използва, и системата на възстановяване, може ли да се счита за държавна помощ, забранена от член 92 от същия Договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/90: Delhaize Frères/Promalvin и др., Съдебно решение от 9 юни 1992 г.
1. Представлява ли национално законодателство като испанския Кралски декрет № 157/88 от 24 февруари 1988 г. и регламентът на Съвета за контрол на наименованието за произход „Риоха“, приет в изпълнение на този декрет, мярка с ефект, равностоен на ограничение на износа по смисъла на член 34 от Договора за ЕИО?
2. Ако да, може ли частно лице да се позове на нарушение на член 34 срещу друго частно лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/91: Debus, Съдебно решение от 4 юни 1992 г.
Следва ли членове 30 и 36 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява пускането на пазара на бири, внесени от друга държава членка, където те се търгуват законно, ако съдържат количество серен диоксид, по-голямо от 20 mg на литър?
Длъжни ли са националните съдилища да не прилагат национални разпоредби, които противоречат на правото на Общността, или трябва да изчакат приемането на общи правила?
Трябва ли да се допуска свободното движение на бира, съдържаща повече от 20 mg на литър серен диоксид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/91: Decoster, Заключение от 3 юни 1992 г.
1. Следва ли член 6 от Директива 88/301/ЕИО на Комисията от 16 май 1988 година относно конкуренцията на пазарите на телекомуникационно крайно оборудване да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, който позволява на частноправните субекти да се позовават на него пред националните съдилища, за да се противопоставят на прилагането на национални разпоредби, които не гарантират независимостта на органа, отговарящ за изготвянето на техническите спецификации, контрола върху тяхното прилагане и издаването на одобрения за типа оборудване
2. Могат ли национални разпоредби, които изискват одобрение за типа оборудване или еквивалентна процедура, да се прилагат, когато органът, който издава одобрението и определя техническите спецификации, не е независим по отношение на икономическите оператори в сектора на телекомуникациите
3. Могат ли твърдения за несъвместимост с правото на Общността на националните технически спецификации за телекомуникационно крайно оборудване, за дискриминационни практики при издаването на одобрения или за злоупотреба с господстващо положение от страна на France Télécom да освободят търговците от задължението да получат одобрение за типа оборудване съгласно националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.