всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Мерки с равностоен ефект

Мерки с равностоен ефект

Дело C-157/92: Pretore di Genova/Banchero, Определение от 19 март 1993 г.

Изисква ли се националният съд да определи или опише фактическия и законодателен контекст при отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, особено в областта на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/91: Комисия/Италия, Заключение от 17 март 1993 г.

Нарушение на членове 30 и 36 от Договора чрез забрана за внос на риби, съдържащи нематодни ларви, и чрез системни гранични проверки на такива пратки.
Нарушение на Директива 83/643/ЕИО относно улесняването на физическите проверки и административните формалности при превоза на стоки между държавите членки.
Нарушение на Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия, по-специално член 15 от него, чрез въвеждане на нови мерки, които неоправдано възпрепятстват търговията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/92: Vanacker и Lesage, Заключение от 2 март 1993 г.

Може ли френското законодателство, което въвежда на територията на Франция система за събиране и обезвреждане на отпадъчни масла, осъществявана от предприятия, на които административните органи предоставят одобрение за изключителни зони, да се тълкува, с оглед на членове 30—36 от Договора за ЕИО и директивата на Съвета на общностите, като фактически допускащо одобрение да бъде предоставяно само на национални предприятия и следва ли то съответно да се счита за съвместимо или несъвместимо с посочените европейски разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/91: Eurim-Pharm/Bundesgesundheitsamt, Заключение от 18 февруари 1993 г.

Следва ли членове 13 и 20 от Споразумението между Република Австрия и Европейската икономическа общност да се тълкуват в смисъл, че разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, който е внесен в Германия от Австрия и който във всяко отношение е идентичен с вече разрешен в Германия лекарствен продукт, не може да бъде обвързано с условието вносителят да представи на компетентния здравен орган документи или информация, които вече се намират в този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/91: CELBI/Fazenda Pública, Заключение от 26 януари 1993 г.

1. Разпростира ли се понятието за такса с еквивалентен на митническа такса ефект, посочено в членове 9, 12 и сл. от Договора от Рим, върху такса, събирана от публичен институт при продажбата на химическа целулоза, без разлика между вътрешни и вносни продукти, чиито приходи финансират дейността на този орган (конкретно IPF, чиито цели са определени в глава I на Декрет-закон № 428/72.10.31)?
2. До каква степен законово предписаното използване на приходите от такса, събирана както върху вътрешни, така и върху вносни продукти, влияе върху прилагането на член 95 и оправдава нейното квалифициране като такса с еквивалентен ефект?
3. (В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса): До каква степен изискването „таксите, наложени върху вътрешния продукт, да бъдат напълно компенсирани“, установено в съдебната практика на Общността, се отнася до паричната еквивалентност между размера на таксата, събирана от вътрешните икономически оператори, и предимствата, които те получават, или може да се разбира като изискване, свързано с характера и обхвата на и необходимостта от предоставяните услуги в полза на вътрешния продукт, които (както всички дейности на посочения орган) се финансират от приходите от събирането на таксата съгласно посоченото законодателство?
4. Може ли използването на приходите от такса, събирана върху вътрешни и вносни продукти за дейностите, осъществявани от посочения орган, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92?
5. Може ли събирането на такса, представляваща процент от общата стойност на продажбите на вътрешния и вносния продукт и предназначена за финансиране на дейността на публичен институт, който извършва действията, посочени в законодателството, да представлява нарушение на член 30 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/90: Reading Borough Council/Payless DIY и др., Съдебно решение от 16 декември 1992 г.

Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за лично обслужване на клиенти с цел, доколкото е възможно, да се осигури, че работещите в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело 145/88 Torfaen Borough Council срещу B & Q plc от 23 ноември 1989 г.?
Когато се прилага тестът, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по делото Torfaen (тестът за пропорционалност) към такова законодателство:
(а) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(б) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(в) Функцията на националния съд ли е да разгледа фактите (доказани с доказателства) и да направи собствен извод относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд се ограничава до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(г) При оценяване на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, в която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху вътрешните стоки, или може да разгледа цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(д) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху това предприятие?
(е) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
Влияе ли отговорът на някой от горните въпроси от съществуването на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/88: Rochdale Borough Council/Anders, Съдебно решение от 16 декември 1992 г.

Когато държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за продажба на стоки на клиенти, с изключение на определени изброени стоки, чиито продажби са разрешени, и когато ефектът от тази забрана е да се намалят в абсолютни стойности продажбите на стоки в тези обекти, включително стоки, произведени в други държави членки, и съответно да се намали обемът на вноса на стоки от други държави членки, представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, ползва ли такава мярка някое от изключенията по член 36 или друго изключение, признато от правото на Общността?
Повлиява ли отговорът на първия или втория въпрос някакъв фактор, така че да направи разглежданата мярка средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки или мярка, която не е пропорционална или по друг начин не е оправдана?
Ако забраната, посочена в първия въпрос, противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени или внесени от други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15657585960108 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form