Дело C-266/91: CELBI/Fazenda Pública, Заключение от 26 януари 1993 г.

1. Разпростира ли се понятието за такса с еквивалентен на митническа такса ефект, посочено в членове 9, 12 и сл. от Договора от Рим, върху такса, събирана от публичен институт при продажбата на химическа целулоза, без разлика между вътрешни и вносни продукти, чиито приходи финансират дейността на този орган (конкретно IPF, чиито цели са определени в глава I на Декрет-закон № 428/72.10.31)?
2. До каква степен законово предписаното използване на приходите от такса, събирана както върху вътрешни, така и върху вносни продукти, влияе върху прилагането на член 95 и оправдава нейното квалифициране като такса с еквивалентен ефект?
3. (В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса): До каква степен изискването „таксите, наложени върху вътрешния продукт, да бъдат напълно компенсирани“, установено в съдебната практика на Общността, се отнася до паричната еквивалентност между размера на таксата, събирана от вътрешните икономически оператори, и предимствата, които те получават, или може да се разбира като изискване, свързано с характера и обхвата на и необходимостта от предоставяните услуги в полза на вътрешния продукт, които (както всички дейности на посочения орган) се финансират от приходите от събирането на таксата съгласно посоченото законодателство?
4. Може ли използването на приходите от такса, събирана върху вътрешни и вносни продукти за дейностите, осъществявани от посочения орган, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92?
5. Може ли събирането на такса, представляваща процент от общата стойност на продажбите на вътрешния и вносния продукт и предназначена за финансиране на дейността на публичен институт, който извършва действията, посочени в законодателството, да представлява нарушение на член 30 от Договора от Рим?