Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-310/00: Stork Veco, Определение от 27 февруари 2003 г.
Включва ли понятието „оползотворяване“ по смисъла на Директива 75/442/ЕИО и операциите по „повторна употреба“ на отпадъци и изисква ли предварителна обработка на отпадъка?
По какви критерии следва да се разграничи операция като обезвреждане или оползотворяване, когато тя може да бъде квалифицирана и по двата начина и кое определение следва да има предимство?
Може ли компетентният орган на държавата на изпращане да направи възражение относно трансграничния превоз на отпадъци единствено на основание, че целта на превоза е неправилно определена като оползотворяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/00: Oliehandel Koeweit и др., Определение от 27 февруари 2003 г.
Включват ли операциите по рециклиране или възстановяване на метали и неорганични материали по точки R4 и R5 от Приложение IIB към Директива 75/442 и повторната употреба по смисъла на член 3, параграф 1, буква б), подточка i) от същата директива, и необходими ли са обработка на веществото, многократна употреба или последващо възстановяване за квалифициране като оползотворяване?
Кои критерии са определящи при квалифицирането на операция по третиране на отпадъци като обезвреждане или оползотворяване и възможно ли е едновременна класификация?
Има ли приоритет между класификациите, извършени от компетентните органи на изпращащата и на приемащата държава членка относно дадена операция по третиране на отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.
1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/00: Sterbenz и Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, каквато е предвидена в § 9, параграфи 1 и 3 от Bundesgesetz über den Verkehr mit Lebensmitteln, Verzehrprodukten, Zusatzstoffen, kosmetischen Mitteln und Gebrauchsgegenständen (Lebensmittelgesetz 1975) (Федерален закон за търговията с хранителни продукти, потребителски стоки, добавки, козметични средства и обикновени потребителски артикули), която предвижда обща забрана хранителните продукти при етикетирането или представянето им да бъдат снабдени с твърдения, свързани със здравето, освен ако не е получено предварително разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/00: Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която съдържа обща забрана за използване на здравни твърдения при етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения върху хранителни продукти, които надхвърлят изискванията на Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве или предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/01: Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда обща забрана за използване на здравни твърдения върху етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Може ли държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения за хранителни продукти, отколкото предвижда Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве и предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/00: Комисия/Испания, Съдебно решение от 16 януари 2003 г.
Съвместимо ли е с принципа на свободното движение на стоки по член 30 от Договора ЕО (сега член 28 ЕО) национално законодателство, което забранява на пазара на държавата членка да се предлагат под наименованието „шоколад“ продукти, съдържащи растителни мазнини, различни от какаово масло, които са законно произведени и пуснати на пазара като „шоколад“ в държавата членка на производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/01: Hammarsten, Съдебно решение от 16 януари 2003 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което има за последица забрана на отглеждането и притежаването на индустриален коноп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/00: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 януари 2003 г.
Съвместимо ли е с член 30 от Договора (сега член 28 ЕО) национално законодателство, което забранява на пазара на държавата членка да се предлагат под наименованието „шоколад“ продукти, съдържащи растителни мазнини, различни от какаово масло, които са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка под това наименование, и изисква те да се предлагат само като „шоколадов заместител“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/01: Комисия/Дания, Заключение от 12 декември 2002 г.
Нарушение на задълженията по член 28 ЕО чрез прилагане на административна практика, която води до това, че обогатени хранителни продукти, които са законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки, могат да се пускат на пазара в Дания само ако има доказана необходимост от обогатяване с хранителни вещества за датското население.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.